Кварц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кварц
Quartz, Tibet.jpg
Кварц от Тибет.
Общи
Категория оксиден минерал
Формула
(повтаряща се единица)
SiO2
Класификация на Щрунц 4.DA.05
Класификация на Дана 75.01.03.01
Елементарна клетка a = 4.9133 Å
c = 5.4053 Å
Z=3
Характеристики
Молекулно тегло 60,083
Цвят безцветен
Кристална система α-кварц: тригонална
β-кварц: хексагонална
Цепителност {0110} неопределена
Лом мидест
Чупливост чуплив
Твърдост по Моос 7
Блясък стъклен
Цвят на чертата бяла
Прозрачност прозрачен до матов
Плътност 2,6 – 2,65 g/cm3
Оптични свойста униаксиален
Показател на пречупване nω = 1,543 – 1,545
nε = 1,552 – 1,554
Двойно лъчепречупване +0.009
Плеохроизъм няма
Точка на топене 1670 °C
Разтворимост неразтворим на стайна температура
Кварц в Общомедия

Кварцът е основен скалообразуващ минерал с химична формула SiO2. Има силно изразени пиезоелектрични свойства. Твърдост 7; плътност 2,65 g/cm³.

Кварцът е най-разпространеният минерал на Земята.[1] Съставлява 12% от литосферата. Силицият заема второ място след кислорода, изграждащ земната кора. Влиза в състава на силикатните минерали заедно с кислорода. Образува силициево-кислородни тетраедри (SiO4)4−, които подобно на полимерите, могат да се свързват по различен начин помежду си.

Кварцът заема място в топ десет на скъпоценните камъни още от древността. Срещат се воднобистър (планински кристал), бял (млечен кварц), виолетов (аметист), черен (морион), жълт (цитрин), опушен кварц (раухтопаз) и др. Хидротермален, магматогенен. Воднобистрите кристали намират приложение в оптиката, пиезокварцът – в радиоелектрониката и др.; красиво оцветените и прозрачните – като скъпоценни камъни в бижутерията и глиптиката. Използва се и в производството на часовници. Якост на натиск 200 – 300 MPa. При 575 °C скокообразно увеличава обема си и се разрушава.

Наименованието кварц вероятно произлиза от немското Quarz, което на свой ред произлиза от средногорнонемското twarc, вероятно със западнославянски корен, което ще рече „твърд“.[2]

Разновидности на кристалния кварц[редактиране | редактиране на кода]

  • Планински кристал – безцветен, воднобистър, прозрачен
  • Млечен кварц – млечнобял, непрозрачен, понякога просветляващ. Синоним – „ледоподобен“ кварц.
  • Опушен кварц (раухтопаз) – кафяв
  • Морион – черен кварц
  • Цитрин – лимоненожълт, до оранжев
  • Аметист – виолетов
  • Розов кварц – просветляващ до прозрачен, розов до бледорозов кварц
  • Авантюрин или авантюринов кварц – непрозрачен до полупрозрачен кварцов агрегат (кварцит), съдържащ включения от дребни люспички хематит, гьотит или слюда. Цвят – зелен, кафяв, или червен, с характерни отблясъци (иризация).
  • Сапфиров кварц – индиговосин, с микроскопични включения на иглест рутил.
  • Хематоид кварцсиноними ягодов кварц, огнен кварц, Арлекин кристал, спекуларитов кварц и др. Червеникав или блед кафеникав цвят, който се дължи на включванията от хематит.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Кварцът е определяща съставка на гранита и други магмени скали. Среща се често в седиментни скали, като например пясъчник и глинести шисти. Среща се често в гнайс, кварцит и други метаморфни скали. Кварцът има най-малък потенциал за изветряне и съответно се среща много често като остатъчен материал в поточни утайки и остатъчни почви.

Докато повечето кварц се кристализира от разтопена магма, голяма част от кварца също участва химически в хидротермални жилки, понякога с руди на злато, сребро и мед. Големи кварцови кристали се намират в магмени пегматити. Добре образуваните кристали могат да достигат няколко метра на дължина и да тежат стотици килограми.

Естествените кварцови кристали с висока чистота, нужни за полупроводниковата промишленост, са скъпи и редки. Най-големият единичен кварцов кристал е намерен в щата Гояс, Бразилия. Той е с размери приблизително 6.1×1.5×1.5 m и тежи над 44 тона.[3]

Хубави образци се добиват в Швейцария, Испания (Астурия), Италия, Франция и Русия (Урал).[1]

Практическо значение[редактиране | редактиране на кода]

Кварцът се използва в оптически прибори, генератори на ултразвук, в телефонната и радио апаратура (в качеството си на пиезоелектрик), в електронните устройства (кварцов резонатор) и други. В големи количества се използва от стъкларската и керамичната промишленост (кварцов пясък). Използва се и при производството на огнеупорни материали и кварцово стъкло. Широко приложение има в бижутерията.

Грижа за бижутата с кварц[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че кварцът има твърдост 7 по скалата на Моос, трябва да се избягват драскотини и резки удари по него. Някои видове кварц избледняват на слънце, така че най-добре е кварцовите бижута да се съхраняват в подходяща кутия, тапицирана отвътре с мека материя, когато не се използват. Кварцовите пръстени, обеци, огърлици и гривни се почистват с топла вода и задължително се подсушават с кърпа.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б David C. Cook & Wendy L. Kirk. Minerals and Gemstones. Сан Диего, Калифорния, Thunder Bay Press, 2007. ISBN 978-1-59223-735-7. с. 100.
  2. http://www.etymonline.com/index.php?term=quartz quartz | Origin and meaning of quartz by Online Etymology Dictionary
  3. Rickwood, P. C.. The largest crystals. // American Mineralogist 66. 1981. с. 885 – 907 (903).
  • „Речник на скъпоценните камъни“, Тодор Тодоров, Просвета, 1994