Додо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Додо
Dodo 1.JPG
Природозащитен статут
EX
Изчезнал[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Птици (Aves)
разред:Гълъбоподобни (Columbiformes)
семейство:Гълъбови (Columbidae)
семейство:Raphidae
род:Raphus
вид:Додо (†R. cucullatus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Mauritius island location.svg
Обхват на вкаменелости
Додо в Общомедия
[ редактиране ]

Додо (Raphus cucullatus) е изчезнала птица от семейство Гълъбови. Додото е живяло на Маскаренските острови: Мавриций, Реюнион и Родригес. Било е високо повече от метър. Додо са го наричали португалците; дошлите по-късно холандци са го нарекли дронт.

Додо е един от най-ранните примери на животно, изчезнало поради действията на хората, затова често се използва като символ на изтребването на видовете.

Подфосилните останки показват, че додото е високо около 1 метър (3 фута 3 инча) и може да е тежало 10,6–17,5 кг (23–39 фунта) в дивата природа. Появата на додо в живота се доказва само от рисунки, картини и писмени разкази от 17 -ти век. Тъй като те се различават значително и е известно, че само някои от илюстрациите са извлечени от живи екземпляри, точната му поява в живота остава нерешена и малко се знае за поведението му. Въпреки че додо исторически се е смятало за дебело и тромаво, сега се смята, че е било добре адаптирано за своята екосистема. Изобразяван е с кафяво-сиво оперение , жълти крака, кичур от пера на опашката, сива, гола глава и черен, жълт и зелен клюн. Той използва камъни от стомаха, за да помогне за храносмиланетохраната му, за която се смята, че е включвала плодове, а основното й местообитание се смята за гората в по -сухите крайбрежни райони на Мавриций. В един разказ се посочва, че съединителят му се състои от едно яйце. Предполага се, че додото е станало нелетящо поради наличието на изобилие от хранителни източници и относителното отсъствие на хищници на Мавриций.

Първото записано споменаване на додото е от холандски моряци през 1598 г. През следващите години птицата е била ловувана от моряци и инвазивни видове , докато местообитанието й е било унищожавано. Последното широко прието наблюдение на додо е през 1662 г. Изчезването му не е забелязано веднага и някои го смятат за мит . През 19 век са проведени изследвания върху малко количество останки от четири екземпляра, донесени в Европа в началото на 17 век. Сред тях е изсушена глава, единствената мека тъкан на додо, която е останала днес. Оттогава на Мавриций е събрано голямо количество подфосилен материал, най -вече от Mare aux Songesблато. Изчезването на додото в рамките на по -малко от век от откриването му насочи вниманието към досега непризнатия проблем с участието на човека в изчезването на цели видове . Додото постигна широко признание от ролята си в историята на Приключенията на Алиса в Страната на чудесата и оттогава се превърна в неизменна част от популярната култура, често като символ на изчезване и остаряване .

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Известни са три вида додо: тъмно додо (о. Мавриций), бяло додо (о. Реюнион) и дългокрило додо (о. Родригес). Теглото им е достигало до около 20 килограма. Додото от о. Родригес е било по-дребно и е можело да прехвърча на два-три метра, за разлика от другите два вида, които не са можели да летят. Крилете им са били закърнели, на тяхно място е имало малки снопчета пера. И трите вида са притежавали масивни извити клюнове.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Додото е обитавало само Маскаренските острови. Единственият жив екземпляр, доставен в Европа, е бил получен през 1638 г. в Лондон. [2]

Хранене и начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Додото се е хранело с растения и семена. Поглъщало е големи камъчета, за да улесни смилането на храната.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Птицата додо е снасяла по едно яйце на година. За да се излюпят малките, е било нужно майката да мъти яйцата, без да става. През това време мъжкият пазел женската и носел храна.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Островите, открити от Педро Маскарена през 1507 г., се оказват удобна изходна точка за Индия. Попълвайки запасите си от храна, екипажите на корабите за късо време унищожават гигантските костенурки на архипелага, както и няколко вида тюлени. Додото оцелява малко по-дълго. За унищожението му освен корабните екипажи спомагат и заселените по островите домашни животни. До края на XVII век не остава нито едно додо на о. Мавриций; последното е видяно през 1682 г. На о. Реюнион додото просъществува малко по-дълго – до 1750 г.; на о. Родригес – до началото на XIX век.

През 1599 г. адмирал ван Нес донася първото живо додо в Европа. През 1638 г. е докаран втори екземпляр и е показван по панаирите. Имало е десетина препарирани екземпляра, но те са се изгубили през годините. Понастоящем в Британския музей има глава, крак и няколко пера от додо, в Копенхаген – глава. Запазени са също няколко рисунки. В края на XIX век Джордж Кларк намира при разкопки в едно блато почти цял скелет от додо. По-късно с правителствено нареждане започват мащабни разкопки в същото блато и са открити още няколко скелета. Сега те се намират в музеи на о. Мавриций.

Местните жители са използвали яйцата на додо за прехрана, което е допринесло за изчезването на птицата.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Raphus cucullatus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 октомври 2021 г. (на английски)
  2. Боев, З. 1989. Доверчивият „глупак“. – Природа и знание, 7: 9 – 10.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]