Уейк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Остров Уейк)
Направо към: навигация, търсене
Уейк
Wake
LocationWakeIsland.png
Wake Island map.png
Местоположение Тихия океан
Страна Flag of the United States.svg САЩ
Акватория Океания
Площ 6,5 km²
Население 150 жители
23,1 души/km²
Най-висока точка 7 m
Oceania laea relief location map.jpg
19.3° с. ш. 166.6333° и. д.
Местоположение в Океания
Уейк в Общомедия
Остров Уейк – изглед от въздуха

Остров Уейк (на английски Wake Island) е коралов атол, част от субрегион Океания, регион Микронезия в северната част на Тихия Океан, находящ се между Марианските и Хавайските острови.
Състои се от три острова: Уейк, Пийл и Уилкс, с обща площ 6,5 км², брегова ивица от 19.3 км като най-високата надморска височина е 7 м.
Островите са притежание на САЩ от 1899 г. и са под контрола на Министерството на вътрешните работи.

Използват се за целите на стратегическата и противоракетна отбрана като достъпът до тях е ограничен предимно до служители на американските военновъздушни сили и армия.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Атолът е открит на 20 октомври 1568 г. от испанския пътешественик Алаваро де Менданя де Нейра. Островът бил необитаем и не представлявайки никаква ценност в онези години, бил забравен. През 1796 г. атолът е преоткрит от английския капитан У. Уейк. През декември 1840 г. е изследван от американска експедиция с военен кораб под командването на лейтенант Чарлз Уилкс. Констатирано е отсъствието на прясна вода и растителност освен храсти. Едва през януари 1899 г. атолът като ничия територия е анексиран от САЩ. Построена е станция с кабелна връзка. През 1935 г. е построен аеродрум за междинни полети между САЩ и Филипините. За обслужване на летището компанията Pan American Airways построява първото малко селище на острова с името ПААвил. През 1940 г. започва строителството на американска военна база. През 1941 г. са докарани 12 самолета изтребители, батальон от морски пехотинци и артилерийски оръдия с калибър 127 мм. Военнослужещите били около 500 и още към 1200 човека цивилни – технически персонал и строители.

Особена страница във военната история на острова е едновременното нападение от японците на 23 декември 1941 г. паралелно с нападението над Пърл Харбър. Американците се предават и островът е окупиран от Япония.

След Втората световна война на острова е построена нова американска база. Числеността на персонала заедно със семействата достига 1600 човека. През август 2006 г. базата е евакуирана поради опасността от приближаването на особено мощен тайфун.
Към 2009 г. на острова е имало около 150 човека (общо военни и цивилни изпълнители) обслужващи и поддържащи летищните и комуникационните съоръжения[2].

Природни особености[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на атола е тропически, сух и пасатен. Валежите са около 1000 мм на година. Няма източници на прясна вода. За нуждите на военната база е изградена водосборна и опреснителна инсталация. Пясъчната почва на острова е неплодородна. Растителността е бедна, а единственият вид нелетящи птици са били унищожени от японците през Втората световна война, тъй като в края на войната тези птици за тях са били единственият източник за прехрана.

Териториални претенции[редактиране | редактиране на кода]

Република Маршалови острови претендира за владение на острова.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]