Гвинея-Бисау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
República da Guiné-Bissau
Знаме на Гвинея-Бисау
(знаме) (герб)
Девиз: Unidade, Luta, Progresso!
(Единство, борба, прогрес!)
Местоположение на Гвинея-Бисау
География и население
Площ 36 120 km²
(на 133-то място)
Столица Бисау
Най-голям град Бисау
Официален език португалски
Население (пребр., 2008) 1 503 000
(на 147-мо място)
Гъстота на нас. 42 д./km²
Управление
Президент Раймундо Перейра (временно)[1]
Министър-председател Карлош Гомеш Жуниор
История
Независимост 10 септември 1974
Икономика
БВП (ППС, 2008) 904,4 млн $
(на 205-то място)
БВП на човек (ППС) 600 $
ИЧР Повишение 0,374 (нисък)
(на 175-то място)
Валута CFA франк (XOF)
Други данни
Часова зона 0
Интернет домейн gw
Телефонен код 245

Република Гвинея-Бисау е държава в Западна Африка, една от най-малките държави на африканския континент. Граничи със Сенегал на север, Гвинея на юг и изток и с Атлантическия океан на запад. Тя е една от най-малките и най-бедните страни в континентална Африка. Гвинея-Бисау е бивша колония на Португалия, и получава независимостта си през 1974 след свалянето на авторитарния режим в метрополията.

География[редактиране | edit source]

Пейзаж от Гвинея-Бисау

Гвинея-Бисау има силно разчленена брегова линия - широки речни естуари и разпръснати над 60 малки острова. С изключение на остров Болама, останалите са в състава на крайбрежния архипелаг Бижагош, който е защитена зона със статут на резерват. Крайбрежието е силно заблатено, покрито с мангрова растителност, а вътрешността е заета от ниско плато, силно разчленено от главните реки - Кашеу, Жеба и Корубал. На изток се простират северните разклонения на планината Фута Джалон. В източната част на страната са разположени и саванни местности. Най-високата точка е безименно възвишение, което се извисява на 300 м над морското равнище в североизточния ъгъл на Гвинея-Бисау.

Общата площ възлиза на 36 120 квадратни километра. Дължината на границите е 724 км, от които 386 км с Гвинея на изток и юг, и 338 км със Сенегал на север. Около 11% от територията на страната е обработваема и подходяща за земеделие.

Климатът е горещ субекваториален с обилни летни валежи. По-голяма част от островите са покрити с екваториални и мангрови гори, а вътрешността е заета от савани. Горите са съставени от много видове с ценна твърда дървесина. Откритите запаси на калай, боксит, фосфати, нефт и мед все още не са изцяло разработени.

История[редактиране | edit source]

Пощенска марка с лика на Амилкар Кабрал

От 9 до началото на 13 век територията на Гвинея-Бисау влиза в състава на държавата Гана, а от 13 до 15 век - в средновековната държава Мали. През 1446 териториите на Гвинея-Бисау са завладени от португалците. През 17 век европейците започват да развиват търговия с роби от територията на Гвинея-Бисау. От 1879 до 1973 страната е колония на Португалия (Португалска Гвинея), присъединена административно към Кабо Верде. През 1956 Амилкар Кабрал застава начело на националноосвободителната борба. През 1963 продължава въоръжената освободителна борба под ръководството на Африканската партия за независимост на Гвинея и островите Кабо Верде (основана през 1956). Тази партия е с ляв уклон и получава подкрепата на СССР, Китай и Куба, която осигурява лекарска помощ на населението и инструктори за въоръжените крила на партията. На 24 септември 1973 е обявена независимостта на Гвинея-Бисау от Луиш де Алмейда Кабрал, брат на убития в Конакри Амилкар Кабрал. През 1974 Португалия признава Гвинея-Бисау и изтегля войските си. През 1980 е извършен държавен преврат и начело застава Жоао Бернардо Виейра. През 1984 е избран Държавен съвет и е приета нова конституция. През 1991 е въведена е многопартийна система. През 1999, в резултат на военен преврат Виейра е отстранен от власт. След серия от преврати и сменящи се президенти той отново идва на власт няколко последователни пъти, последния през 2005 (след избори). Жоао Бернардо Виейра бива убит на 2 март 2009 от бисауански войници, които отмъщават за убийството на НЩ на армията Батишта Тагме На Уаи, станало предишния ден.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Министерство на правосъдието
Борци за свобода от АПНГК, 1974

