Непризнати държави

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

С термина непризнати държави се обозначават територии или държавни образувания, които имат всички признаци на държавност – контрол над територията, система на управление, фактически суверенитет, но в същото време са лишени от пълно или частично международно дипломатическо признаване и като такива не могат де юре да бъдат субект на международните отношения. Понякога тези страни се наричат самопровъзгласили се държави.

История[редактиране | редактиране на кода]

Всъщност самопровъзгласили се държави са били едва ли не голямата част от страните по света, като се започне от Нидерландия, която получава международно признаване едва през 1648 г., което е 70 години след обявяването на фактическата ѝ независимост, САЩ, държавите от Латинска Америка и така нататък. Бумът на самопровъзгласилите се държави е през периода 1917 – 1918 г. и е в резултат на разпадането на съществуващите дотогава империи – Руска, Австро-Унгарска и Османската империя. Някои от тези държави доброволно или принудително са ликвидирани, други успяват да получат международно признаване. По отношение на тези новопоявили се държави Антантата заема доста либерална позиция, следвайки своя принцип на правото на нациите на самоопределение.

Списък на непризнатите и частично признатите държави[редактиране | редактиране на кода]

Нов бум на самопровъзгласили се държави има в началото на 90-те години на 20 век след разпадането на Съветския съюз и Югославия и свързаните с тях етно-териториални конфликти – Нагорни Карабах, Приднестровска молдовска република, Южна Осетия, Абхазия, Република Сръбска Крайна, Чеченска република Ичкерия. Този път международната общност заема твърда позиция и фактически налага принципа на нерушимостта на границите над принципа на правото на самоопределение и категорично отказва да признае новите държавни образувания. В резултат на това възниква феноменът постсъветски непризнати държави, чийто статут не е определен, като нерядко международната общност се намесва в тяхното нормално функциониране. Експертите отбелязват, че много от тези държавни образувания де факто са напълно завършени държави, които имат ефективен държавен апарат и се ползват от масовата поддръжка на тяхното население. През 2001 г. постсъветските непризнати държави създават собствено ОНД-2[1].

Частично признати държави с фактически контрол над своята територия[редактиране | редактиране на кода]

Държава Разположение Независимост Независимост, призната от Забележка
Flag of the Republic of Abkhazia.svg Абхазия Международно признатата територия на  Грузия. 1992 г.  Венецуела,  Науру,  Никарагуа,  Русия,  Сирия. Призната и от също непризнатите Приднестровие и Южна Осетия. Разположена е между Кавказ и Черно море. Бивша автономна република на Грузинската ССР, обявила независимост, след като Грузия е станала независима държава при разпадането на Съветския съюз.
 Косово Международно признатата територия на  Сърбия. 2008 г.  Австралия,  Австрия,  Албания,  Афганистан,  Белгия,  Белиз,  Буркина Фасо,  България,  Германия,  Дания,  Естония,  Ирландия,  Исландия,  Италия,  Канада,  Колумбия,  Коста Рика,  Латвия,  Либерия,  Литва,  Лихтенщайн,  Люксембург,  Малта,  Маршалови острови,  Монако,  Науру,  Норвегия,  Великобритания,  Перу,  Полша,  Сан Марино,  Сиера Леоне,  Словения,  САЩ,  Сенегал,  Турция,  Унгария,  Финландия,  Франция,  Нидерландия,  Хърватия,  Чехия,  Швейцария,  Швеция,  Южна Корея,  Япония. Призната и от също непризнатата Тайван. Самопровъзгласила се на 17 февруари 2008 година държава на Балканския полуостров. От 1999 година областта фактически се управлява от ООН, независимо от Сърбия, на основание на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН.
Flag of the Turkish Republic of Northern Cyprus.svg Северен Кипър Международно признатата територия на  Кипър. 1983 г.  Турция, Пакистан. Намира се в северната част на остров Кипър и е образувана след нахлуването на турски военни части в Република Кипър през 1974 година. Тя обявява независимостта си през 1983 година. През 2004 година нейната територия фактически е включена в състава на Европейския съюз като част от Република Кипър
 Тайван Международно признатата територия на  Китай. де факто 1949 г.  Белиз,  Буркина Фасо,  Ватикан,  Гамбия,  Гватемала,  Доминиканска република,  Кирибати,  Малави,  Маршалови острови,  Науру,  Никарагуа,  Палау,  Панама,  Парагвай,  Сао Томе и Принсипи,  Салвадор,  Есватини,  Сейнт Китс и Невис,  Сейнт Лусия,  Сейнт Винсент и Гренадини,  Соломонови острови,  Тувалу,  Хаити,  Хондурас. Контролираща само остров Тайван и няколко малки прилежащи острова. След гражданската война в Китай през 1949 година силите на Китайската народна република побеждават над силите на Република Китай в континенталната част на Китай, правителството на Република Китай се установява на остров Тайван. Тя губи дипломатическото си признаване и мястото си в ООН в полза на Китайската народна република от 25 октомври 1971 година, с Резолюция 2758 на Генералната асамблея на ООН. Към днешно време Република Китай е призната само от 24 държави, в това число и от Ватикана. Както повечето страни, и България не признава Република Китай, а официалното и българско наименование е Тайван. Тайван осъществява дипломатическите си отношения чрез своите т.н. икономически и културни представителства (фактически – посолства). Република Китай всъщност не е обявявала никога независимостта си, тъй като смята себе си за единствен легитимен представител на Китай. Тази политика продължава и до днес, макар че напоследък расте броят на хората, желаещи обявяването на независима тайванска държава.
Flag of South Ossetia.svg Южна Осетия Международно признатата територия на  Грузия. 1991 г.  Венецуела,  Науру,  Никарагуа,  Русия,  Сирия. Призната и от също непризнатите Абхазия, и Приднестровие. Разположена е в Кавказ. Провъзгласява независимостта си при отделянето на Грузия от СССР. Грузия неуспешно се опитва да възвърне контрола си над нея във войната през август 2008 г.

