Сахарска арабска демократична република
| Западна Сахара | |
|---|---|
| الصحراء الغربية / Sáhara Occidental | |
|
Девиз: الحرية والديمقراطية والوحدة (Свобода, демокрация, единство) |
|
| Химн: Yā Banīy As-Saharā | |
.svg) Зони, контролирани от САДР в тъмно зелено; Заявени, но неконтролирани области в светло зелено |
|
| Статут | частично призната държава |
| Столица | Аюн |
| Най-голям град | Аюн |
| Официален език | арабски, испански[1] |
| Религия | сунитски ислям |
| Управление | |
| Форма | еднопартийна полупрезидентска република |
| • Президент | Брахим Гали |
| • Министър-председател | Мохамед Акейк |
| История | |
| • Независимост | 27 февруари 1976 |
| География | |
| Площ | |
| • Общо | 266 000 km2 (83-то) |
| Население | |
| • 2010 | 500 000 (182-ро ) |
| • Гъстота | 2,28 души/km² (236-о) |
| • Градско нас. | 81% (31-во) |
| Икономика | |
| Прод. на живота | 65,9 години (131-во) |
| Детска смъртност | 53,3/1000 (220-о) |
| Валута | Марокански дирхам (MAD) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC |
| Интернет домейн | няма(1) |
| (1): За страната е отреден домейнът .eh, но той не се използва. | |
| Западна Сахара в Общомедия | |
Сахарската арабска демократична република (съкратено САДР), позната и като Западна Сахара, е частично призната република, основана от Фронт Полисарио на 27 февруари 1976 г.
Контролира източната част от бившата испанска колония Западна Сахара, която е завладяна от Мароко. Мароканците я наричат „Заетата от Полисарио територия“. Ръководители на републиката твърдят, че контролират и останалата част от Западна Сахара. САДР използва свой флаг.
История[редактиране | редактиране на кода]
Територията на днешна Западна Сахара е била испанска колония до 1975 г., когато испанците се изтеглят.
Почти веднага след това настъпва конфликтът между Мароко и Мавритания, който по-късно прераства във военни действия. И двете държави искат контрол над територията, но в крайна сметка тя остава владение на Мароко. В сраженията участва и фронтът „Полисарио“, който представлява интересите на „сахарците“ – коренните жители на Западна Сахара.
На 27 февруари 1976 г. е обявено създаването на Сахарската арабска демократична република. Към момента Фронтът „Полисарио“ и Мароко де факто са разделили властово непризнатата държава: „Полисарио“ е създал САДР на изток, а Мароко продължава да владее западната (по-населена и по-богата) част по бреговете на Атлантическия океан.
Парламент и конституция[редактиране | редактиране на кода]
През 1999 г. е приета конституцията. Тя е изработена по модел на повечето европейски конституции, но съдържа параграфи, където е упоменато, че предстоят реформи в нея и едва след тях държавата ще бъде напълно независима. Казва се също така, че „Полисарио“ трябва или да се разпусне, или да се отдели като отделна от държавата политическа структура. Държавната форма на управление е определена като „многопартийна демокрация“ по пътя на пазарни реформи. За официален и единствен език е определен арабският, а сахарците са определени като ислямски, африкански и арабски народ.
Държавен глава на републиката е Мохамед Абделазиз (1947 – 2016). Въпреки че е от марокански произход, той се стреми към независима Западна Сахара и поддържане на близки отношения със САЩ и ЕС.
Министър-председател е Абделкадер Талеб Омар, който е преизбран за втори мандат през 2003 г.
Парламент[редактиране | редактиране на кода]
В страната действа Сахарски съвет, който има 101 членове и е с функциите на парламент. Членовете се избират чрез гласуване на жителите на бежанския лагер за сахарците в Тиндуф, Алжир, който де факто е столица на правителството в изгнание. Правомощията на съвета са разширявани през 1991 и отново през 1999 г.
Сред големите постижения е премахването на смъртното наказание, което е рядкост в арабските страни. Главен говорител на съвета е Махфуд Али Бейба, избран през 2008 г.
Политически партии[редактиране | редактиране на кода]
В страната има 2 политически партии – Фронтът „Полисарио“ и отцепилят се от него през 2004 г. Фронт „Полисарио Хат ал-Хаид“. Отцепването е станало поради различия по някои въпроси.
