Мадагаскар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мадагаскар.

Република Мадагаскар
Repoblikan'i Madagasikara
République de Madagascar
Знаме на Мавриций
Герб на Мавриций
(знаме) (герб)
Девиз: Tanindrazana, Fahafahana, Fandrosoana!
(Отечество, Свобода, Прогрес!)
Местоположение на Мавриций
География и население
Площ 587 040 km²
(на 45-то място)
Столица Антананариво
Най-голям град Антананариво
Официален език малгашки и френски език
Население (пребр., 2005) 18 040 341
(на 56-то място)
Гъстота на нас. 31 д./km²
Управление
президент Андри Ражоелина
министър-председател Албер Камил Витал
История
Независимост
-обявена
от Франция
26 юни 1960
Икономика
БВП (ППС, 2010) $ 8,382 млрд
(на 122-ро място)
БВП на човек (ППС) $393[1]
Валута Малгашко ариари (MGA)
Други данни
Часова зона EAT (UTC+3)
Интернет домейн .mg
Телефонен код 261

Република Мадагаска̀р (на малгашки: Repoblikan'i Madagasikara, /republiˈkʲan madaɡasˈkʲarə̥; на френски: République de Madagascar) е островна държава в Индийския океан край югоизточния бряг на Африка. Тя включва остров Мадагаскар, четвъртият по големина остров в света, както и множество малки периферни острови. След праисторическото разделяне на свръхконтинента Гондвана, преди 88 милиона години Мадагаскар се откъсва от Индийския субконтинент, след което флората и фауната му се развиват в относителна изолация. В резултат на това има изключително биоразнообразие и над 90% от дивия живот на острова не се среща другаде по света. Разнообразните екосистеми и уникалната природа на острова за застрашени от бързо нарастващото население и други екологични заплахи.

Най-ранните археологически свидетелства за присъствие на хора на Мадагаскар са от 2 хилядолетие пр. Хр., като островът е трайно заселен между IV век пр. Хр. и VI век от австронезийски народи от Борнео. През XI век към тях се присъединяват преселници банту, пресекли Мозамбикския проток от Източна Африка. През следващите столетия продължават да пристигат и други групи, допринасяйки за развитието на културата на острова. Малгашите често се разделят на 18 или повече подгрупи, най-голяма сред които са мерините.

До края на XVIII век остров Мадагаскар се управлява от фрагментирани държавици, а в началото на XIX век повечето от тях са обединени под властта на кралство Мерина. То е унищожено през 1897 година и островът става част от Френската колониална империя до своята независимост през 1960 година. Оттогава насам държавата сменя четири конституции, като от 1992 година, с прекъсване след преврат през 2009 – 2014 година, тя е демократична президентска рапублика.

Към 2012 година населението на Мадагаскар се оценява на малко над 22 милиона душе, 90% от които живеят с по-малко от 2 долара на ден. Малгашкият и френският са двата официални езика. Мнозинството от населението се придържа към традиционни вярвания, към християнството или към смесица от двете. Екологичният туризъм и селското стопанство, съчетани с инвестиции в образованието, здравеопазването и частното предприемачество, са основните елементи в стратегията за развитие на страната. В началото на XXI век тази политика довежда до значителен стопански растеж, отслабен с политическата криза от 2009 – 2014 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Страната има площ 587 040 кв. км и е разположена в западната част на Индийския океан на остров Мадагаскар и прилежащите му малки острови (Нози Бе, Нози Бураха, Сент Мари и др.) на около 400 км от крайбрежието на Африка. Бреговата му линия е с дължина 5 080 км. Островът е част от Африканската платформа. През цялата източна част се простират Централните планини с височина 800 – 1500 м, с отделни масиви – Царатанана (с най-висока точка в страната – връх Марумукутру – 2 876 м). Централните планини се спускат стръмно на изток към океана, а по дължина на крайбрежието е разположена тясна низина (20 – 30 км). Западната част на острова е заета от високи равнини с височина от 500 до 1000 м.

Климатът в Мадагаскар е тропичен, на северозапад – субекваториален. Средните месечни температури в равнините са от 20 – 26 градуса Сº, валежи – над 3000 мм. В централните планини средните месечни температури са 13 – 23 градуса Сº, валежи – 1000 – 1500 мм, като на запад намаляват до 500 – 600 мм. Страната има гъста речна мрежа и пълноводни реки – Суфия, Бецибука, Мангуки. Горите заемат 15 % от територията на Мадагаскар, разпространени са и вторичните савани с баобаби и палми.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIV в. на острова е образувана държава Имерина; 1500 г. – португалецът Диого Диас открива острова; XIX в. – образувано кралство; 1896 г. – острова е обявен за колония на Франция; 26 юни 1960 г. – провъзгласена независимостта на Малгашката република; 1972 г. – преврат и демократизация; 1993 г. – парламентарни избори.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Глава на държавата е президент, избиран за 5 години. Законодателната власт принадлежи на двукамерен парламент – Национално събрание (избирано за 4 години) и Сенат. Всеки две години се обновява половината от състава на Сената. Правителството се назначава от президента.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Република Мадагаскар е разделена на 6 автономни провинции (наричани faritany mizakatena) и 22 региона. Регионите ще бъдат най-високите административни единици, когато провинциите бъдат премахнати през 2009.

MadagascarProvinces001.png
Аналаманга
Бонголава
Итаси
Вакинанкаратра
Диана
Сава
Аморони Маниа
Атсимо-Атсинанана
От Матсиатра
Ихоромбе
Ватовави-Фитовинани
Бетсибока
Боени
Мелаки
София
Алаотра-Мангоро
Аналанджирофо
Атсинанана
Андрой
Аноси
Атсимо-Андрефана
Менабе

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Мадагаскар е аграрна страна. В селското стопанство са заети 76 % от активното население. Износът на селскостопанска продукция осигурява над 80 % от валутните постъпления. Основни култури – ориз (2,6 млн. т.), царевица (180 хил. т.), маниока (2,3 млн. т), захарна тръстика (2 млн. т), фъстъци (30 хил. т), кафе (80 хил. т), тютюн (4 хил. т), карамфил (7 хил. т), ванилия (2,8 хил. т – 1-во място в света по износ). Животновъдство – едър рогат добитък – зебу (10 млн. глави), овце (около 3 млн. глави), свине (над 1,4 млн. глави). Промишлеността е слабо развита. Добива се графит (около 14 хил. т), хромити, слюда, кварц. Има залежи на железни руди, въглища и боксити. Работят захарни, цигарени, оризо-очистителни фабрики, месоконсервни, целулозно-хартиени и циментови заводи.

Транспорт – 40 хил. км шосета, от тях 6 хил. км асфалтирани и 883 км ж.п. линии. Главни морски пристанища – Туамасина и Махадзанга. Добре развит вътрешен и международен въздушен транспорт.

Туризъм – бързо развиващ се отрасъл. Годишно страната се посещава от 420 хил. туристи.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Мадагаскар 18 040 341 души (2005). Гъстота е около 31 жит. на кв. км. Естественият прираст е 27. Средна продължителност на живота – мъже – 58 г, жени – 60 г.

Етнически състав – малгаши – 98,9 % (18 етнографски групи), други – 1,1 %.

Религиозен състав – християни – 46,3 % (от тях католици – 47,3 %, протестанти – 52,7 %), мюсюлмани (сунити) – 10,3 %, местни традиционни вярвания и култове – 43,4 %. Градско население – 31 %.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мадагаскар на сайта на МВФ. //