Уейк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уейк
Wake
LocationWakeIsland.png
Wake Island map.png
Местоположение Тихия океан
Страна Flag of the United States.svg САЩ
Акватория Океания
Площ 6,5 km²
Население 150 жители
23,1 души/km²
Най-висока точка 7 m
Oceania laea relief location map.jpg
19.3° с. ш. 166.6333° и. д.
Местоположение в Океания
Уейк в Общомедия
Уейк – изглед от въздуха

Уейк (на английски: Wake Island) е коралов атол от Малките далечни острови на САЩ, находящ се в Микронезия (северната част на Тихия океан), между Марианските и Хавайските острови.

Република Маршалови острови претендира за владение на острова.

Използва се за целите на стратегическата и противоракетна отбрана като достъпът до тях е ограничен предимно за хора от въоръжените сили на САЩ[1].

География[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от 3 острова – Уейк, Пийл и Уилкс, с обща площ 6,5 км², брегова ивица от 19,3 км; най-високата надморска височина е 7 м. Островите са притежание на САЩ от 1899 г. и са под контрола на Министерството на вътрешните работи.

Климатът на атола е тропически, сух и пасатен. Валежите са около 1000 мм на година. Няма източници на прясна вода. За нуждите на военната база е изградена водосборна и опреснителна инсталация. Пясъчната почва на острова е неплодородна. Растителността е бедна, а единственият вид нелетящи птици са били унищожени от японците през Втората световна война, тъй като в края на войната тези птици за тях са били единственият източник за прехрана.

История[редактиране | редактиране на кода]

Атолът е открит на 20 октомври 1568 г. от испанския пътешественик Алаваро де Менданя де Нейра. Островът бил необитаем и не представлявайки никаква ценност в онези години, бил забравен. През 1796 г. атолът е преоткрит от английския капитан У. Уейк. През декември 1840 г. е изследван от американска експедиция с военен кораб под командването на лейтенант Чарлз Уилкс. Констатирано е отсъствието на прясна вода и растителност освен храсти. Едва през януари 1899 г. атолът като ничия територия е анексиран от САЩ. Построена е станция с кабелна връзка. През 1935 г. е построен аеродрум за междинни полети между САЩ и Филипините. За обслужване на летището компанията Pan American Airways построява първото малко селище на острова с името ПААвил. През 1940 г. започва строителството на американска военна база. През 1941 г. са докарани 12 самолета изтребители, батальон от морски пехотинци и артилерийски оръдия с калибър 127 мм. Военнослужещите били около 500 и още към 1200 човека цивилни – технически персонал и строители.

Особена страница във военната история на острова е нападението от японците на 23 декември 1941 г. едновременно с нападението над Пърл Харбър. Американците се предават и островът е окупиран от Япония.

След Втората световна война на острова е построена нова американска база. Числеността на персонала заедно със семействата достига 1600 човека. През август 2006 г. базата е евакуирана поради опасността от приближаването на особено мощен тайфун.
Към 2009 г. на острова е имало около 150 човека (общо военни и цивилни изпълнители) обслужващи и поддържащи летищните и комуникационните съоръжения[2].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]