Микронезия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за региона в Океания. За държавата вижте Микронезия (държава).

Карта на Микронезия.
Въздушна снимка на остров Науру.
Връх Марпи на остров Сайпан.
Ядреният опит Касъл Браво на атола Бикини, 1 март 1954 г.

Микронезия е част от Океания, регион в Тихия океан. Означава „малки острови“. Има сходна културна история с другите два островни региона, Полинезия и Меланезия.

Политически регионът е поделен между няколко суверенни държави. Една от тях е Федеративни щати Микронезия, която често бива наричана „Микронезия“ за по-кратко, но не бива да се бърка с целия регион. Регионът обхваща пет независими страни: Федеративни щати Микронезия, Палау, Кирибати, Маршалови острови и Науру, както и три територии на САЩ в северната му част: Северни Мариански острови, Гуам и остров Уейк.

Микронезия започва да бъде заселвана преди няколко хилядолетия, макар да има няколко различни теории относно произхода и пристигането на първите заселници.[1] Най-ранният документиран контакт с европейците е от 1521 г., когато Фернандо Магелан достига Марианските острови. Изобретяването на термина „Микронезия“ обикновено се приписва на Жул Дюмон-Дюрвил през 1823 г., макар вече да съществува и по-ранна употреба.[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Микронезия включва около 2100 острова с обща площ от 2 700 km2, най-големият от които е Гуам (582 km2). Водната площ в периметъра на островите е 7 400 000 km2. Повечето острови представляват коралови атоли.

Четирите основни островни групи са:

Западните Каролински и Марианските острови са вулканични.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е тропичен морски. Има сезонни пасати. Сезонното температурно изменение е слабо. Сухият сезон е от декември или януари до юни, а влажният сезон е от юли до ноември – декември. Поради местоположението на някои острови, влажният сезон понякога може да донесе тайфуни.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението днес е образувано от най-различни етноси, но всички те произлизат от Микронезийската култура. Тя е една от последните развили се местни култури. Тя се образува като смесица от меланезийци и филипинци. Поради това смесване, много от етническите групи в Микронезия се чувстват по-близки до групи в Меланезия или Филипините. Добръ пример за това са народа Яп, които са свързани с австронезийските племена в северната част на Филипините.[3] Според проучване от 2011 г., 93,1% от микронезийците са християни.[4]

Има и значителни азиатски общества в региона, най-вече на Северните Мариански острови, където образуват мнозинство, както и по-малки общества на европейци, мигрирали от САЩ или наследници на заселници от времето на европейското колониално господство.

Макар всички да са част от един и същ регион, те имат много различни колониални истории. Зоните, администрирани от САЩ, имат по-различна история, която ги различава от останалите тихоокеански части.[5]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Най-важно място заема производството на копра, зеленчукопроизводството и риболова. Отглеждат се и захарна тръстика, батати и таро. Изнася се копра, риба и кокосово масло. Туризмът е слабо развит.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kirch, Patrick Vinton (2001). On the Road of the Winds: An Archaeological History of the Pacific Islands Before European Contact. University of California Press. ISBN 978-0-520-92896-1. с. 167
  2. Rainbird, Paul (2004). The Archaeology of Micronesia. Cambridge University Press. ISBN 978-0-521-65630-6. с. 6
  3. Micronesians – Introduction, Location, Language, Folklore, Religion, Major holidays, Rites of passage. // everyculture.com.
  4. Christianity in its Global Context, 1970 – 2020 Society, Religion, and Mission, Center for the Study of Global Christianity
  5. American Anthropology in Micronesia: An Assessment. 1999. ISBN 9780824820176. с. 1.