Аризона

Тази статия е за американския щат. За кораба вижте Аризона (BB-39).

---

Аризона Arizona
Разположение в САЩ
Страна	САЩ
Столица	Финикс
Площ	295,254 km²
Население	6 828 065 (2015) души (2015)
Губернатор	Дъг Дюси
Часова зона	UTC-7
Пощенски код	AZ
ISO 3166-2	US-AZ
Официален сайт	az.gov
Аризона в Общомедия

Големият каньон.

Аризона (на английски и на испански: Arizona) е щат разположен в югозападния регион на САЩ. Площ 295 234 km² (3% от територията на САЩ, 6-о място по големина), от които 294 295 km² суша и 939 km² водни площи (0,32%). Население на 1 януари 2018 г. 7 171 646 души (2,19% от населението на САЩ, 15-о място). Столица и най-голям град Финикс.

История

През 1539 г. испанският францискански монах Маркос де Низа открива части от щата и няколко местни племена, които го обитават. От 1687 до смъртта си през 1711 г. католическият свещеник Еусевио Кино открива и изследва големи територии от Аризона и допринася за християнизацията на местното население и присъединяването на тези земи към испанските владения в Северна Америка. Президентът Линкълн избира името по погрешка от местното име Аризума. Той е четиридесет и осмият щат и е последният от континенталните щати, приет в съюза, основан като щат на 14 февруари 1912 г. Преди това е бил част от Горна Калифорния (испански: Alta California) в Нова Испания. След това е бил част от независимо Мексико и по-късно присъединен към САЩ след Мексиканско-американската война. Най-южната част на щата е присъединена през 1853 г. чрез покупката на Гадсден.

География

Аризона граничи с щатите Калифорния на запад, Невада на северозапад, Юта на север и Ню Мексико на изток, а на юг с мексиканските щати Сонора и Баха Калифорния, като границата с Мексико е дълга 626 km.

Релефът на щата е предимно планински. Около 60% от територията (централните и северните части) е заета от платото Колорадо, над което се издигат уединени планински масиви, а реките протичащи през него са дълбоко вкопани в каньони. Най-известната забележителност на щата е Гранд Каньон, който се е формирал по течението на река Колорадо в продължение на милиони години. Каньона е с дължина около 447 km и широчина от 6 до 29 km. На около 20 km северно от град Флагстаф се извисява връх Хъмфрис 12633 f, 3851 m най-високата точка на Аризона. В източната част, в Бялата планина се издига връх Болди 11403 f, 3476 m, а в крайния югоизточен ъгъл – връх Чирисахуа 9798 f, 2986 m. В югозападната част се простира източния сектор на пустинята Мохаве и тук в крайния югозападен ъгъл, в коритото на река Колорадо се намира минималната височина на щата – 23 m н.в.

През северната част на щата и по северозападната и западната му граница протича река Колорадо с част от средното и долното си течение. Нейни основни притоци са: леви – Литъл Колорадо (с притоците си Каризо Уош, Зуни, Пуерко, Пуебло Колорадо, Клеър Крийк, Орайби Уош, Динебито Уош, Моенкопи Уош), Катаракт Крийк, Бил Уилямс (с Биг Санди и Санта Мария) и Хила (с притоците си Сан Франсиско, Сан Симон Крийк, Сан Педро, Санта Круз Уош, Блек Ривър с Верде, Сентения Уош); десни – Канаб Крийк и Върджин. На река Колорадо са изградени два големи язовира „Пауел“ (на границата с Юта) и „Мид“ (на границата с Невада).

Южна Аризона е известна с пустинния си климат – много горещи лета и меки зими. Северна Аризона има много по-умерени летни температури и значителни снеговалежи през зимата. Това се дължи на факта, в северната част има планини (например: планината Сан Франциско), гори с борове, ели и смърчове, Колорадското плато, както и големи и дълбоки каньони. В регионите на Флагстаф, Алпайн и Тусон има зимни курорти.

Аризона е един от двата щата (другия е Хавай), които не ползват лятно часово време. Причина за това е високата температура в щата и произтичащото от това нежелание на хората да имат по-дълъг ден през лятото. Изключение е полу-автономната територия на племето навахо, част от която е североизточна Аризона (да не се бърка с окръга Навахо).

Транспорт

През щата преминават изцяло или частично участъци от 6 междущатски магистрали 10 междущатски шосета:

• Междущатска магистрала – 178,4 мили (287,0 km), в югозападната част, от запад на изток;
• Междущатска магистрала – 392,0 мили (630,9 km), в южната част, от запад на изток, в т.ч. през столицата Финикс;
• Междущатска магистрала – 29,4 мили (47,4 km), в крайния северозападен ъгъл на щата;
• Междущатска магистрала – 145,8 мили (234,6 km), от юг на север, между градовете Финикс и Флагстаф;
• Междущатска магистрала – 63,4 мили (102,1 km), в южната част, между градовете Ногалес и Тусон;
• Междущатска магистрала – 359,1 мили (577,9 km), в северната част, от запад на изток.

