Мавриций

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавата в Африка. За византийския император вижте Маврикий (Византийска империя).

Република Мавриций
Republic of Mauritius
      
Национален девиз
Stella Clavisque Maris Indici (латински)
(„Звезда и ключ на Индийския океан“)
Национален химн
Motherland

Местоположение на Мавриций
Местоположение на Мавриций
География и население
Площ 2040 km²
(на 170-о място)
Води (%) 0,07
Климат тропичен
Столица Порт Луи
Най-голям град Порт Луи
Официален език няма[б 1]
Религия индуизъм (48,54%)
християни (32,71%)
Демоним маврициец
Население (2019) 1 265 475
(на 158-о място)
Население (2011) 1 237 091
Гъстота на нас. 620 души/km²
(на 10-о място)
Градско нас. 40,8%
(на 147-о място)
Управление
Форма унитарна парламентарна република
Президент Притвирайсинг Роопун
Министър-председател Правинд Югнаут
Организации ООН, Африкански съюз
История
Независимост от Великобритания
Конституция 12 март 1968 г.
Република от 12 март 1992 г.
Икономика
БВП (ППС, 2019) 30,006 млрд. щ.д.
(на 135-о място)
БВП на човек (ППС) 23 709 щ.д.[1]
(на 58-о място)
БВП (ном., 2019) 14,210 млрд. щ.д.
(на 123-то място)
БВП на човек (ном.) 11 228 щ.д.
(на 65-о място)
ИЧР (2018) Повишение 0,796 (висок)
(на 66-о място)
Джини (2017) 36,8 (среден)
Прод. на живота 74,9 години
(на 81-во място)
Детска смъртност 16,0/1000
(на 110-о място)
Грамотност 87,4%
(на 120-о място)
Валута Маврицийска рупия (MUR)
Други данни
Часова зона MUT (UTC+4)
Формат на датата дд/мм/гггг
Авт. движение ляво
Код по ISO MU
Интернет домейн .mu
Телефонен код +230
ITU префикс 3BA-3BZ
Република Мавриций в Общомедия

Република Мавриций (на френски: Maurice; на английски: Mauritius) е островна държава в югозападния Индийски океан, на около 900 km източно от най-големия африкански остров Мадагаскар. Освен остров Мавриций, републиката включва островите Св. Брендън, Родригес и Агалега.

Населението на Мавриций е мултиетническо, мултикултурно и многоезично. Правителството на острова е съставено по модел на Уестминстърската парламентарна система, а страната се радва на силна демокрация, както и на икономическа и политическа свобода. Индексът на човешкото развитие на Мавриций е сред най-високите в Африка. Това е най-конкурентоспособната и една от най-развитите икономики в Африка.[2] Страната разчита основно на производството, финансовите услуги, туризма и информационните и комуникационните технологии.[3] Правителството предоставя универсално здравеопазване, безплатно средно образование и безплатен обществен транспорт за ученици, пенсионери и инвалиди.[4] Страната е известна с разнообразната си флора и фауна, с много ендемични видове. Островът е бил дом на вече изчезналата птица додо, както и на още няколко птичи вида, които са избити от човешката дейност малко след заселването на хората.

География[редактиране | редактиране на кода]

Територията включва големия едноименен остров (1865 km²) и множество малки острови. Цялата островна група е с вулканичен произход. Най-разнообразен е релефът на о. Мавриций. Южната част е планинска, с най-висок връх Питон (826 m). Централната част е платовидна, а северната представлява крайбрежна низина.

История[редактиране | редактиране на кода]

Остров Мавриций е открит през 1507 г. от португалски мореплаватели, като никога преди това не е бил населен с хора. Те, обаче, не проявяват интерес към острова. През 1598 г. островът става нидерландско владение. Холандците изоставят острова през 1710 г., а през 1715 г. идват французите, които го преименуват на Ил дьо Франс (на френски: Île de France). Франция официално предава Мавриций на Великобритания по силата на Парижкия договор от 30 май 1814 г. Британската колония съставлява само главния остров, заедно с Родригес, Св. Брендън, Тромлен и островите Чагос, докато Сейшелите стават отделна колония през 1906 г.[5] Суверенитетът на Тромлен е оспорван между Мавриций и Франция, тъй като той е един от островите, които не са изрично споменати в Парижкия договор.[6]

През 1965 г., три години преди обявяването на независимостта на Мавриций, Великобритания отделя архипелага Чагос от територията на Мавриций и го включва към Британската индоокеанска територия.[7] Суверенитетът на Чагос е оспорван между Мавриций и Великобритания. През февруари 2019 г. Международният съд на ООН нарежда на Великобритания да върне архипелага Чагос на Мавриций възможно най-скоро.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление

Остров Мавриций е разделен на 9 окръга:

