Американска Самоа
| Американска Самоа | |
|---|---|
| — владение на САЩ — | |
| Девиз: Samoa, Let God Be First „Самоа, нека Бог бъде първи“ | |
| Химн: Amerika Samoa | |
.svg) Местоположение на Американска Самоа | |
| География и население | |
| Площ | 199 km² |
| Климат | субекваториален, тропичен |
| Столица | Паго Паго |
| Най-голям град | Паго Паго |
| Официален език | |
| Религия | 98,3% християнство 1,7% други религии |
| Демоним | самоанец |
| Население (2022) | 45 443 (на 213-то място) |
| Население (2020) | 55 212 |
| Гъстота на нас. | 250 души/km² |
| Градско нас. | 87,2% (на 25-о място) |
| Управление | |
| Форма | президентска конституционна зависима територия |
| Президент | Джо Байдън |
| Губернатор | Леману Пелети Мауга |
| Организации | ООН |
| Законодат. власт | Фоно |
| Горна камара | Сенат |
| Долна камара | Камара на представителите |
| История | |
| Разделяне на Самоа | 2 декември 1899 г. |
| Закон за ратификация | 20 февруари 1929 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2020) | 709 млн. щ.д. |
| БВП на човек (ППС) | 11 200 щ.д. |
| Прод. на живота | 73,4 години (на 135-о място) |
| Детска смъртност | 9,9/1000 (на 4-то място) |
| Валута | Щатски долар (USD) |
| Други данни | |
| Часова зона | SST (UTC-11) |
| Формат на датата | мм/дд/гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | AS; US-AS |
| Интернет домейн | .as |
| Телефонен код | +1 684 |
| Американска Самоа в Общомедия | |
Американска Самоа (на английски: American Samoa), по-рано Източна Самоа[1] (Eastern Samoa) е зависима територия на САЩ в Тихия океан.
Има площ от 197 km². Разположена е в южната част на океана, източно от независимата държава Самоа (Западна Самоа), на 5 острова и атол.
География[редактиране | редактиране на кода]
Най-високата точка е на 964 m на остров Тутуила. Дължина на бреговата линия 110 km. Климатът е субекваториален и тропично-пасатен, влажен. Средни месечни температури 25 – 27 °С. Валежите са 2000 – 4000 mm годишно. Растителността е представена от тропични гори, а по крайбрежието има кокосови палми и хлебно дърво.
Острови[редактиране | редактиране на кода]
Островите са с вулканичен и коралов произход.
| Название на остров | Площ, km² | Население (2006 г.) | Координати | Откривател (дата и година на откриване) |
|---|---|---|---|---|
| остров Аинуу (Ainu'u) | 1,52 | 476 | Якоб Рогевен (15 юни 1722) | |
| остров Офу-Олосега (Ofu-Olosega) | 13,10 | 505 | Якоб Рогевен (13 юни 1722) | |
| атол Роз (Rose) | 0,21 | необитаем | Якоб Рогевен (12 юни 1722), Луи дьо Фрейсине (21 октомври 1819, вторично) | |
| остров Суейнс (Swains) | 1,87 | 37 | Педро Фернандес де Кирос (2 март 1606) | |
| остров Тау (Ta'u) | 45,70 | 873 | Якоб Рогевен (13 юни 1722) | |
| остров Тутуила (Tutuila) | 141,81 | 55 876 | Якоб Рогевен (15 юни 1722) |
Население[редактиране | редактиране на кода]
- Население – 71 хил. жители (2007).
- Гъстота – 355,3 жители на km².
- Естествен прираст – 21.
- Средна продължителност на живота: мъже – 69 години, жени – 73 години.
- Етнически състав – самоанци 97,1%, американци 1,1% (персонал, със семейства, обслужващ военноморската база на САЩ), токелауанци 0,6%, други 1,2%.
- Официален език – самоански и английски.
- Азбука – латиница.
- Неграмотни – 8%.
- Религиозен състав – християни 97,6% (от тях протестанти 80,8%, католици 19,2%), други 2,4%.
- Градско население – 52%.
- Административен център – Паго Паго (4,5 хил. жители). Официален административен център – Фагатого (1,9 хил. ж.)
- По-големи градове (хил. жители) – Тафуна (14,2), Нууули (5,9), Леоне (4,6).
История[редактиране | редактиране на кода]
Около 2000 г. пр.н.е. архипелагът е заселен от полинезийци. Основните острови са открити от холандския мореплавател Якоб Рогевен на 12 юни 1722 г., а о-в Суейнс на север от тях – от Педро Фернандес де Кирос на 2 март 1606 г.
През 1830 г. на островите се установява първата английска християнска мисия. През 1889 г. Германия, САЩ и Великобритания установяват съвместен протекторат над тях, но в края на века трите световни сили влизат в конфликт кой да управлява островите. Когато през 1898 г. крал Малиетоа Лаупепа умира, е наследен от наследник, който не е по вкуса на САЩ и Великобритания. Под този предлог изпращат военни кораби в акваторията на островите. В крайна сметка комисия от представители на Великобритания, Германия и САЩ определя Кралство Самоа да бъде разделено и то престава да бъде независима държава. Германия получава западната част, включвайки Саваии и Уполу, наречена Германска Самоа. За САЩ остават източните части на архипелага, наречени Американска Самоа. Великобритания нищо не получава, но за сметка на това е компенсирана от германския кайзер със Соломоновите острови.
През 1922 г. островите стават зависима територия на САЩ. През 1948 г. е създаден законодателен орган за местно самоуправление.
Политика[редактиране | редактиране на кода]
Законодателният орган на страната, наречен Фоно, се състои от 2 палати – Сенат (18 сенатори, избирани от вождовете-матаи) и Палата на представителите (20 депутати). Въоръжени сили няма.
Деление[редактиране | редактиране на кода]
Административно територията включва 3 окръга – Тутуилау, Офу-Олосега и Тау, и 2 зависими територии – о-в Суейнс и атола Роз.
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Брутен вътрешен продукт на глава от населението – 8000 $. Основни отрасли (с дял): услуги (59%), промишленост (24%) селско стопанство (17%). Сред тях се открояват туризмът (годишно се посещава от 44 хил. туристи), производството на копра и преработката на риба. Главни селскостопански култури са кокосови орехи, банани, ананаси, ямс, хлебно дърво. Има 350 километра шосейна мрежа. Парична единица – долар на САЩ (US $).
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ CIA World Factbook 2010. Skyhorse Publishing Inc., 2009. ISBN 978-1-60239-727-9. с. 824 (868).
| |||||||||||