Уолис и Футуна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Уолис и Футуна
Collectivité de Wallis et Futuna
Знаме
      
Герб
Местоположение на Уолис и Футуна в ОкеанияМестоположение на Уолис и Футуна в Океания
СтранаFlag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Адм. центърМата Уту
Площ142,42 km²
Население11 558 души (2018)
81,2 души/km²
ПрезидентЕманюел Макрон
БВП (2005)166 518 621 евро
11 195 евро/човек
Езицифренски
Часова зонаUTC+12
Телефонен код+681
ISO 3166-2WF
Официален сайтwww.wallis-et-futuna.pref.gouv.fr
Уолис и Футуна в Общомедия
Карта на остров Уолис (Увеа)
Карта на островите Футуна и Алофи

Уолис и Футуна (на френски: Collectivité de Wallis et Futuna) е задморско владение на Франция. Намира се в южната част на Тихия океан между Фиджи и Самоа. Състои се от три основни острова (Уолис (Увеа), Футуна и Алофи). В периода 1961 – 2003 г. островите са имали статут на задморска територия. От 2004 г. имат статут на задморска общност (фр. collectivité d'outre-mer – COM).

История[редактиране | редактиране на кода]

Островите са посетени от европейци за пръв път през 17 век от холандски мореплаватели, а през 18 век са посещавани често от английски кораби. Въпреки това първите европейски заселници са френски мисионери, които въвеждат местното население в католицизма.

На 5 април 1842 г. местното население отправя апел към Франция за защита от избухнал бунт на островите. На 5 април 1887 г. кралицата на Увеа (о. Уолис) подписва договор, с който признава „държавата“ си за френски протекторат. Кралете на Сигаве (о. Футуна) и Ало (о. Алофи) подписват същите договори на 16 февруари 1888 г. Административно островите са придадени към тогавашната френска колония Нова Каледония.

През 1917 г. трите кралства са анексирани от Франция и е образувана колонията Уолис и Футуна, която административно отново е придадена към Нова Каледония.

През 1959 г. е проведен референдум, на който местното население избира статута на задморска територия в състава на Франция. Решението на референдума влиза в сила на 1 януари 1961 г.

Название на остров или атол (алтернативно название) Площ км2 Население (2007 г.) Координати Откривател (година на откриване)
Алофи (Alofi) 19 14 14°20′ ю. ш. 178°02′ з. д. / 14.333333° ю. ш. 178.033333° з. д. Якоб Лемер, Вилем Схаутен (14 май 1616)
Увеа (Уолис) (Uvea, Wallis) 96 9731 13°16′ ю. ш. 176°12′ з. д. / 13.266667° ю. ш. 176.2° з. д. Самюъл Уолис (16 август 1767)
Футуна (Futuna) 64 4700 14°17′ ю. ш. 178°07′ з. д. / 14.283333° ю. ш. 178.116667° з. д. Якоб Лемер, Вилем Схаутен (14 май 1616)

География[редактиране | редактиране на кода]

Островите се намират в южната част на Тихия океан между Фиджи и Самоа. Координати – 13°18′ ю.д; 176°12′ з.ш. Състоят се от три големи и 20 по-малки необитаеми острова. Площ – 274 km². Брегова линия – 129 км. Най-висока точка – 765 м (Монт Сигави).

Климатът е умерен, с два ярко изразени сезона: от ноември до април – горещо и влажно време, и от май до октомври – студено и сухо време. Средни годишни валежи между 2500 и 3000 мм. Средна годишна температура – 26,6 °C. Средно ниво на влажност – 80%.

Около 5% от територията на острова е заета от обработваеми площи, като посевите заемат 20% от нея. Островите са силно обезлесени. От някога гъстите гори е останала много малка част. Като последствие от него планинските терени, предимно на о. Футуна, са силно ерозирали. На о. Алофи няма постоянно население поради липсата на питейна вода.

Население[редактиране | редактиране на кода]

  • Население: 15 хил. жит. (на о-в Увеа – 8 хил. жит.). Гъстота – 54,8 жит. на кв. км.
  • Етнически състав: увеа – 63,7 %, футуна – 34,6 %, французи – 1,4 %, други – 0,3 %.
  • Официален език: френски. Други езици – увеански и футунски.
  • Конфесионален състав: християни (католици) – 99,5 %, други – 0,5 %.
  • Административен център: Мата Уту (на о-в Увеа) – около 1000 жители.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Владение на Франция (задморска територия), управлява се от главен администратор. Местни органи на властта – Териториална асамблея, състояща се от 20 члена, избирани за 5 години. Съвещателен орган при администратора – Съвет на територията от 6 члена.
Островите са представени в парламента на Франция с 1 депутат и 1 сенатор.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основно се отглеждат кокосови палми, производство на копра и риболов.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Културата на тези острови е предимно полинезийска. Особено забележителна е музиката на Уолис и Футуна, която има богата традиция.

Кайлаото, смятано за тонгоански военен танц е донесен в Тонга от Увеа.

Транспорт и комуникации[редактиране | редактиране на кода]

Шосета – 120 км. Международно летище – на о-в Увеа. Главно пристанище – Мата Уту.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]