Натриев карбонат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Натриевият карбонат (калцинираната сода) (химична формула Na2CO3) се получава при взаимодействие на натриева основа с въглероден диоксид:

2NaOH + CO2 → Na2CO3 + H2O

Калцинираната сода е основен продукт на неорганичния синтез с широко приложение. Обработената сода се използва главно в производството на стъкло, на почистващи препарати, както и в хартиената, кожообработващата и металургичната промишленост.

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Трона[редактиране | редактиране на кода]

На няколко места в света съществува т.нар. трона Na3HCO3CO3·2H2O или наричана още естествена сода,[1][2] съединение което предполага лесен добив на калцинирана сода. След първоначално филтриране от пясък и др. примеси троната се подлага на изпичане в содови пещи (или калцинатори) от които се получава готовата калцинирана сода.

Едно от най-големите находища в света се намира край град Грий Ривър в северноамериканския щат Уайоминг.[3]

Метод на Льоблан[редактиране | редактиране на кода]

През 1791 г. френският химик Никола Льоблан патентова процес, който използва като входящи суровини сол (натриев хлорид), сярна киселина, варовик и въглища.

2 NaCl + H2SO4 → Na2SO4 + 2 HCl
Na2SO4 + CaCO3 + 2 C → Na2CO3 + 2 CO2 + CaS

Натриевия карбонат се извлича от пепелта чрез вода, която после бива изпарявана. Този метод вече няма промишлено приложение поради тежките условия които използва и силното замърсяване до което води.

Метод на Солвей[редактиране | редактиране на кода]

През 1861 г. белгийският инженер-химик Ернст Солвей открива метод, чрез който може да се получи натриев карбонат от натриевия хлорид с помощта на амоняк. Поради тази причина, този метод често е наричан „амонячен метод“ или „метод на Солвей“.

Първоначално калциевият карбонат (варовик) се изпича при което се получава калциев оксид (негасена вар) и въглероден диоксид:

CaCO3 → CaO + CO2

Следва получаването на натриевия бикарбонат:

NaCl + NH3 + CO2 + H2O → NaHCO3 + NH4Cl

На практика тази реакция се провежда на два етапа – първоначално воден разтвор на натриевия хлорид се обогатява с амоняк. Това става в специални апарати, наречени абсорбери. После, амонизираният вече разтвор на натриевия хлорид се подава в други апарати, наречени карбонизационни колони. В тях въглеродният диоксид барбутира в амонизирания разтвор на NaCl при което се отделя бикарбонатна суспензия. Натриевият бикарбонат е във вид на кристал който се филтрира със специални филтри (вакуумни или лентови).

Следва изпичането (наричано още калциниране, откъдето произлиза и наименованието на содата):

2 NaHCO3 → Na2CO3 + H2O + CO2

Паралелно с това се извършва регенерацията (възстановяването) на амоняка:

CaO + H2O → Ca(OH)2
Ca(OH)2 + 2 NH4Cl → CaCl2 + 2 NH3 + 2 H2O

Добавяните в системата количества амоняк са нищожни – само за покриване на загубите.

Освен рециклирането на амоняка, методът на Солвей консумира само сол и варовик, а отделя като отпадъчен продукт само калциев хлорид. Всичко това прави метода на Солвей далеч по-ефективен от метода на Льоблан. Поради тази причина той бързо се налага като технология на производство. През 1900 г. вече 90% от произведената сода е по метода на Солвей, а последния завод работещ по метода на Льоблан е затворен в началото на 20-те години на XX век.

Производство на калцинирана сода в България[редактиране | редактиране на кода]

Първият завод за калцинирана сода в България е построен през 50-те години на XX век в гр. Девня.

През 1973 г. е построен нов, по-голям и по-модерен завод. Двата завода са в състава на държавната фирма „Соди“ АД. През 1997 г. фирмата е приватизирана от консорциум оглавяван от международния концерн Солвей. На следващата година стария завод за сода е продаден и разрушен, а новият функционира като Солвей Соди АД. В Солвей Соди са направени мащабни инвестиции, най-вече в периода 2007 – 2010 г. когато капацитетът му е увеличен от 1,2 на 1,5 милиона тона годишно производство. Това го прави един от най-големите заводи в света и извежда България на едно от челните места по производство на сода на човек от населението.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Трона // delphipages.live, посетен на 18 септември 2021 г.
  2. ((ru)) За минерала трона // webmineral.ru, посетен на 18 септември 2021 г.
  3. Всички обичаме содата за хляб, но откъде идва тя?; savpj.org, посетена връзка на 18.09.2021 г.