Непризнати държави с фактически контрол над своята територия[редактиране | редактиране на кода]

Държава Разположение Независимост Забележка
Flag of Artsakh.svg Нагорни Карабах Международно признатата територия на  Азербайджан. 1992 г. Провъзгласено в границите на Нагорно-Карабахската автономна област и близкия Шаумяновски район на Азербайджанската ССР. Призната единствено от също непризнатата Приднестровие.
Flag of Transnistria (state).svg Приднестровие Международно признатата територия на  Молдова. 1990 г. Обхваща територията на Молдова на изток от река Днестър. Призната единствено от също непризнатите Абхазия, Нагорни Карабах и Южна Осетия.
Сомалиленд Международно признатата територия на  Сомалия. 1991 г. През май 1991 година северните племенни кланове провъзгласяват Независимата република Сомалиленд, включваща в състава си 5 от 18 административни региона на Сомалия.
Каталония Международно признатата територия на  Испания. 2017 г.

Частично признати държави, намиращи се под военна окупация[редактиране | редактиране на кода]

Държава Разположение Независимост Независимост призната от Забележка
 Западна Сахара В северозападна Африка. 1975 г.  Алжир,  Ангола,  Антигуа и Барбуда,  Барбадос,  Боливия,  Ботсвана,  Белиз,  Бурунди,  Вануату,  Венецуела,  Виетнам,  Гренада,  Гвиана,  Гвинея-Бисау,  Еквадор,  Етиопия,  Замбия,  Зимбабве,  Иран,  Източен Тимор,  Камбоджа,  Кения,  Куба,  Лаос,  Лесото,  Либия,  Мали,  Мавритания,  Мавриций,  Мозамбик,  Мексико,  Намибия,  Нигерия,  Панама,  Папуа Нова Гвинея,  Руанда,  Северна Корея,  Сейнт Винсент и Гренадини,  Сейнт Китс и Невис,  Сирия,  Суринам,  Тринидад и Тобаго,  Танзания,  Уганда,  Уругвай,  Хаити,  Република Южна Африка,  Ямайка. Призната от Африканския съюз. Не е призната от ООН, но фигурира в нейния списък на колониалните територии. По-голямата част от която е под фактическия контрол на Мароко. Сахарска арабска демократична република управлява останалата част от територията, като седалището на правителството на САДР е де факто в Алжир.
 Палестинска автономия Окупираните от Израел Ивица Газа и Западен бряг. 1988 г. Призната от всички арабски страни. Призната от всички африкански страни с изключение на Еритрея, Кения, Кот д’Ивоар, Либерия, Лесото, Малави, Южна Африка. Призната също така и от:  Австрия,  Албания,  Афганистан,  Бангладеш,  Беларус,  Босна и Херцеговина,  България, Бутан,  Бруней,  Вануату,  Ватикан,  Виетнам,  Индия,  Индонезия,  Иран,  Камбоджа,  Кипър,  Китай,  Коста Рика,  Куба,  Лаос,  Малайзия,  Малдиви,  Малта,  Монголия,  Непал,  Никарагуа,  Пакистан,  Полша,  Румъния,  Северна Корея,  Сърбия,  Турция,  Украйна,  Унгария,  Филипини,  Черна гора,  Чехия,  Шри Ланка. Не е призната официално от ООН като държава, но има официален статус на наблюдател към ООН. Поддържа дипломатически отношения с още 11 страни, без пълноправно признаване от тяхна страна: Белгия, Бразилия, Германия, Гърция, Испания, Италия, Португалия, Обединено кралство, Франция, Холандия, Швейцария.

