Кабо Верде

República de Cabo Verde
(знаме) (герб)
Девиз: -няма
География и население
Площ	4 033 km² (на 164-то място)
Столица	Прая
Най-голям град	Прая
Официален език	португалски
Население (пребр., 2007)	529 224 (на 163-то място)
Гъстота на нас.	126 д./km²
Управление
президент	Жоржи Карлус Фонсека
министър-председател	Жозе Мария Невеш
История
Независимост  -обявена	от Португалия 5 юли 1975
Икономика
БВП (ППС, 2007)	$ 1,420 млрд (на 153-то място)
БВП на човек (ППС)	$ 2,678 (104 място)
Валута	ешкудо (CVE)
Други данни
Часова зона	(няма лятно време)
Интернет домейн	.cv
Телефонен код	238

Република Кабо Верде, известна и като Зелени нос, е островна държава в Северния Атлантически океан на запад от бреговете на Африка с площ 4033 км² и население над 405 000 души.

Архипелагът включва островите Сантяго, Сао Николау, Санто Антао, Сао Висенте, Боа Вища, Фого, Майо, Сал и Брава.

Столицата на страната е Прая и се намира на най-големия остров - Сао Тиаго. Официалният език на републиката е португалският. В страната се говорят още креолски и местни африкански езици.

География

Кабо Верде обхваща 10 големи острови с вулканичен произход и 5 малки, разположени на около 500 км западно от африканския бряг. Архипелагът е разделен на 2района: Барлавенту острови(на север) с главен град Минделу и Сотавенту острови(на юг) с главен град Прая. Те имат предимно планински релеф с многобройни вулканичен конуси, кратери и калдери, и стръмни и скалисти брегове. На остров Фогу се намира действашия вулкан Пику ду Фогу. На същия остров е и най-високата точка - 2829м.

Климатът е тропичен, пасатен - горещ и сух (валежите са под 250 мм).

История

Островите са били необитавани до откриването им от португалеца Антонио Фернандеш през 1445 г. Островите са кръстени "Острови на Зелен нос" през 1461 г. Португалия ги превръща в своя колония и ги заселва с роби африканци и с португалски селяни. Островите дълго време са били център на търговията с роби, пращани в Америка. До 1869г.(откриването на Суецкия канал) архипелагът е имал ролята на важен пункт за корабите, пътуващи от Америка и Европа за Азия. След като морският път за Азия е отбит през Средиземно море, островите загубват предишното си значение. След Втората световна война националосвободителното движение на островите се активизира под ръководството на Африканската партия за независимост на Гвинея и островите Зелени нос(ПАИГК), създадена през 1956г. През 1951г. метрополията обявява колонията за "отвъдморска територия", а през 1972г. й предоставя статут на "местна автономия". След свалянето на фашисткия режим в Португалия през 1974г. новото португалско правителство признава ПАИГК за законен представител на населението и страна в преговорите за предоставяне на независимост. На 5.07.1975г. е обявена независимостта и на островите е създадено преходно правителство на Република Острови Зелени нос. След преврата в Гвинея-Бисау, извършен на 14.11.1980г., когато властта преминава в ръцете на Революционния съвет - партията ПАИГК се реорганизира и преименува в партия само на Островите Зелени нос - ПАИКВ.

Първото постоянно селище се създава през 1462 г., името на селището е Рибейра Гранде (днес: Прая).

Островите са официално португалска колония от 1532 г.

Държавно устройство

Кабо Верде е действаща правова демократична държава. Кабо Верде е единствената африканска държава, получаваща максимална оценка в годишните доклади на Фриийдъм Хаус по отношение нивото на политическите и гражданските свободи.

Каво Верде е парламентарна република. Парламентът се състои от 72 депутати, избирани по пропорционална система за 5-годишен мандат.

Президенти

Име	Дата на раждане	Мандат	Политическа принадлежност
Аристидеш Перейра	1924	1975–1991	ляв център
Антонио Маскарняш Монтейро	1944	1991–2001	десен център
Педро Пиреш	1934	2001-2011	ляв център
Жоржи Карлус Фонсека	1950	2011-

Министър-председатели

Име	Дата на раждане	Мандат	Политическа принадлежност
Педро Пиреш	1934	1975–1991	ляв център
Карлош Вейга	1949	1991–2000	десен център
Гуалберто до Росариу	1950	2000–2001	десен център
Жозе Мария Невеш	1960	2001-	ляв център

Административно деление

22-те общини на Кабо Верде

Кабо Верде е разделена на 22 общини,а общините са поделени на общо 32 енории.

• Общините са:
  • Тарафал (1)
  • Сао Мигел (2)
  • Сао Салвадор до Мундо (3)
  • Санта Круз (4)
  • Сао Домингос (5)
  • Прая (6)
  • Рибейра Гранде (7)
  • Сао Лоренсо дос Оргаос (8)
  • Санта Катарина (9)
  • Брава (10)
  • Сао Филипе (11)
  • Санта Катарина (12)
  • Моштейрос (13)
  • Майо (14)
  • Боа Виста (15)
  • Сал (16)
  • Рибейра Брава (17)
  • Тарафал на Сао Николау (18)
  • Сао Висенте (19)
  • Порто Ново (20)
  • Рибейра Гранде на Санто Антао (21)
  • Паул (22)

Стопанство

На 18 декември 2007 Общото събрание на Световната търговска организация одобрява Кабо Верде за член на организацията. Членството влиза в сила на 23 юли 2008 година, 30 дни след ратификацията от Кабо Верде, която се извършва на 23 юни. Селското стопанство е относително по-развито. Произвеждат се тютюн, кафе, банани, сладки картофи и др., предназначени главно за износ. Отглеждат се още царевица, маниока, фъстъци, цитрусови плодове за вътрешни нужди. Честите периоди на суша затрудняват селскостопанското производство. Животновъдството се развива за прехрана на местното население. Териториалните води са богати на риба и риболовът се развива интензивно. За борба със сушата се строят съоръжения за задържане на дъждовна вода и се прадят артезиански кладенци.

Население

Съставено е главно от креоли с португалско-африкански произход(63%), народността банту(35%) и малко европейци(2%), най-вече португалци. Гъстотата на населението е 68 души на кв.км. Най-гъсто населен е остров Сан Туго. Официалният език е португалски, местното население говори креолски. Религия - християнска.

Култура

Особено известна личност от страната е певицата на музикалния стил морна Сезария Евора.

Други

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Дипломатически отношения с България се установяват през 1980г.

• Комуникации в Кабо Верде
• Транспорт в Кабо Верде
• Армия на Кабо Верде
• Външна политика на Кабо Верде