Уолис и Футуна
Уолис и Футуна Collectivité de Wallis et Futuna | |
---|---|
![]() | |
Страна | ![]() |
Адм. център | Мата Уту |
Площ | 142,42 km² |
Население | 11 558 души (2018) 81,2 души/km² |
Президент | Еманюел Макрон |
БВП (2005) | 166 518 621 евро 11 195 евро/човек |
Езици | френски |
Часова зона | UTC+12 |
Телефонен код | +681 |
ISO 3166-2 | WF |
Официален сайт | www.wallis-et-futuna.pref.gouv.fr |
Уолис и Футуна в Общомедия |
Уолис и Футуна (на френски: Collectivité de Wallis et Futuna) е задморско владение на Франция. Намира се в южната част на Тихия океан между Фиджи и Самоа. Състои се от три основни острова (Уолис (Увеа), Футуна и Алофи). В периода 1961 – 2003 г. островите са имали статут на задморска територия. От 2004 г. имат статут на задморска общност (фр. collectivité d'outre-mer – COM).
История[редактиране | редактиране на кода]
Островите са посетени от европейци за пръв път през 17 век от холандски мореплаватели, а през 18 век са посещавани често от английски кораби. Въпреки това първите европейски заселници са френски мисионери, които въвеждат местното население в католицизма.
На 5 април 1842 г. местното население отправя апел към Франция за защита от избухнал бунт на островите. На 5 април 1887 г. кралицата на Увеа (о. Уолис) подписва договор, с който признава „държавата“ си за френски протекторат. Кралете на Сигаве (о. Футуна) и Ало (о. Алофи) подписват същите договори на 16 февруари 1888 г. Административно островите са придадени към тогавашната френска колония Нова Каледония.
През 1917 г. трите кралства са анексирани от Франция и е образувана колонията Уолис и Футуна, която административно отново е придадена към Нова Каледония.
През 1959 г. е проведен референдум, на който местното население избира статута на задморска територия в състава на Франция. Решението на референдума влиза в сила на 1 януари 1961 г.
Название на остров или атол (алтернативно название) | Площ км2 | Население (2007 г.) | Координати | Откривател (година на откриване) |
---|---|---|---|---|
Алофи (Alofi) | 19 | 14 | Якоб Лемер, Вилем Схаутен (14 май 1616) | |
Увеа (Уолис) (Uvea, Wallis) | 96 | 9731 | Самюъл Уолис (16 август 1767) | |
Футуна (Futuna) | 64 | 4700 | Якоб Лемер, Вилем Схаутен (14 май 1616) |
География[редактиране | редактиране на кода]
Островите се намират в южната част на Тихия океан между Фиджи и Самоа. Координати – 13°18′ ю.д; 176°12′ з.ш. Състоят се от три големи и 20 по-малки необитаеми острова. Площ – 274 km². Брегова линия – 129 км. Най-висока точка – 765 м (Монт Сигави).
Климатът е умерен, с два ярко изразени сезона: от ноември до април – горещо и влажно време, и от май до октомври – студено и сухо време. Средни годишни валежи между 2500 и 3000 мм. Средна годишна температура – 26,6 °C. Средно ниво на влажност – 80%.
Около 5% от територията на острова е заета от обработваеми площи, като посевите заемат 20% от нея. Островите са силно обезлесени. От някога гъстите гори е останала много малка част. Като последствие от него планинските терени, предимно на о. Футуна, са силно ерозирали. На о. Алофи няма постоянно население поради липсата на питейна вода.
Население[редактиране | редактиране на кода]
- Население: 15 хил. жит. (на о-в Увеа – 8 хил. жит.). Гъстота – 54,8 жит. на кв. км.
- Етнически състав: увеа – 63,7 %, футуна – 34,6 %, французи – 1,4 %, други – 0,3 %.
- Официален език: френски. Други езици – увеански и футунски.
- Конфесионален състав: християни (католици) – 99,5 %, други – 0,5 %.
- Административен център: Мата Уту (на о-в Увеа) – около 1000 жители.
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Владение на Франция (задморска територия), управлява се от главен администратор. Местни органи на властта – Териториална асамблея, състояща се от 20 члена, избирани за 5 години. Съвещателен орган при администратора – Съвет на територията от 6 члена.
Островите са представени в парламента на Франция с 1 депутат и 1 сенатор.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Основно се отглеждат кокосови палми, производство на копра и риболов.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Културата на тези острови е предимно полинезийска. Особено забележителна е музиката на Уолис и Футуна, която има богата традиция.
Кайлаото, смятано за тонгоански военен танц е донесен в Тонга от Увеа.
Транспорт и комуникации[редактиране | редактиране на кода]
Шосета – 120 км. Международно летище – на о-в Увеа. Главно пристанище – Мата Уту.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официална уебстраница Архив на оригинала от 2007-10-18 в Wayback Machine.
- Сайтове за Уолис и Футуна в архивно копие на проект „Отворена директория“
- Карта на Уилис и Футуна с обозначени граници
- Информация за Уилис и Футуна
- Снимки от Уилис Архив на оригинала от 2008-08-20 в Wayback Machine.
|
|
|