Спорна държавност[редактиране | редактиране на кода]

Държава Разположение Забележка
Малтийски орден В Рим. По отношение на статута на Малтийския орден има различни мнения. Според някои Малтийският орден е най-малката държава на света, като държавната ѝ територия е с площ 0,06 км2 – на централната сграда на ордена в Рим, а освен това приема и изпраща дипломатически посланици. Официално е призната като пълноправен дипломатически субект от 105 държави, от които със 100 има редовни дипломатически отношения. Надделява обаче мнението, че Малтийският орден е sui generis субект без държавност, тъй като не са налице важни признаци на държавата – няма суверенна територия, не е признат за държава от другите държави и от ООН (обаче за разлика от други непризнати държави, с изключение на Палестина, Малтийският орден има официален статус на наблюдател към ООН) (няма код на ООН за страна по ISO 3166 – нито за държава, нито за зависима територия).

Частично непризнати държави[редактиране | редактиране на кода]

Държава Не е призната от Статут
 Армения  Пакистан. Член на ООН.
 Ватикан  Афганистан, Бутан,  Ботсвана,  Бруней,  Виетнам,  Китай,  Коморски острови,  Лаос,  Малайзия,  Мианмар,  Малдиви,  Мавритания,  Оман,  Саудитска Арабия,  Сомалия,  Северна Корея,  Тувалу. Призната официално от ООН като държава. Не е призната от  Китай за това, че Светият престол е признал Република Китай ( Тайван).
 Израел  Алжир,  Афганистан,  Бангладеш,  Бахрейн,  Бруней,  Гвинея,  Джибути,  Индонезия,  Иран,  Ирак,  Катар,  Йемен,  Коморски острови,  Кувейт,  Либия,  Ливан,  Малайзия,  Малдиви,  Мали,  Пакистан,  Обединени арабски емирства,  Саудитска Арабия,  Сирия,  Сомалия,  Судан,  Чад. Член на ООН. Не е призната от мнозинството арабски държави с изключение на  Египет,  Йордания,  Мавритания,  Мароко,  Оман  Тунис, като с Мароко, Оман и Тунис дипломатическите отношения са прекъснати.
 Кипър  Турция. Член на ООН.
 Китай  Ватикан,  Кирибати,  Науру,  Маршалови острови,  Палау,  Тувалу,  Соломонови острови,  Буркина Фасо,  Гамбия,  Малави,  Сао Томе и Принсипи,  Есватини,  Белиз,  Гватемала,  Хаити,  Хондурас,  Салвадор,  Доминиканска република,  Никарагуа,  Панама,  Парагвай,  Сейнт Китс и Невис,  Сейнт Лусия,  Сейнт Винсент и Гренадини. Член на ООН. Страните, които не я признават, признават  Тайван.
 Северна Корея  Южна Корея. Член на ООН.
 Южна Корея  Северна Корея. Член на ООН.

Бивши непризнати и частично признати държави[редактиране | редактиране на кода]

Във връзка с разпадането на Съветския съюз[редактиране | редактиране на кода]

Държава Независимост Забележка
Азербайджан Нахичеван 1990 Реинтегрирана в  Азербайджан като автономна република през 1990 г.
Flag of Adjara.svg Аджария 1991 – 2005 Бивша автономна република на Грузинската ССР, обявява независимост, след като Грузия става независима държава през 1991 г. През 2005 г.  Грузия възвръща контрола и я реинтегрира като автономна република
Flag of Tatarstan.svg Татарстан 1992 – 1994 Реинтегрирана в  Русия през 1994 г.
Flag of Gagauzia.svg Гагаузия 1991 – 1994 Реинтегрирана в  Молдова като автономна република през 1994 г.
Flag of Chechen Republic of Ichkeria.svg Чечения 1991 – 1999 Реинтегрирана в  Русия през 1999 г.
Flag of Talysh-Mugan Autonomous Republic (the talysh national flag).jpg Талиш-муганска автономна република 1993 Реинтегрирана в  Азербайджан през 1993 г.

