Гранит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гранит.

Гранит.
Статуя на Тутмос II от червен гранит.
Гранитният връх Либърти Бел в северната част на Каскадите, САЩ.
Гранитните скали на Хуаншан, Китай.
Различни видове гранит.

Гранитът е една от най-разпространените магмени скали в природата.[1] Той съставлява около 95% от обема на всички интрузивни скали в континенталния тип земна кора. Съдържа кварц, ортоклаз, биотит и други минерали. Гранитът е от твърдите скали поради високото си съдържание на кварц (твърдост 7 по скалата на Моос) и фелдшпат (6 по Моос), но има относително по-малка плътност (2.75 g/cm3) в сравнение с другите интрузивни скали. Освен това има ниско водопоглъщане и висока устойчивост на студ. Ето защо е подходящ за вътрешно и външно обзавеждане, за направа и облицовки на стени, подове, стълби, колони и други.

Физични свойства[редактиране | редактиране на кода]

Средната плътност на гранита е между 2,65 и 2,75 g/cm3,[2] устойчивост на натиск над 200 MPa и вискозитет при стандартни температура и налягане от 3 – 6·1020 Pa·s.[3]

Температурата на топене на сухия гранит при стандартно налягане е 1215 – 1260 °C.[4] Тя спада значително при наличието на вода.[5]

Като цяло, гранитът има лоша първична проницаемост, но добра вторична проницаемост през цепнатини и фрактури, ако присъстват такива.

Химичен състав[редактиране | редактиране на кода]

Осреднен химичен състав на гранита, основаващ се на 2485 анализа:[6]

SiO2 72,0 %
Al2O3 14,42%
K2O 4,12%
Na2O 3,69%
CaO 1,82%
FeO 1,68%
Fe2O3 1,22%
MgO 0,71%
TiO2 0,30%
P2O5 0,12%
MnO 0,05%

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Гранитните скали са широко разпространени сред континенталната кора.[7] Голяма част от тях са образувани през докамбрий. Гранитът е най-разпространеният скален фундамент, лежащ под относително тънката седиментна облицовка на континентите. Често, гранитът се среща под формата на малки, под 100 km2 щокове и батолити, които обикновено се появяват във връзка с орогенезата на планински вериги.

Естествено излъчване[редактиране | редактиране на кода]

Както повечето естествени скали, гранитът е източник на радиация. Калий-40 е радиоактивен изотоп със слабо излъчване и съставна част на алкалния фелдшпат, който е широко разпространен елемент в гранитните скали. Някои гранити съдържат около 10 – 20 ppm (части на милион) уран. За сравнение, по-мафичните скали (например габро и диорит) съдържат около 1 – 5 ppm уран. Освен това, всички гранити съдържат известно количество торий.[8]

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Гранитната и мраморната промишлености са едни от най-старите промишлености в света, датиращи още от Древен Египет.[9] В днешно време, сред най-големите износители на гранит в света са: Китай, Индия, Италия, Бразилия, Канада, Германия, Швеция, Испания и САЩ.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ibl.bas.bg
  2. Rock Types and Specific Gravities. // Архивиран от оригинала на 31 август 2017. Посетен на 27 август 2017.
  3. Kumagai, Naoichi. Long-term Creep of Rocks: Results with Large Specimens Obtained in about 20 Years and Those with Small Specimens in about 3 Years. // Journal of the Society of Materials Science (Japan) 27 (293). 1978. DOI:10.2472/jsms.27.155. с. 157 – 161.
  4. Larsen, Esper S.. The temperatures of magmas. // American Mineralogist 14. 1929. с. 81 – 94.
  5. Holland, Tim. Calculation of phase relations involving haplogranitic melts using an internally consistent thermodynamic dataset. // Journal of Petrology 42 (4). 2001. DOI:10.1093/petrology/42.4.673. с. 673 – 683.
  6. Blatt and Tracy 1996, p.66
  7. Singh, G.. Earth Science Today. Discovery Publishing House, 2009. ISBN 9788183564380.
  8. Hubbert, M. King (March 8, 1956) Nuclear Energy and the Fossil Fuels. American Petroleum Institute Conference. Energy Bulletin.
  9. Nelson L. Nemerow. Environmental Engineering: Environmental Health and Safety for Municipal Infrastructure, Land Use and Planning, and Industry. John Wiley & Sons, 27 януари 2009. ISBN 978-0-470-08305-5. с. 40.
  10. Parmodh Alexander. A Handbook of Minerals, Crystals, Rocks and Ores. New India Publishing, 15 януари 2009. ISBN 978-81-907237-8-7. с. 585.