Аризона
Тази статия е за американския щат. За кораба вижте Аризона (BB-39).
|
Аризона Arizona |
|
|---|---|
 |
|
 Разположение в САЩ |
|
| Страна |
 САЩ |
| Столица | Финикс |
| Площ | 295,254 km² |
| Население | 6 828 065 (2015) [1] души (2015) |
| Губернатор | Дъг Дюси |
| Часова зона | UTC-7 |
| Пощенски код | AZ |
| ISO 3166-2 | US-AZ |
| Официален сайт | az.gov |
| Аризона в Общомедия | |
Аризона (на английски и на испански: Arizona) е щат разположен в югозападния регион на САЩ. Площ 295 234 km² (3% от територията на САЩ, 6-о място по големина), от които 294 295 km² суша и 939 km² водни площи (0,32%). Население на 1 януари 2018 г. 7 171 646 души (2,19% от населението на САЩ, 15-о място). Столица и най-голям град Финикс.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 1539 г. испанският францискански монах Маркос де Низа открива части от щата и няколко местни племена, които го обитават. От 1687 до смъртта си през 1711 г. католическият свещеник Еусевио Кино открива и изследва големи територии от Аризона и допринася за християнизацията на местното население и присъединяването на тези земи към испанските владения в Северна Америка. Президентът Линкълн избира името по погрешка от местното име Аризума. Той е четиридесет и осмият щат и е последният от континенталните щати, приет в съюза, основан като щат на 14 февруари 1912 г. Преди това е бил част от Горна Калифорния (испански: Alta California) в Нова Испания. След това е бил част от независимо Мексико и по-късно присъединен към САЩ след Мексиканско-американската война. Най-южната част на щата е присъединена през 1853 г. чрез покупката на Гадсден.
География[редактиране | редактиране на кода]
Аризона граничи с щатите Калифорния на запад, Невада на северозапад, Юта на север и Ню Мексико на изток, а на юг с мексиканските щати Сонора и Баха Калифорния, като границата с Мексико е дълга 626 km.
Релефът на щата е предимно планински. Около 60% от територията (централните и северните части) е заета от платото Колорадо, над което се издигат уединени планински масиви, а реките протичащи през него са дълбоко вкопани в каньони. Най-известната забележителност на щата е Гранд Каньон, който се е формирал по течението на река Колорадо в продължение на милиони години. Каньона е с дължина около 447 km и широчина от 6 до 29 km. На около 20 km северно от град Флагстаф се извисява връх Хъмфрис 12633 f, 3851 m най-високата точка на Аризона. В източната част, в Бялата планина се издига връх Болди 11403 f, 3476 m, а в крайния югоизточен ъгъл – връх Чирисахуа 9798 f, 2986 m. В югозападната част се простира източния сектор на пустинята Мохаве и тук в крайния югозападен ъгъл, в коритото на река Колорадо се намира минималната височина на щата – 23 m н.в.
През северната част на щата и по северозападната и западната му граница протича река Колорадо с част от средното и долното си течение. Нейни основни притоци са: леви – Литъл Колорадо (с притоците си Каризо Уош, Зуни, Пуерко, Пуебло Колорадо, Клеър Крийк, Орайби Уош, Динебито Уош, Моенкопи Уош), Катаракт Крийк, Бил Уилямс (с Биг Санди и Санта Мария) и Хила (с притоците си Сан Франсиско, Сан Симон Крийк, Сан Педро, Санта Круз Уош, Блек Ривър с Верде, Сентения Уош); десни – Канаб Крийк и Върджин. На река Колорадо са изградени два големи язовира „Пауел“ (на границата с Юта) и „Мид“ (на границата с Невада).
Южна Аризона е известна с пустинния си климат – много горещи лета и меки зими. Северна Аризона има много по-умерени летни температури и значителни снеговалежи през зимата. Това се дължи на факта, в северната част има планини (например: планината Сан Франциско), гори с борове, ели и смърчове, Колорадското плато, както и големи и дълбоки каньони. В регионите на Флагстаф, Алпайн и Тусон има зимни курорти.
Аризона е един от двата щата (другия е Хавай), които не ползват лятно часово време. Причина за това е високата температура в щата и произтичащото от това нежелание на хората да имат по-дълъг ден през лятото. Изключение е полу-автономната територия на племето навахо, част от която е североизточна Аризона (да не се бърка с окръга Навахо).[2][3]
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
През щата преминават изцяло или частично участъци от 6 междущатски магистрали 10 междущатски шосета:
- Междущатска магистрала
– 178,4 мили (287,0 km), в югозападната част, от запад на изток; - Междущатска магистрала
– 392,0 мили (630,9 km), в южната част, от запад на изток, в т.ч. през столицата Финикс; - Междущатска магистрала
– 29,4 мили (47,4 km), в крайния северозападен ъгъл на щата; - Междущатска магистрала
– 145,8 мили (234,6 km), от юг на север, между градовете Финикс и Флагстаф; - Междущатска магистрала
– 63,4 мили (102,1 km), в южната част, между градовете Ногалес и Тусон; - Междущатска магистрала
– 359,1 мили (577,9 km), в северната част, от запад на изток.
