Сейнт Лусия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сейнт Лусия
Saint Lucia
    
Девиз: „Земята, хората, светлината“
Национален химн: Sons and Daughters of Saint Lucia
Местоположение на Сейнт Лусия
Местоположение на Сейнт Лусия
География и население
Площ 617,012867 km²
(на 191-во място)
Води 1,6%
Граници Карибско море
Климат тропичен
Столица Кастрийс
14°01′ с. ш. 60°59′ и. д. / 14.016667° с. ш. 60.983333° и. д.
Официален език английски[1][2]
Население (оценка, 2016) 178,015
Гъстота на нас. 295 души/km²
(на 31-во място)
Управление
Форма Парламентарна конституционна монархия
Монарх Елизабет II
Министър-председател Алън Частанет
Организации Общност на нациите, ООН
История
Независимост от Великобритания
обявена 22 февруари 1979 г.
Икономика
БВП (ППС, 2009 г.) 1 746 млн.[3]
БВП на човек (ППС) 10 177[3]
ИЧР (2009 г.) 0,821 (висок)
(69-то)
Валута Източнокарибски долар (XCD)
Други данни
Часова зона UTC
Интернет домейн .lc
Телефонен код +1 758
Официален сайт www.stlucia.gov.lc

Сейнт Лусия (на английски: Saint Lucia, на френски: Sainte-Lucie, известен и като Света Лусия) е островна държава в източната част на Карибско море. Разположена е върху едноименен вулканичен остров, част от групата на Малките антилски острови. Столицата е Кастрийс.

Следите от вулканичния произход на острова се забелязват навсякъде. В южната част на острова има верига от 18 вулканични конуса и голям брой кратери. Климатът е тропичен със средни месечни температури 18 – 26оС и валежи от 1700 до 3500 мм. Островът има изключително красиви плажове, оградени с тропични гори.

Основа на икономиката на страната са селското стопанство, туризмът, риболовът. Света Лусия е вторият най-голям производител на банани в Карибите. Около 94% от населението са потомци на чернокожи и мулати, останалите са с британски и френски произход. Официалният език в страната е английският. Въпреки това много от жителите на острова говорят антилски креолски език, базиран на френския.[1][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Открит е от Христофор Колумб на 3 декември 1502 г., в деня на Света Луция. (Сицилианката умира като мъченица по време на гоненията на християните от римския император Диоклециан).

На Сейнт Лусия пък жестоката съпротива на местните индианци проваля опитите на англичаните да съдадат свои селища. Едва в средата на XVII век това се отдава на французите.

В миналото страната е била владение на Испания, а след това и на Франция.

В интензивната борба на колониалните сили за владения в Новия свят Сейнт Лусия от 1650 г. става спорна земя между Англия и Франция. Никой друг карибски остров не си е сменял собственика толкова често. Това става цели 14 пъти. Затова и днес макар английският език да е официален, над 90% от населението говори местния креолски език „патуа“. Той е на основата на френския. През 1814 в крайна сметка Сейнт Лусия е дадена на британската корона. През 1838 колонията се присъединява към Съюза на подветрените острови. През 1967 островната република получава статут на свободноуправлявана държава в рамките на Западноиндийските държави, а на 22 февруари 1979 Сейнт Лусия получава независимостта си.

Към 2006 г. е членка на Общността на нациите, ООН и на ОАД.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Сейнт Лусия през 2000 г. е 156 260 души. Расовият състав е: 82,5% черни, 11,9% мулати, 2,4% индийци, 1% бели и 3,1% други.

Сейнт Лусия е сред десетте страни в света с най-слаба интелигентност на населението. Всички останали държави от Топ 10 са от Африка.

Въпреки красивата природа и приказните плажове престъпността на острова е висока.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Страната е разделена на 11 района ( quarters).

Карта Райони
Административно деление на Сейнт Люсия *1 Район Анс ла Райе
  • 2 Район Кастри
  • 3 Район Шоазьол
  • 4 Район Дофин
  • 5 Район Данери
  • 6 Район Канари
  • 7 Район Гро Иле
  • 8 Район Лабори
  • 9 Район Микуд
  • 10 Район Суфриер
  • 11 Район Вио Фор

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Джазов фестивал в Кастрийс  
Стадион „Босежур“  
Изглед към връх „Грос Питон“  
Връх „Пти Питон“. Изглед от ресторант „Ладера“  
Заливът Суфрие  
Изглед на Хилтоп от въздуха  
Село Канари. Сент-Люсия  
Плаж  
Залив  
Изглед на Суфрие
Изглед на Суфрие
Меригот Бей
Меригот Бей

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б About St. Lucia. // St. Lucis Tourist Board. Посетен на 2011-11-11. The official language spoken in Saint Lucia is English although many Saint Lucians also speak a French dialect, Creole (Kwéyòl).
  2. а б Bureau of Western Hemisphere Affairs (U.S. Department of State). Background Note: Saint Lucia. // United States Department of State, August 12, 2011. Посетен на 2011-11-11. Languages: English (official); a French patois is common throughout the country.
  3. а б Saint Lucia. // International Monetary Fund. Посетен на 21 април 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]