Гвинея-Бисау е република. До 1991 тя е еднопартийна държава с про-съветска ориентация, но дори след тази година тя запазва социалистическата симболика в политиката. Президентът е държавен глава, а премиерът е глава на правителството. Законодателната власт е в ръцете на еднокамарен парламент — Национално народно събрание, в което участват 100 души. Те се избират от народни комитети и имат 4-годишен мандат. Съдебната власт е концентрирана във Върховния съд, които се състои от 9 върховни съдии, назначавани директно от президента. Най-силните партии в страната са Африканска партия за независимост на Гвинея и Кабо Верде (АПНГК), която има най-голям брой места в парламента към 2009, както и Партия за социално обновление (ПСР). АПНГК е марксистка и националистическа, а ПСР е социал-демократическа. Сегашният временен президент, Раймундо Перейра, е член на първата партия. Гвинея-Бисау членува в редица организации, сред които Западноафриканската икономическа общност, Организацията на Ислямската конференция, Движението на необвързаните страни и Световната търговска организация.

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Въоръжените сили на Гвинея-Бисау, официално "Народни революционни въоръжени сили" (НРВС), представляват войските на страната. НРВС имат 3 клона — сухопътни войски, военновъздушни сили и флот. Общата им численост е около 9300 души. Военновъздушните сили имат изцяло транспортна функция, а флота — охранителна. Бюджетът на армията е около $10 милиона. Сухопътните войски наброяват 6800 души, и са най-големия клон. Въпреки малкия си размер, въоръжените сили разполагат с танкове (около 20-30, предимно Т-34 и Т-55), зенитно оборудване (9К32 Стрела-2, зенитно-артилерийски системи — около 50) и друга бронирана техника. Последните изтребители са изтеглени от употреба през 90-те заради липса на средства. НРВС има предимно стабилизираща за страната функция.

Административно деление[редактиране | edit source]

Гвинея-Бисау е разделена на 8 региона, които се делят на сектори, и един автономен сектор. Регионите се поделят на общо 37 сектора. Регионите са:

Икономика[редактиране | edit source]

Националната банка в Бисау
Автобус в Бисау

Гвинея-Бисау има слабо развита икономика и е сред 10-те най-бедни държави в света. Стопанската дейност е концентрирана върху земеделието и риболова. На обработваемите земи (11% от общата площ) се отглеждат фъстъци, маслени и кокосови палми, ориз (основната храна на населението), памук, какао, захарна тръстика. Гвинея-Бисау е на шесто място в света по производство на кашу. Развъжда се добитък — овце, говеда, свине. Средната работна заплата за 2007 година е 1-2 долара.[2] През 2000 година Гвинея-Бисау успява да покрие изискванията на МВФ за опрощаване на близо $950 млн. външен дълг. Страната има големи петролни находища, но поради липсата на капитали се произвеждат само 400 000 барела на ден. Минното дело е ограничено до добив на материали за строиелството. Наличието на диаманти и злато също биха спомогнали за развитието на страната, ако почнат да бъдат извличани.

БВП (ППС) възлиза на едва $904 млн. за 2008 година, с $600 на глава от населението. Годишният растеж е 3,9%. Земеделието генерира 62% от БВП, промишлеността — 12%, а сектора на услугите — 26%. Близо 82% от работната ръка (възлизаща на 480 000 души) е заета в областта на селското стопанство. Нивото на инфлацията е сравнително ниско — 3,8% за 2007. Годишният износ възлиза на над $130 млн., основните износни продукти са кашу, фъстъци, скариди, палмови ядки и дървен материал. Внасят се машини, автомобили, храни и петролни продукти на стойност $200 млн. Основни търговски партньори са Бразилия, Португалия, Индия, Сенегал, Нигерия и Франция.