• Междущатско шосе – 402,0 мили (646,9 km), в централната част, от запад на изток, в т.ч. през столицата Финикс;
• Междущатско шосе – 4,0 мили (6,4 km), в североизточния ъгъл на щата;
• Междущатско шосе – 126,0 мили (202,7 km), в източната част;
• Междущатско шосе – 137,8 мили (221,7 km), от град Флагстаф на север до границата с щата Юта;
• Междущатско шосе – 200,1 мили (322,1 km), в северозападната част;
• Междущатско шосе – 122,0 мили (196,3 km), в югозападната част;
• Междущатско шосе – 159,0 мили (255,8 km), в североизточната част;
• Междущатско шосе – 23,2 мили (37,4 km), в североизточната част;
• Междущатско шосе – 292,0 мили (469,8 km), в североизточната част, в т.ч. през град Флагстаф;
• Междущатско шосе – 491,1 мили (790,3 km), в източната част, от юг на север.

Градове

• Апачи Джънкшън
• Бисби
• Булхед
• Гилбърт
• Глендейл
• Гудиър (град)
• Дъглас
• Каса Гранде
• Кингмън
• Лейк Хавасу Сити
• Мейса
• Ногалес
• Пеория
• Сан Луис
• Сиера Виста
• Тусон
• Финикс
• Чандлър
• Юма

Административно деление

Окръзи

Щатът Аризона се дели на 15 окръга:

• С най-голяма площ е окръг Коконино 48 332 km², а с най-малка – окръг Санта Круз 3206 km²;
• С най-многобройно население е окръг Марикопа 4 307 033 души, а с най-малко население – окръг Грийнли 9455 души;
• С най-голяма плътност на населението е окръг Марикопа 180,29 души/km², а с най-малка плътност – окръг Ла Паз 1,76 души/km².

Окръзи в щата Аризона

Окръг	Площ, km² (място в щата) % от площта на щата	Население (2017 г.) (място в щата) % от населението на щата	Плътност, души/km²	Административен център	Основан	Образуван от:
01. Апачи	29 054, (3), 9,84	71 606, (10), 1,00	2,46	Сейнт Джонс	24 февруари 1879	окръг Явапай
02. Греъм	12 020, (12), 4,07	37 466, (13), 0,52	3,12	Сафорд	10 март 1881	окръзи Апачи и Пима
03. Грийнли	4786, (14), 1,62	9455, (15), 0,13	1,98	Клифтън	10 март 1909	окръг Греъм
04. Коконино	48 332, (1), 16,37	140 776, (7), 1,96	2,91	Флагстаф	18 февруари 1891	окръо Явапай
05. Кочис	16 107, (8), 5,46	124 756, (8), 1,74	7,75	Бисби	1 февруари 1881	окръг Пима
06. Ла Паз	11 691, (13), 3,96	20 601, (14), 0,29	1,76	Паркър	1 януари 1983	окръг Юма
07. Марикопа	23 890, (4), 8,09	4 307 033, (1), 60,06	180,29	Финикс	4 февруари 1871	окръзи Пима и Явапай
08. Мохаве	34 864, (2), 11,81	207 200, (6), 2,89	5,94	Кингман	9 ноември 1864	индиански територии
09. Навахо	22 796, (6), 7,72	108 956, (9), 1,52	4,78	Холбрук	21 март 1895	окръг Апачи
10. Пима	23 799, (5), 8,06	1 022 769, (2), 14,26	42,98	Тусон	9 ноември 1864	индиански територии
11. Пинал	13 919, (10), 4,71	430 237, (3), 6,00	30,91	Флорънс	1 февруари 1875	окръзи Марикопа и Пима
12. Санта Круз	3206, (15), 1,09	46 212, (12), 0,64	14,41	Ногалес	15 март 1899	окръзи Кочис и Пима
13. Хила	12 419, (11), 4,21	53 501, (11), 0,75	4,31	Глоуб	8 февруари 1881	окръзи Марикопа и Пинал
15. Юма	14 294, (9), 4,84	207 534, (5), 2,89	14,52	Юма	9 ноември 1864	индиански територии
16. Явапай	21 051, (7), 7,13	228 168, (4), 3,18	10,84	Прескът	9 ноември 1864	индиански територии
Аризона	295 234, (6), 3,00	7 171 646, (15), 2,19	24,29	Финикс	14 февруари 1912 (48)