Ортоклаз
| Ортоклаз | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула | K(AlSi₃O₈) |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 6 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Плътност | 2,457 g/cm³ |
| Ортоклаз в Общомедия | |
Ортоклазът е минерал от групата на силикатите и подгрупата на алкалните фелдшпати.[1][2][3] През 1801 г. френският минералог Рене-Жюст Хаюи го нарича ортос (orthose), подчертавайки с това цепителността му под прав ъгъл. През 1823 г. немският минералог Йохан Брайтхаупт променя името му на ортоклаз (от ὀρθός – прав и κλάσις – пукнатина).[4]
Химичната му формула е K(AlSi3O8) или (K, Na)AlSi3O8.[5] При теоретично чистия ортоклаз съдържанието е 16,9% K2O, 18,4% Al2O3 и 64,7% SiO2. Повечето ортоклази съдържат и малки количества натрий и още по-малки – калций и други компоненти. С увеличаването на натрия се получават междинни варианти между ортоклаз и албит, наричани анортоклази, устойчиви при високи температури.[6]
Твърдостта му по скалата на Моос е 6, плътността варира в границите 2,55 – 2,63 g/cm3. Цветът му може да бъде сивожълт, бледорозов, зеленикаво бял, зелен (амазонит), безцветен до бял (санидин и адулар). В тънки пластинки е безцветен. Кристалната му форма е моноклинно-призматична. Има стъклен до смолист блясък, съвършена цепителност по (001) и почти съвършена по (010), мидест лом, средно устойчив на химично изветряне. Понякога влиза в състава на гранита.[5][4]
Находища
[редактиране | редактиране на кода]Ортоклазът се среща главно в интрузивните магмени скали. В пегматитовите находища главните минерали са ортоклаз и микроклин, заедно с кварц и мусковит, като за тях е характерно срастването между ортоклаза и кварца. Находища има в Норвегия, Швеция, Мадагаскар и на други места. У нас се срещат н Централното Средногорие и Родопите.[6]
Ортоклазът намира приложение в стъкларската и керамичната промишленост.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ортоклаз // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 29 април 2024.
- ↑ Филипова-Байрова, М.; Бояджиев, С.; Машалова, Ел.; Костов, К. ортоклаз // Речник на чуждите думи в българския език. София, Издателство на Българска академия на науките, 1982. с. 606.
- ↑ Тодоров, Тодор. Речник на скъпоценните камъни. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0403-3. с. 156 – 157.
- 1 2 ((en)) Mineral Information, Data and Localities/Orthoclase
- 1 2 Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 279.
- 1 2 Минералогия, Иван Костов, изд. „Техника“, 1992, ISBN 954-03-0112-2, стр.355
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико-математически факултет 19 (1). 1923. с. 118 – 125. Посетен на 29 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 356 – 366.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство "Наука и изкуство", 1973. OCLC 859838412. с. 330 – 333.
- Костов, Р. И. 2000. Основи на минералогията. С.-М., Pensoft, X, 293 c.
- Костов, Р. И., К. Богданов, Р. Атанасова, Р. Василева, Л. Нешева. 2022. Минералите на България. С., Мултипринт, 320+16 с. ISBN 978-954-362-407-2
- Костов-Китин, Владислав. Ортоклаз Orthoclase // Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 458 – 460.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ортоклаз // Гемология - скъпоценни камъни - Национален природонаучен музей. Посетен на 3 май 2024.
|