Признаване на независимостта[редактиране | редактиране на кода]
Държави, признали САДР като независима държава[редактиране | редактиране на кода]
| Държава | Дата на признаване | Посолство |
|---|---|---|
 Алжир |
06.03.1976 | Да |
 Ангола |
11.03.1976 | Да |
 Антигуа и Барбуда |
27.02.1987 | Не |
 Барбадос |
27.02.1988 | Не |
 Белиз |
18.11.1986 | Не |
 Боливия |
14.12.1982 | Не |
 Ботсвана |
14.05.1980 | Не |
 Бурунди |
01.03.1976 | Не |
 Вануату |
27.11.1980 | Не |
 Венецуела |
03.08.1982 | Да |
 Виетнам |
02.03.1979 | Не |
 Гана |
24.08.1979 | Не |
 Гвиана |
01.09.1979 | Не |
 Гватемала |
10.04.1986 | Не |
 Гвинея-Бисау |
15.03.1976 | Да |
 Гренада |
20.08.1979 | Не |
 Доминика |
01.09.1979 | Не |
 Доминиканска република |
24.06.1986 | Не |
 Еквадор |
14.11.1983 | Да |
 Етиопия |
24.02.1979 | Да |
 Замбия |
12.10.1979 | Не |
 Зимбабве |
03.07.1980 | Да |
 Източен Тимор |
20.05.2002 | Не |
 Иран |
27.02.1980 | Да |
 Камбоджа |
10.04.1979 | Не |
 Коста Рика |
30.10.1980 | Да |
 Куба |
20 януари 1980 | Да |
 Лаос |
07.05.1979 | Не |
 Лесото |
09.10.1979 | Не |
 Либия |
15.04.1980 | Да |
 Мавритания |
27.02.1984 | Не |
 Мавриций |
01.07.1982 | Не |
 Мадагаскар |
28.02.1976 | Не |
 Мали |
04.07.1980 | Не |
 Мексико |
08.09.1979 | Да |
 Мозамбик |
13.03.1976 | Да |
 Намибия |
02.06.1980 | Да |
 Нигерия |
12.11.1984 | Да |
 Никарагуа |
06.09.1979 | Да |
 Панама |
23.06.1978 | Да |
 Папуа Нова Гвинея |
12.08.1981 | Не |
 Парагвай |
09.02.2000 | Не |
 Руанда |
01.04.1976 | Не |
 Северна Корея |
16.03.1976 | Не |
 Сейнт Винсент и Гренадини |
14.02.2002 | Не |
 Сейнт Китс и Невис |
25.02.1987 | Не |
 Сейнт Лусия |
01.09.1979 | Не |
 Сиера Леоне |
27.03.1980 | Не |
 Сирия |
15.04.1980 | Не |
 Суринам |
11.08.1982 | Не |
 Танзания |
09.11.1978 | Не |
 Тринидад и Тобаго |
01.11.1986 | Не |
 Уганда |
06.09.1979 | Не |
 Уругвай |
28.12.2005 | Не |
 Хаити |
23.11.2006 | Да |
 Хондурас |
11.11.1989 | Не |
 Чад |
04.07.1980 | Не |
 Република Южна Африка |
15.09.2004 | Да |
 Ямайка |
04.09.1979 | Не |
Държави, замразили отношенията със САДР[редактиране | редактиране на кода]
| Държава | Дата на признаване | Статут на отношенията |
|---|---|---|
 Албания |
29.12.1987 | Спрени отношения – 2004 г. |
 Афганистан |
26.05.1979 | Спрени отношения – 2002 г. |
 Бенин |
11.03.1976 | Спрени отношения – 1997 г. |
 Буркина Фасо |
04.03.1984 | Спрени отношения – 1996 г. |
 Екваториална Гвинея |
03.11.1978 | Спрени отношения – 2002 г. |
 Индия |
01.10.1985 | Спрени отношения – 2000 г. |
 Кабо Верде |
04.07.1979 | Замразени отношения – 2007 г. |
 Кения |
01.10.1985 | Спрени отношения – 2006 г. |
 Кирибати |
12.08.1981 | Спрени отношения – 2000 г. |
 Колумбия |
27.02.1985 | |
 Либерия |
31.07.1985 | Спрени отношения – 1997 г. |
 Малави |
16.11.1994 | Спрени отношения – 2008 г. |
 Науру |
12.08.1981 | Спрени отношения – 2000 г. |
 Перу |
16.08.1984 | Спрени отношения – 1996 г. |
 Република Конго |
03.06.1978 | Спрени отношения – 1996 г. |
 Салвадор |
31.07.1989 | Спрени отношения – 1997 г. |
 Сао Томе и Принсипи |
22.06.1978 | Спрени отношения – 1996 г. |
 Есватини |
28.04.1980 | Спрени отношения – 1997 г. |
 Сейшелски острови |
25.10.1977 | Спрени отношения – 2008 г. |
 Соломонови острови |
12.08.1981 | Спрени отношения – 1989 г. |
 Того |
17.03.1976 | Спрени отношения – 1997 г. |
 Тувалу |
12.08.1981 | Спрени отношения – 2000 г. |
Други позиции[редактиране | редактиране на кода]
| Държави, които подкрепят независима САДР, но не я признават | Държави, които са против независима САДР |
|---|---|
 Австралия |
 Централноафриканска република
|
 Австрия |
 Аржентина
|
 Великобритания |
 Габон
|
 Дания |
 Гамбия
|
 Ирландия |
 Гвинея
|
 Италия |
 Египет
|
 Испания |
Екваториална Гвинея
|
 Норвегия |
 Индонезия
|
 Русия |
 Ирак
|
 Словакия |
 Йемен
|
 Финландия |
 Камерун
|
 Чили |
 Китай
|
 Швеция |
 Кот д'Ивоар
|
| – |  Кувейт
|
| – |  Пакистан
|
| – |  Полша
|
| – | Есватини
|
| – |  Сенегал
|
| – |  Судан
|
| – |  Сърбия
|
Източници[редактиране | редактиране на кода]
.svg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |