Токелау
Токелау Tokelau | |
---|---|
— владение на Нова Зеландия — | |
Девиз: Tokelau for the Almighty („Токелау за Всемогъщия“) | |
Химн: Te Atua o Tokelau | |
![]() Местоположение на Токелау | |
География и население | |
Площ | 10 km² |
Води | незначителен% |
Климат | тропичен |
Столица | няма[б 1] |
Най-голям град | Атафу |
Официален език | |
Религия | християнство |
Демоним | токелауец |
Население (2016) | 1499 (на 237-о място) |
Гъстота на нас. | 150 души/km² (на 86-о място) |
Управление | |
Форма | конституционна монархия |
Монарх | Елизабет II |
Администратор | Рос Ардерн |
Организации | ООН |
История | |
Територия на Нова Зеландия | 1948 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2017) | 10 млн. щ.д. |
БВП на човек (ППС) | 6275 щ.д. |
Валута | Новозеландски долар (NZD) |
Други данни | |
Часова зона | UTC (UTC+13) |
Формат на датата | дд/мм/гггг |
Автомобилно движение | ляво |
Код по ISO | TK |
Интернет домейн | .tk |
Телефонен код | +690 |
| |
Токелау в Общомедия |
Токелау (на английски: Tokelau) е автономно владение на Нова Зеландия в Полинезия в централната част на Тихи океан, на север от о-вите Самоа. Островната група (три коралови атола) е бивше британско владение, като по-късно преминава към доминиона Нова Зеландия.
Токелау е четвъртата най-слабо населена страна на Земята и е лидер във възобновяемата енергия, бидейки първата страна, захранвана на 100% от слънчева енергия.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
- Атолите са заселени през V-VI в. от преселници от Самоа;
- 21 юни 1765 г. – открити са от английския мореплавател Джон Байрон;
- ХVIII в. – островите са нападани от перуански роботърговци;
- 1877 г. – стават британски протекторат;
- 1925 г. – Великобритания предава Токелау под управлението на Нова Зеландия;
- 1948 г. – островите са включени в състава на Нова Зеландия;
- 1977 г. – получават самоуправление.
До 1976 г. островите носят името Острови на обединението (The Union Islands), като след тази година възвръщат местното название Токелау.
ООН признава територията като автономна територия. Днес държавен глава е кралица Елизабет II.
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Островите се управляват от администратор, назначаван от правителството на Нова Зеландия. Има местен управляващ орган – Съвет на старейшините, избиран за 3 години. Главен орган на управление – Генерален фоно. Въоръжени сили няма.
География[редактиране | редактиране на кода]
Площта на трите атола е 10,12 km²>. Състоят се от три атола (Атафу, Нукунону и Факаофо), които общо имат 110 коралови островчета, високи до 5 m. Климат – тропичен, влажен, със средна годишна температура 26 °C и валежи около 3000 mm годишно.
Название на остров, алтернативно название, (английско изписване) | Площ, km² | Население (2006 г.) | Координати | Откривател (дата и година на откриване) |
---|---|---|---|---|
атол Атафу (Дук ъф Йорк) (Atafu) | 2,03 | 570 | Джон Байрон (21 юни 1765) | |
атол Нукунону (Дук ъф Кларенс) (Nukunonu) | 5,46 | 350 | Едуард Едуардс (12 юни 1791) | |
атол Факаофо (Боудич) (Fakaofo) | 2,63 | 460 | Стивън Крокър (1839) |
Население[редактиране | редактиране на кода]
- Население – 1380 души (2008 г.).
- Гъстота – 136,4 д./km2.
- Естествен прираст – 19.
- Етнически състав – токелауанци 62,8%, токелау-самоански метиси 35,6%, други 1,6%.
- Официален език – английски и токелау.
- Азбука – латиница.
- Неграмотни – 11%.
- Религиозен състав – християни (протестанти 65,8%, католици 34,2%).
- Административен център – Факаофо (261 жители).
- Административно деление – 3 атола (Атафу, Нукунону, Факаофо)
Стопанство[редактиране | редактиране на кода]
Традиционното стопанство е свързано с риболова, свиневъдството, отглеждане на тропични култури и производството на копра. Парична единица е новозеландският долар. Страната получава по 4,3 млн. щатски долара годишна помощ от Нова Зеландия. Падат се около 1000$ на човек БВП за година. Туризмът е слабо развит, но през последните години се засилва ролята му в стопанството на страната. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 27:12:61.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
|
|