Направо към съдържанието

Кварц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кварц
Кварц от Тибет
Общи
Категорияоксиден минерал
ФормулаSiO2
Класификация на Щрунц4.DA.05
Класификация на Дана75.01.03.01
Кристална симетриятригонално-трапецоедричен
Елементарна клеткаa = 4.9133 Å
c = 5.4053 Å
Z=3
Характеристики
Молекулно тегло60,083
Цвятбезцветен
Кристална системаα-кварц: тригонална
β-кварц: хексагонална
Цепителност{0110} неопределена
Ломмидест
Чупливостчуплив
Твърдост по Моос7
Блясъкстъклен
Цвят на чертатабяла
Прозрачностпрозрачен до матов
Плътност2,6 – 2,65 g/cm3
Оптични свойствауниаксиален
Показател на пречупванеnω = 1,543 – 1,545
nε = 1,552 – 1,554
Двойно лъчепречупване+0.009
Плеохроизъмняма
Точка на топене1670 °C
Разтворимостнеразтворим на стайна температура
Кварц в Общомедия

Кварцът (от немски: Quarz,[1]) е минерал с химична формула SiO2.[2][3][4] Има силно изразени пиезоелектрични свойства.[5] Твърдост 7; плътност 2,65 g/cm³.

Кварцът е най-разпространеният минерал на Земята.[6] Съставлява 12% от литосферата. Силицият заема второ място след кислорода, изграждащ земната кора. Влиза в състава на силикатните минерали заедно с кислорода. Образува силициево-кислородни тетраедри (SiO4)4−, които подобно на полимерите могат да се свързват по различен начин помежду си.

Кварцът заема място в топ десет на скъпоценните камъни още от древността. Срещат се воднобистър (планински кристал), бял (млечен кварц), виолетов (аметист), черен (морион), жълт (цитрин), опушен кварц (раухтопаз) и др. Хидротермален, магматогенен. Воднобистрите кристали намират приложение в оптиката, пиезокварцът – в радиоелектрониката и др.; красиво оцветените и прозрачните – като скъпоценни камъни в бижутерията и глиптиката. Използва се и в производството на часовници. Якост на натиск 200 – 300 MPa. При 575 °C скокообразно увеличава обема си и се разрушава.

Немският термин Quarz произлиза от средногорнонемското twarc, вероятно със западнославянски корен със значение „твърд“,[7] срв. полския термин kwardy или чешкия tvrdý.[8]

Разновидности на кристалния кварц

[редактиране | редактиране на кода]
  • Планински кристал – безцветен, воднобистър, прозрачен
  • Млечен кварц – млечнобял, непрозрачен, понякога просветляващ; синоним – „ледоподобен“ кварц
  • Опушен кварц (раухтопаз) – кафяв
  • Морион – черен кварц
  • Цитрин – лимоненожълт, до оранжев
  • Аметист – виолетов
  • Розов кварц – просветляващ до прозрачен, розов до бледорозов кварц. Негова по-рядка разновидност е лавандуловият кварц.
  • Авантюрин или авантюринов кварц – непрозрачен до полупрозрачен кварцов агрегат (кварцит), съдържащ включения от дребни люспички хематит, гьотит или слюда. Цвят – зелен, кафяв, или червен, с характерни отблясъци (иризация).
  • Празиолит, зелен аметист – зелена и прозрачна разновидност, която се получава след нагряване на някои видове аметисти и цитрини от щата Минас Жерайс в Бразилия
  • Сапфиров кварц – индигово син, с микроскопични включения на иглест рутил
  • Хематоид кварц – синоними ягодов кварц, огнен кварц, Арлекин кристал, спекуларитов кварц и др. Червеникав или блед кафеникав цвят, който се дължи на включванията от хематит.

Разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Кварцът е определяща съставка на гранита и други магмени скали. Среща се често в седиментни скали, като например пясъчник и глинести шисти. Среща се често в гнайс, кварцит и други метаморфни скали. Кварцът има най-малък потенциал за изветряне и съответно се среща много често като остатъчен материал в поточни утайки и остатъчни почви.

Докато повечето кварц се кристализира от разтопена магма, голяма част от кварца също участва химически в хидротермални жилки, понякога с руди на злато, сребро и мед. Големи кварцови кристали се намират в магмени пегматити. Добре образуваните кристали могат да достигат няколко метра на дължина и да тежат стотици килограми.

Естествените кварцови кристали с висока чистота, нужни за полупроводниковата промишленост, са скъпи и редки. Най-големият единичен кварцов кристал е намерен в щата Гояс, Бразилия. Той е с размери приблизително 6.1×1.5×1.5 m и тежи над 44 тона.[9]

Хубави образци се добиват в Швейцария, Испания (Астурия), Италия, Франция и Русия (Урал).[6]

Практическо значение

[редактиране | редактиране на кода]

Кварцът се използва в оптически прибори, генератори на ултразвук, в телефонната и радио апаратура (в качеството си на пиезоелектрик), в електронните устройства (кварцов резонатор) и други. В големи количества се използва от стъкларската и керамичната промишленост (кварцов пясък). Използва се и при производството на огнеупорни материали и кварцово стъкло. Широко приложение има в бижутерията.

Грижа за бижутата с кварц

[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че кварцът има твърдост 7 по скалата на Моос, трябва да се избягват драскотини и резки удари по него. Някои видове кварц избледняват на слънце, така че най-добре е кварцовите бижута да се съхраняват в подходяща кутия, тапицирана отвътре с мека материя, когато не се използват. Кварцовите пръстени, обеци, огърлици и гривни се почистват с топла вода и задължително се подсушават с кърпа.

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ кварц // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
  2. ↑ Милев, Александър; Братков, Йордан; Николов, Божил. кварц // Речник на чуждите думи в българския език. София, Държавно издателство „Наука и изкуство“, 1970. с. 326.
  3. ↑ КВАРЦ // Българска енциклопедия „А-Я“. София, Българска академия на науките – „Българска енциклопедия“; Книгоиздателска къща „Труд“, 1999. с. 485. Посетен на 18 ноември 2025.
  4. ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. кварц // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 393.
  5. ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 181.
  6. 1 2 David C. Cook & Wendy L. Kirk. Minerals and Gemstones. Сан Диего, Калифорния, Thunder Bay Press, 2007. ISBN 978-1-59223-735-7. с. 100.
  7. ↑ carat-online.at. Quarze im Edelsteinlexikon von carat-online.at
  8. ↑ Origin and meaning of quartz by Online Etymology Dictionary
  9. ↑ Rickwood, P. C. The largest crystals // American Mineralogist 66. 1981. с. 885 – 907 (903).

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 99 – 102. Посетен на 9 март 2024.
  • Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически Факултет 19 (1). 1923. с. 60-74. Посетен на 1 април 2024.
  • Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 347 – 356.
  • Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 320 – 325.
  • Костов, Р. И. 1992. Аметист. Геолого-минералогическа и гемологическа студия. С., Съюз на учените в България, 249 с. (резюме на английски език) ISBN 954-8329-01-8
  • Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
  • Костов, Р. И. 2003. Скъпоценни минерали: определяне, разпространение, обработка, история и приложeние (Гемология). С.-М., Pensoft, Х, 453 с.
  • Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
  • Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 296 – 306.
  • Петрусенко, С. И., Р. И. Костов. 1992. Скъпоценните и декоративните минерали на България. С., Издателство на Българската академия на науките, 90 с. (резюме на английски език)
  • Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 110 – 118.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кварц&oldid=12838310“.