Мартиника

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мартиника
Martinique
Знаме
    
Герб
Разположение на Мартиника във ФранцияРазположение на Мартиника във Франция
Страна Флаг на Франция Франция
Столица Фор дьо Франс
Площ 1128 km²
Население (2013) 385 551 души
342 души/km²
Департаменти
Окръзи 4
Кантони 45
Общини 34
Президент Алфред Мари-Жан
(МДН)
Мартиника в Общомедия

Мартиника (на френски: Martinique; на испански: Martinica) е задморско владение на Франция със статут на регион и департамент. Заема площ от 1128 km2. Административен център е град Фор дьо Франс.

География[редактиране | редактиране на кода]

Физическа карта на острова.
Карта на острова.
Сен Пиер. Преди разрушаването на Сен Пиер през 1902 г. от вулканично изригване, той е най-важният град на Мартиника на културно и икономическо ниво. Бил е познат като „Париж на Карибите“.

Регионът обхваща едноименния остров и няколко малки островчета по източния му бряг. Разположен е в източната част на Карибско море, част от архипелага Малки Антили. Има брегова линия 250 km. Северните части са заети от вулкански масив, с най-висока точка действащият вулкан Мон Пеле – 1397 m. Южните райони са със средна надморска височина до 500 m.

Климатът на остров Мартиника е тропически. Дъждовният сезон продължава от юли до ноември.

История[редактиране | редактиране на кода]

  • Островът е открит от Христофор Колумб през 1502 г. Повече от век е испанско владение;
  • От 1635 г. започва колонизация на острова от Франция, която го обявява за своя колония през 1674 г.;
  • През ХVII-ХVIII в. – заселване с негри-роби от Африка;
  • 1848 г. – отмяна на робството. Заселване на няколко десетки хиляди индийци (главно тамили);
  • 1902 г. – изригва вулканът Мон Пеле – 30 хил. жертви;
  • Мартиника става задморски департамент на Франция.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население – 436,131 хил. жит. (към 2011 г.) Гъстота – 386,6 жит. на km². Естествен прираст – 17. Средна продължителност на живота – мъже – 74 г., жени – 80 г.
Етнически състав: мартиникци – 93,7 % (мулати, тамили), французи – 2,7 %, други – 3,6 %.
Официален език: френски, използва се местен диалект на френския – креолски.
Конфесионален състав: християни – 98.5 % (от тях католици – 89.3 %, протестанти – 10.7 %), други – 1.5 %.
Градско население: 95 %.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Задморски департамент и регион на Франция. Управлението се осъществява от Генерален съвет (45 членове) и Регионален съвет (41 членове), избирани за 6 години. В парламента на Франция Мартиника е представена от трима депутати и двама сенатори.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Регионът има тристепенна форма на административно деление. Разделен е на 4 окръга (arrondissements), които се делят на 34 общини (communes), съставени от 45 селища (cantons).

Окръзи:

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Добре развити са селското стопанство и туризмът. В селското стопанство са заети 7.6 % от трудоспособното население. Основни култури захарна тръстика, банани, ананаси. Отглежда се едър рогат добитък (35 хил. глави), свине (26 хил.), овце (40 хил.). Уловът на риба е 5 хил. т.
В промишлеността са заети около 15 % от трудоспособното население. Има предприятия за производство на захарна суровина (6.5 хил. т) и за преработката на ром (66 хил. хектолитра). Действат циментов и нефтопреработвателен завод.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Шосета – 2700 km, няма ж.п. линии. Главно пристанище – Фор дьо Франс. Международно летище – Ламантен, на 8 km от Фор дьо Франс.

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]