Във връзка с разпадането на Югославия[редактиране | редактиране на кода]

Държава Независимост Забележка
Западна Босна 1993 – 1995 Реинтегрирана в  Босна и Херцеговина през 1995 г.
Flag of Republika Srpska.svg Република Сръбска 1991 – 1995 Реинтегрирана в  Босна и Херцеговина през 1995 г. като една от двете федерални единици на страната.
Дубровнишка република 1991 – 1992 Реинтегрирана в  Хърватия през 1991 г.
State Flag of Serbian Krajina (1991).svg Сръбска Крайна 1990 – 1995 Реинтегрирана в  Хърватия през 1995 г.

Държавни образувания във връзка с Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

Държава Независимост Забележка
Flag of Belarus (1918, 1991-1995).svg Беларуска Централна Рада 1943 – 1944 Про-нацистко беларуско държавно образувание.
Flag of Ukraine.svg Карпатска Украйна 1939 Образувана при разпадане на Чехословакия през 1939 г. Просъщесвувала е само три дни, поради военна намеса и анексиране от Унгария. В днешно време територията ѝ е част от Украйна.
Локотско самоуправление 1941 – 1943 Про-нацистко руско държавно образувание около гр. Локот, Русия.
Flag of Manchukuo.svg Манджоу-Го 1932 – 1945 Про-японско китайско държавно образувание. Била е призната само от нацистка Германия и нейни съюзнички.
Flag of Croatia Ustasa.svg Независима хърватска държава 1941 – 1944 Реинтегрирана в Югославия през 1944 г. Била е призната само от нацистка Германия и нейни съюзнички, и още няколко неутрални държави. Територията ѝ обхваща днешните държави Хърватия и Босна и Херцеговина и част от Сърбия.
Flag of Kurdistan.svg Република Махабад 1945 – 1946 Про-съветска кюрдска държава в Иран. Реинтегрирана в Иран през 1946 г.
Flag of the Republic of China.svg Република Китай – Нандджинг 1940 – 1945 Про-японско китайско държавно образувание. Била е призната само от нацистка Германия и нейни съюзнички.
Република Ужице 1941 Държавно образувание под контрола на партизаните.
Flag of First Slovak Republic 1939-1945.svg Словашка република 1939 – 1945 Образувана при разпадане на Чехословакия през 1939 г. Била е призната само от нацистка Германия и нейни съюзнички, и още няколко неутрални държави. Реинтегрирана в Чехословакия през 1945 г. Територията ѝ обхваща част от днешната независима държава Словакия.

В Африка[редактиране | редактиране на кода]

Държава Независимост Забележка
Flag of Anjouan.svg Анжуан 1997 – 2002, 2007 – 2008 Откъсва се от Коморските острови през 1997 г., през 2002 г. се връща в състава на Коморските острови. През 2007 г. обявява отново независимост, през 2008 г. е реинтегрирана отново в състава на Коморските острови.
Flag of Biafra.svg Биафра 1967 – 1970 Самообявила се независима държава в южна Нигерия.
Flag of Bophuthatswana (1972–1994).svg Бопутатсвана 1977 – 1994 Бивш Бантустан.
Flag of Venda (1973–1994).svg Венда 1979 – 1994 Бивш Бантустан.
Flag of Jubaland.svg Джубаланд 1998 – 1999 В Сомалия.
Flag of Cabinda.svg Кабинда 1975 – 1976 Бивша португалска колония, присъединена към Ангола.
Flag of Katanga.svg Катанга 1960 – 1963 Самообявила се независима държава в южната част на Демократична република Конго.
Flag of Mohéli.svg Мохели 1997 – 2002 Откъсва се от Коморските острови през 1997 г., през 2002 г. се връща в състава на Коморските острови.
Flag of the Republic of the Rif.svg Република Риф 1921 – 1926 Самообявила се независима държава в днешно Мароко.
Flag of Rhodesia (1968–1979).svg Родезия 1965 – 1979 Бивша британска колония, обявила едностранно независимостта си. Днес: Зимбабве.
Flag of Transkei.svg Транскей 1979 – 1994 Бивш Бантустан.
Flag of Ciskei.svg Цискей 1981 – 1994 Бивш Бантустан.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]