Показател на пречупване
Показател на пречупване (използва се също коефициент или индекс на пречупване) е физична величина, която представлява отношението на скоростта на светлината във вакуум и скоростта на светлината в дадената среда: . Показателят на пречупване зависи от свойствата на средата и дължината на вълната. В прозрачна среда светлината се разпространява със скорост, по-малка от скоростта на разпространение във вакуум: . Затова . Коефициентът на пречупване е безразмерна величина, която фактически показва колко пъти скоростта на разпространение на електромагнитната вълна във вакуум е по-голяма от скоростта ѝ в дадена среда.
Показател на пречупване за някои среди[редактиране | редактиране на кода]
Показателят на пречупване за повечето среди има стойности между 1 и 2.
Среда | Стойност |
---|---|
Въздух | 1,000293 |
Вода | 1,333 |
Етилов алкохол | 1,361 |
Оптично влакно – обвивка | 1,46 |
Оптично влакно – сърцевина | 1,48 |
Полиетилен | 1,5 |
Полистирол | 1,6 |
Бензол | 1,501 |
Кварц | 1,544 |
Стъкло (кроун) | 1,517 |
Стъкло (лек флинт) | 1,58 |
Стъкло (тежък флинт) | 1,85 |
Цирконий (изкуствен скъпоценен камък) | 1,923 |
Диамант | 2,417 |
Показателят на пречупване може да се изрази и като квадратен корен от произведението на относителните диелектрична и магнитна проницаемости на средата:
Ако средата е немагнитна, и
- .