  1. Ривиер Ноар (Столица: Тамарин)
  2. Флак (Сентре де Флак)
  3. Гранд Порт (Махебург)
  4. Мока (Мока)
  5. Памплемус (Триолет)
  6. Плейнс Уилхемс (Beau-Bassin Rose-Hill)
  7. Порт Луи (Порт Луи)
  8. Ривиер дю Ремпар (Мапу)
  9. Саван (Суйак)

Един остров и две островни групи са зависими територии, принадлежащи на Мавриций. Това са:

  1. Острови Агалега
  2. Острови Кардагос-Карахос
  3. Остров Родригес

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Република Мавриций е общо 1 288 000 души (2009). Етническият състав на населението е разнообразен. Доминират индомаврицийците (68%), потомци на индийски наемни работници, докарани насила на островите през XIX в. Втората по големина етническа група (27%) е със смесен произход – маврицийци-креоли. Официален език няма; най-разпространен е английският, други езици: френски, маврицийски креолски, бихари, хинди, тамилски. Основните религии са индуизъм (48,5%), християнство (католици), ислям (сунити).

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от столицата Порт Луи
Плажът на градчето Тру о Биш

След като става независима държава от Великобритания през 1968 г., Мавриций се развива от икономика с ниски доходи от селското стопанство към разнообразна икономика със средни доходи, която се основава на туризма, текстилите, захарта и финансовите услуги. Икономическата история на Мавриций е наричана „чудото Мавриций“ и „успехът на Африка“.[8]

През последните години информационните и комуникационните технологии, морската храна, развиването на собствеността, здравеопазването, възобновяемите източници на енергия и образованието се открояват като важни сектори, привличайки значителни инвестиции както от страната, така и от чужбина.[9]

Мавриций не разполага с използваеми запаси от изкопаеми горива и разчита на петролни продукти, за да задоволява енергийните си нужди. Местните възобновяеми източници на енергия включват горива от биомаса, водна, слънчева и вятърна енергия.[10] Мавриций има една от най-големите изключителни икономически зони в света, а през 2012 г. правителството обявява намерението си да развива морска икономика.[11]

Мавриций се класира високо по отношение на икономическата конкурентоспособност, приятелския инвестиционен климат, доброто управление и свободната икономика.[12][13][14] БВП (по паритета на покупателната способност) на глава от населението е над 22 909 щатски долара към 2018 г. – един от най-високите в Африка.[12][13][14]

През 2019 г. Световната банка поставя Мавриций на 20-о място в света по лекота на правене на бизнес.[14][15] Според Министерството на външните работи на страната, основните препятствия са силната зависимост от малко промишлени сектори, голямото изтичане на мозъци, оскъдността на квалифицирана работна ръка, застаряването на населението и неефективните публични компании.[16]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Известен представител на фауната на острова е изчезналата птица додо.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. В Конституцията на Мавриций не се споменава за нито един официален език. Споменава се само, че официалният език на Народното събрание е английският, но всеки член може да се обърне към председателя на френски език.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Мавриций на сайта на МВФ. //
  2. World Economic Forum. The Global Competitiveness Report 2017 – 2018. // Посетен на 24 декември 2018.
  3. National Accounts Estimates (2015 – 2018) – December 2018 issue. // Посетен на 24 декември 2018.
  4. Stiglitz, Joseph. The Mauritius miracle, or how to make a big success of a small economy. 7 март 2011.
  5. Written Statement of the Republic of Mauritius. Т. 1. International Court of Justice, 1 март 2018. с. 23 – 24.
  6. Hervé, Gaymard. A. Un Différend Ancien Avec Maurice Quant À La Souveraineté Sur Tromelin. National Assembly, 20 март 2013.
  7. Colonial Office Telegram No. 199 to Mauritius, No. 222 to Seychelles, 21 July 1965, FO 371/184524. Permanent Court of Arbitration.
  8. Mauritius: The Drivers of Growth – Can the Past be Extended?. //
  9. Mauritius. // CIA World Factbook. Посетен на 4 януари 2012.
  10. Joseph E. Stiglitz. The Mauritius Miracle. Project Syndicate. Посетен на 21 април 2012.
  11. Moving the Nation Forward. Government of Mauritius. Посетен на 21 април 2012.
  12. а б Mauritius. // The Heritage Foundation. Посетен на 16 април 2012.
  13. а б 2012 Investment Climate Statement – Mauritius. // U.S. Department of State. Посетен на 8 август 2012.
  14. а б в Economy Rankings. World Bank. Посетен на 24 октомври 2012.
  15. Walter, Karen. Ease of Doing Business: Maurice dégringole. // 23 октомври 2016. Посетен на 18 януари 2017.
  16. UNCTAD. //

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.