- Междущатско шосе
– 402,0 мили (646,9 km), в централната част, от запад на изток, в т.ч. през столицата Финикс; - Междущатско шосе
– 4,0 мили (6,4 km), в североизточния ъгъл на щата; - Междущатско шосе
– 126,0 мили (202,7 km), в източната част; - Междущатско шосе
– 137,8 мили (221,7 km), от град Флагстаф на север до границата с щата Юта; - Междущатско шосе
– 200,1 мили (322,1 km), в северозападната част; - Междущатско шосе
– 122,0 мили (196,3 km), в югозападната част; - Междущатско шосе
– 159,0 мили (255,8 km), в североизточната част; - Междущатско шосе
– 23,2 мили (37,4 km), в североизточната част; - Междущатско шосе
– 292,0 мили (469,8 km), в североизточната част, в т.ч. през град Флагстаф; - Междущатско шосе
– 491,1 мили (790,3 km), в източната част, от юг на север.
Градове[редактиране | редактиране на кода]
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Окръзи[редактиране | редактиране на кода]
Щатът Аризона се дели на 15 окръга:[4]
- С най-голяма площ е окръг Коконино 48 332 km², а с най-малка – окръг Санта Круз 3206 km²;
- С най-многобройно население е окръг Марикопа 4 307 033 души, а с най-малко население – окръг Грийнли 9455 души;
- С най-голяма плътност на населението е окръг Марикопа 180,29 души/km², а с най-малка плътност – окръг Ла Паз 1,76 души/km².
| Окръг | Площ, km² (място в щата) % от площта на щата |
Население (2017 г.) (място в щата) % от населението на щата |
Плътност, души/km² | Административен център |
Основан | Образуван от: |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 01. Апачи | 29 054, (3), 9,84 | 71 606, (10), 1,00 | 2,46 | Сейнт Джонс | 24 февруари 1879 | окръг Явапай |
| 02. Греъм | 12 020, (12), 4,07 | 37 466, (13), 0,52 | 3,12 | Сафорд | 10 март 1881 | окръзи Апачи и Пима |
| 03. Грийнли | 4786, (14), 1,62 | 9455, (15), 0,13 | 1,98 | Клифтън | 10 март 1909 | окръг Греъм |
| 04. Коконино | 48 332, (1), 16,37 | 140 776, (7), 1,96 | 2,91 | Флагстаф | 18 февруари 1891 | окръо Явапай |
| 05. Кочис | 16 107, (8), 5,46 | 124 756, (8), 1,74 | 7,75 | Бисби | 1 февруари 1881 | окръг Пима |
| 06. Ла Паз | 11 691, (13), 3,96 | 20 601, (14), 0,29 | 1,76 | Паркър | 1 януари 1983 | окръг Юма |
| 07. Марикопа | 23 890, (4), 8,09 | 4 307 033, (1), 60,06 | 180,29 | Финикс | 4 февруари 1871 | окръзи Пима и Явапай |
| 08. Мохаве | 34 864, (2), 11,81 | 207 200, (6), 2,89 | 5,94 | Кингман | 9 ноември 1864 | индиански територии |
| 09. Навахо | 22 796, (6), 7,72 | 108 956, (9), 1,52 | 4,78 | Холбрук | 21 март 1895 | окръг Апачи |
| 10. Пима | 23 799, (5), 8,06 | 1 022 769, (2), 14,26 | 42,98 | Тусон | 9 ноември 1864 | индиански територии |
| 11. Пинал | 13 919, (10), 4,71 | 430 237, (3), 6,00 | 30,91 | Флорънс | 1 февруари 1875 | окръзи Марикопа и Пима |
| 12. Санта Круз | 3206, (15), 1,09 | 46 212, (12), 0,64 | 14,41 | Ногалес | 15 март 1899 | окръзи Кочис и Пима |
| 13. Хила | 12 419, (11), 4,21 | 53 501, (11), 0,75 | 4,31 | Глоуб | 8 февруари 1881 | окръзи Марикопа и Пинал |
| 15. Юма | 14 294, (9), 4,84 | 207 534, (5), 2,89 | 14,52 | Юма | 9 ноември 1864 | индиански територии |
| 16. Явапай | 21 051, (7), 7,13 | 228 168, (4), 3,18 | 10,84 | Прескът | 9 ноември 1864 | индиански територии |
| Аризона | 295 234, (6), 3,00 | 7 171 646, (15), 2,19 | 24,29 | Финикс | 14 февруари 1912 (48) |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||