Комункации и транспорт[редактиране | edit source]

Гвинея-Бисау има много слаборазвита комуникационна мрежа. Стационарните телефонни линии са 4600, а мобилните телефони — 297 000. В страната има 4 активни радиостанции, а броят на радиоприемниците е бил 49 000 за 1997. Има само една телевизионна станция. Броят на интернет-потребителите е 37 000.

Пътната мрежа има обща дължина от 3455 км, но само 965 км от тях са асфалтирани. Железопътни линии няма, но съществува споразумение за бъдещо изграждане на жп-линия до Сенегал. Множеството реки улесняват водния транспорт из страната, но повечето от тях са плитки и могат да бъдат прекосявани само от малки корабчета и лодки. В страната има 27 летища, от които 3 са с павирани писти.

Население[редактиране | edit source]

Карнавал в столицата
Площад Че Гевара
Традиционни колиби край Була

Населението на Гвинея-Бисау наброява 1 503 000 души за 2008, и включва около 20 етнически групи. Основните са баланта, фула и мандинка. Има много малки общности от макайски китайци и бели португалци (по-малко от 1%). Почти 50% от тях спазват местните традиционни вярвания, само 5% са християни-католици, останалите са мюсюлмани (сунити). По-голямата част от населението е свръхбедно, живее под границата на жизнения минимум. Прирастът на населението е 2,04% на година, а средната възраст е 19,2 години. Неграмотни са 57,6%, около 11% от новородените умират, преди да навършат пълнолетие. Продължителността на живота е ниска — средно 47,52 години, с 45,71 години за мъжете и 49,39 години за жените. Около 10% от населението е ХИВ-позитивно. Освен официалния португалски език в Гвинея-Бисау се говорят фулбе и гвинейски криулу (на португалска основа). Грамотността на населението е ниска — средно 42% за всички възрасти, но 94% от населението на възраст между 15 и 24 може да чете и пише.[3]

Градове[редактиране | edit source]

Списък на градовете в Гвинея-Бисау
Място Град Население Регион
Преброяване, 1979 Оценка, 2005 Оценка, 2009[4]
1 Бисау 109 214 388 028 423 478 Бисау
2 Бафата 13 429 22 521 22 791 Бафата
3 Габу 7803 14 430 14 561 Габу
4 Бисора няма данни 12 688 12 027 Ойо
5 Болама 9100 10 769 9998 Болама
6 Кашеу 7600 10 490 9882 Кашеу
7 Бубаке 8400 9941 9229 Болама
8 Катио 5170 9898 9342 Томбали
9 Маншоа 5390 7821 7414 Ойо
10 Буба няма данни 7779 6867 Кинара
11 Кебо няма данни 7072 6243 Кинара
12 Канчунго 4965 6853 6456 Кашеу
13 Фарим 4468 6792 6439 Ойо
14 Кинамел няма данни 3128 2885 Биомбо
15 Фулакунда няма данни 1327 няма данни Кинара

Култура[редактиране | edit source]

Гвинея-Бисау има разнообразна култура за мащабите си. Тя съчетава местните африкански традиции с колониалното португалско влияние. Музикалният жанр гумбе оказва огромно влияние върху музиката на Карибските острови, тъй като голяма част от чернокожите роби на Карибите са били докарани от "Робския бряг" — Гвинея и Гвинея-Бисау. Калабаш се нарича голям плод, подобен на кратуна, от който се правят музикални инструменти. Много от народните песни и танци са хумористични, и често засягат събития от съвремието. Правителството често наблюдава културната дейност, и има случаи на цензура срещу музикални изпълнители, които го критикуват. Китаристът и певец Жустино Делгадо е бил арестуван заради критика към бившия президент Жоао Бернардо Виейра. В Гвинея-Бисау има институт по изкуствата с музикален и танцов отдел, който спонсорира много концерти. Архипелагът Болама е известен с матриархалното си общество, където жените избират съпруга си и управляват религиозните дела.[5] Ислямизацията обаче заплашва тези традиции.

Други[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Президентството на Гвинея-Бисау потвърди смъртта на държавния глава - Агенция "Фокус"
  2. GDP: GDP per capita, current US dollars
  3. Информация на УНИЦЕФ
  4. Списък на градовете в Гвинея-Бисау
  5. News story on Bolama's matriarchal system

Външни препратки[редактиране | edit source]