Натриев хипохлорит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Натриев хипохлорит
Sodium-hypochlorite.png
Обща информация
Наименование по IUPAC натриев хипохлорит
Други имена белина
Молекулна формула NaClO
SMILES -
Моларна маса 74,44 g/mol
Външен вид бели кристали
CAS номер [7681-52-9]
Свойства
Плътност и фаза 1,11 g/cm³ твърдо вещество,
Разтворимост във вода 29,3 g/100 ml (0 °C)
Точка на топене 18 °C (пентахидрат)
Точка на кипене 101 °C (разлагане)
Киселинност (pKa) -
Основност (pKb) -
Хирално въртене [α]D
Вискозитет – cP при -°C
Структура
Молекулярна форма
Координационна
геометрия
Кристална структура
Диполен момент D
Опасности
Основни опасности Hazard C.svg Hazard N.svg
Точка на възпламеняване -°C
Допълнителни данни
Структура и
свойства
n, εr, и др.
Термодинамични
данни
Твърдо състояние
Спектрални данни УВ, ИЧ, ЯМР, МС
Сродни съединения
Други аниони натриев хлорид, натриев хлорид,
натриев сулфат, натриев карбонат
Други катиони калциев хипохлорит (хлорна вар)
Сродни съединения калиев хлорат калиев перхлорат
Освен където е обявено друго, данните са дадени за
материали в стандартно състояние (при 25 °C, 100 kPa)
Права и справки

Натриевият хипохлорит с химична формула NaClO е натриева сол на хипохлористата киселина HClO. В домашния бит е познат под името белина, където се използва в различни домакински препарати за почистване, дезинфекция на санитарни помещения и басейни, отстраняване на плесен, избелване на дрехи и други.

Корозивните свойства на съединението, широкото му разпространение и продуктите му на реакция го правят рисков фактор. Смесването на течна белина с други почистващи препарати, като например киселини или амоняк, може да доведе до образуването на отровни газове.[1]

Получаване[редактиране | редактиране на кода]

В лабораторни условия натриевият хипохлорит се получава при пропускане на хлор през разтвор на натриева основа при невисоки температури по уравнението:

При по-високи температури (над 40 – 50 °C) на разтвора натриевият хипохлорит се разпада с образуване на натриев хлорид и натриев хлорат.

В индустрията се получава при т. нар. хлоралкална електролиза, при електролиза на воден разтвор на натриев хлорид.

При това на катода се получава натриева основа, а на анода хлор, които реагират по горе описаното уравнение.

Свойства[редактиране | редактиране на кода]

Съединението е много силен окислител, и влиза лесно в реакции с други вещества. В кристална форма то е нестабилно и не може да се съхранява дълго време. Водните разтвори са по-устойчиви (особено в алкална среда, при pH > 7). Дезинфекциращото и избелващото действие на натриевия хипохлорит се дължи на отделянето на атомен кислород [O], който разрушава органични съединения.

Съединението се разлага бавно, като между продуктите на разпада са кислород, хлор, хлорен диоксид и др., поради това се усеща слаба миризма на хлор. С киселини реагира бурно, като се отделя хлор. По тази причина не трябва да се смесват препарати на хипохлоритна основа (белина) с почистващи препарати съдържащи киселини (кислол – солна киселина). При реакция с вещества на амонячна основа (амоняк, амониеви соли, амини) могат да се получат хлорамини, които са токсични.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. (2013): "Sodium Hypochlorite" Stanford Linear Accelerator Laboratory Safe Handling Guideline, chapter 53, product 202.