Мадагаскар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мадагаскар.

Repoblikan'i Madagasikara
République de Madagascar
Знаме на Мавриций
Герб на Мавриций
(знаме) (герб)
Девиз: Tanindrazana, Fahafahana, Fandrosoana!
(Отечество, Свобода, Прогрес!)
Местоположение на Мавриций
География и население
Площ 587 040 km²
(на 45-то място)
Столица Антананариво
Най-голям град Антананариво
Официален език малгашки и френски език
Население (пребр., 2005) 18 040 341
(на 56-то място)
Гъстота на нас. 31 д./km²
Управление
президент Андри Ражоелина
министър-председател Албер Камил Витал
История
Независимост
-обявена
от Франция
26 юни 1960
Икономика
БВП (ППС, 2010) $ 8,382 млрд
(на 122-ро място)
БВП на човек (ППС) $393[1]
Валута Малгашко ариари (MGA)
Други данни
Часова зона EAT (UTC+3)
Интернет домейн .mg
Телефонен код 261

Република Мадагаскар е островна държава в Индийския океан край югоизточния бряг на Африка. Основният остров, който също се нарича Мадагаскар, е четвъртият най-голям остров в света.

География[редактиране | edit source]

Страната има площ 587 040 кв. км и е разположена в западната част на Индийския океан на остров Мадагаскар и прилежащите му малки острови (Нози Бе, Нози Бураха, Сент Мари и др.) на около 400 км от крайбрежието на Африка. Бреговата му линия е с дължина 5 080 км. Островът е част от Африканската платформа. През цялата източна част се простират Централните планини с височина 800-1500 м, с отделни масиви - Царатанана (с най-висока точка в страната - връх Марумукутру - 2 876 м). Централните планини се спускат стръмно на изток към океана, а по дължина на крайбрежието е разположена тясна низина (20-30 км). Западната част на острова е заета от високи равнини с височина от 500 до 1000 м.

Климатът в Мадагаскар е тропичен, на северозапад - субекваториален. Средните месечни температури в равнините са от 20-26 градуса Сº, валежи - над 3000 мм. В централните планини средните месечни температури са 13-23 градуса Сº, валежи - 1000-1500 мм, като на запад намаляват до 500-600 мм. Страната има гъста речна мрежа и пълноводни реки - Суфия, Бецибука, Мангуки. Горите заемат 15 % от територията на Мадагаскар, разпространени са и вторичните савани с баобаби и палми.

История[редактиране | edit source]

През XIV в. на острова е образувана държава Имерина; 1500 г. - португалецът Диого Диас открива острова; XIX в. - образувано кралство; 1896 г. - острова е обявен за колония на Франция; 26 юни 1960 г. - провъзгласена независимостта на Малгашката република; 1972 г. - преврат и демократизация; 1993 г. - парламентарни избори.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Глава на държавата е президент, избиран за 5 години. Законодателната власт принадлежи на двукамерен парламент - Национално събрание (избирано за 4 години) и Сенат. Всеки две години се обновява половината от състава на Сената. Правителството се назначава от президента.

Административно деление[редактиране | edit source]

Република Мадагаскар е разделена на 6 автономни провинции (наричани faritany mizakatena) и 22 региона. Регионите ще бъдат най-високите административни единици, когато провинциите бъдат премахнати през 2009.

MadagascarProvinces001.png
Аналаманга
Бонголава
Итаси
Вакинанкаратра
Диана
Сава
Аморони Маниа
Атсимо-Атсинанана
От Матсиатра
Ихоромбе
Ватовави-Фитовинани
Бетсибока
Боени
Мелаки
София
Алаотра-Мангоро
Аналанджирофо
Атсинанана
Андрой
Аноси
Атсимо-Андрефана
Менабе

Стопанство[редактиране | edit source]

Мадагаскар е аграрна страна. В селското стопанство са заети 76 % от активното население. Износът на селскостопанска продукция осигурява над 80 % от валутните постъпления. Основни култури - ориз (2,6 млн. т.), царевица (180 хил. т.), маниока (2,3 млн. т), захарна тръстика (2 млн. т), фъстъци (30 хил. т), кафе (80 хил. т), тютюн (4 хил. т), карамфил (7 хил. т), ванилия (2,8 хил. т - 1-во място в света по износ). Животновъдство - едър рогат добитък - зебу (10 млн. глави), овце (около 3 млн. глави), свине (над 1,4 млн. глави). Промишлеността е слабо развита. Добива се графит (около 14 хил. т), хромити, слюда, кварц. Има залежи на железни руди, въглища и боксити. Работят захарни, цигарени, оризо-очистителни фабрики, месоконсервни, целулозно-хартиени и циментови заводи.

Транспорт - 40 хил. км шосета, от тях 6 хил. км асфалтирани и 883 км ж.п. линии. Главни морски пристанища - Туамасина и Махадзанга. Добре развит вътрешен и международен въздушен транспорт.

Туризъм - бързо развиващ се отрасъл. Годишно страната се посещава от 420 хил. туристи.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Мадагаскар 18 040 341 души (2005). Гъстота е около 31 жит. на кв. км. Естественият прираст е 27. Средна продължителност на живота - мъже - 58 г, жени - 60 г.

Етнически състав - малгаши - 98,9 % (18 етнографски групи), други - 1,1 %.

Религиозен състав - християни - 46,3 % (от тях католици - 47,3 %, протестанти - 52,7 %), мюсюлмани (сунити) - 10,3 %, местни традиционни вярвания и култове - 43,4 %. Градско население - 31 %.

Култура[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Мадагаскар на сайта на МВФ. //

Външни препратки[редактиране | edit source]