Тувалу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тувалу
Tuvalu
      
Национален девиз
Tuvalu mo te Atua
Всемогъщо Тувалу
Национален химн
God Save the Queen
Местоположение на Тувалу
Местоположение на Тувалу
География и население
Площ 26,0 km²
(на 192-ро място)
Столица Фунафути
Най-голям град Фунафути
Официален език английски, тувалуански
Население (2011) 11 192
(на 196-о място)
Гъстота на нас. 430 души/km²
(на 27-о място)
Управление
Форма Конституционна монархия
Монарх Елизабет II
Министър-председател Енеле Сопоага
История
Независимост от
Великобритания
1 октомври 1978
Икономика
БВП (ППС, 2016) $39 млн.
(на 226-о място)
БВП на човек (ППС) $3566
(на 156-о място)
БВП (ном., 2016) $32 млн.
(на 194-то място)
БВП на човек (ном.) $2970
(на 118-о място)
Валута Австралийски долар (AUD)
Други данни
Часова зона UTC+12
Код по ISO TV
Интернет домейн .tv
Телефонен код +688
Тувалу в Общомедия

Тува̀лу (на тувалуански: Tuvalu, звуков файл и буквени символи за произношение [1]) е тихоокеанска държава, преди 1976 г. позната и като Острови Елис (на английски: Elis, Ellice Islands). Разположена е върху група атоли в Полинезия, западната част на Тихия океан.

Намира се по средата между Хаваите и Австралия. Получава държавна независимост през 1978 г. Най-близките ѝ съседи са Кирибати, Самоа и Фиджи.

Площ: 25,6 km2. Население: 12 373 души. Език: английски. Валута: долар на Тувалу ($Т) = 100 цента.

География[редактиране | редактиране на кода]

Тувалу се намира в югозападния край на Тихия океан. Обхваща 4 рифови острова и 5 пет атола с обща площ от само 25,6 km2, простиращи се на водна площ с дължина 600 километра.

Политическа карта на Тувалу
Изглед от атол Фунафути
СПИСЪК на ОСТРОВИТЕ и АТОЛИТЕ в о-вите ТУВАЛУ
Название на остров или атол (алтернативно название) Площ km2 Население (2002 г.) Координати Откривател (година на откриване)
остров Ваитупу (Трейси) (Vaitupu) 5,09 1591 7°29′ ю. ш. 178°41′ и. д. / 7.483333° ю. ш. 178.683333° и. д. Обид Старбак (1825)
остров Нануманга (Хъдсън) (Nanumanga) 3,00 589 6°17′ ю. ш. 176°19′ и. д. / 6.283333° ю. ш. 176.316667° и. д. Алваро де Менданя де Нейра (януари 1568),
Франсиско Антонио Маурейе (април 1781, вторично)
атол Нанумеа (Сент Огъстин) (Nanumea) 3,87 664 5°40′ ю. ш. 176°06′ и. д. / 5.666667° ю. ш. 176.1° и. д. Алваро де Менданя де Нейра (15 януари 1568),
Франсиско Антонио Маурейе (април 1781, вторично)
остров Ниулакита (София) (Niulakita) 0,40 35 10°45′ ю. ш. 179°30′ и. д. / 10.75° ю. ш. 179.5° и. д. Алваро де Менданя де Нейра (29 август 1595)
остров Ниутао (Линкс) (Niutao) 2,53 663 6°07′ ю. ш. 177°20′ и. д. / 6.116667° ю. ш. 177.333333° и. д. Алваро де Менданя де Нейра (15 януари 1568)
атол Нуи (Ег, Нетерланд) (Nui) 3,37 548 7°13′ ю. ш. 177°09′ и. д. / 7.216667° ю. ш. 177.15° и. д. Алваро де Менданя де Нейра (януари 1568),
капитани Курцен и Ег (1825, вторично)
атол Нукулаелае (Мичъл) (Nukulaelae) 1,66 393 9°22′ ю. ш. 179°50′ и. д. / 9.366667° ю. ш. 179.833333° и. д. Джордж Барет (1821)
атол Нукуфетау (де Пейстер) (Nukufetau) 3,07 586 8°00′ ю. ш. 178°22′ и. д. / 8° ю. ш. 178.366667° и. д. Аренд де Пейстер (1819)
атол Фунафути (Елис) (Funafuti) 2,54 5070 8°30′ ю. ш. 179°07′ и. д. / 8.5° ю. ш. 179.116667° и. д. Аренд де Пейстер (1819)

Релефът на Тувалу е нисък – до 5 m н.в. с пясъчни лагуни, плажове и бедни засолени почви, върху които растат само някои растителни видове. Заради повишаването на равнището на океаните поради глобалното затопляне, островите на Тувалу бавно потъват.

Климатът е влажен, субекваториален, морски, със средна месечна температура от 27 °C. Валежите са между 2500 – 3500 милиметра годишно. Сезоните са два: сух и дъждовен. Сухият сезон започва през март и продължава до ноември. От ноември до март е дъждовният сезон, тогава са чести и тропическите бури, прерастващи понякога в урагани.

История[редактиране | редактиране на кода]

Тувалуански мъж в традиционно облекло, през 1841 година

Островите са заселени от полинезийци, дошли от Тонга и Самоа преди около 3000 години. Първият европеец, забелязал островите, е испанският мореплавател Алваро де Менданя де Нейра, който през 1568 г. минава покрай остров Нуи. Останалите острови, представляващи територията на днешната държава Тувалу, са открити по-късно от английски мореплаватели. През 1817 година островите са изследвани от канадския кораб „Ребека“ и получават името на неговия капитан Елис (затова са наречени Ellice islands).

Между 1862 и 1864 г. перуански кораби за търговия с роби отвличат от Фунафути и Нукулаилаи повече от 400 души, които никога не се завръщат на островите. След 1865 г. островите започват да се посещават от английски мисионери. През 1892 г. островите Елис, заедно с Гилбъртовите острови, стават протекторат на Великобритания, a през 1916 – тяхна колония.

През Втората световна война атолът Фунафути е база на американските военни сили. Тогава е построено и летището, което функционира (макар и осъвременено).

През 1974 г. е проведен референдум, на който мнозинството от жителите на Елис гласуват за отделяне на населените с полинезийци острови Елис от населените с микронезийци Гилбъртови острови. Новата територия получава името Тувалу и на 1 октомври 1975 г. става отделна колония. На 1 октомври 1978 г. Тувалу получава независимост.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Тувалу е представителна демокрация в състава на Британската общност съгласно конституцията от 1978 г. Глава на държавата е кралицата на Великобритания, представена от генерал-губернатор.

Законодателна власт – парламент от 12 депутати, избирани за срок от 4 години. Изпълнителна власт – правителство начело с министър-председател; отговаря пред парламента, който може да отстрани министър-председателя чрез вот на недоверие. Политически партии няма. Въоръжени сили 125 души.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление – 9 островни съвета:

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Тувалу през юли 2010 година е 12 373 души, тя е най-слабо заселената държава в света след Ватикана. Естествен прираст – 18. Най-голям дял от населението са тувалу (полинезийци) – 92,5 %, следват полинезийско-микронезийски метиси – 7,5 %, които населяват атола Нуи. Официални езици в страната са тувалуански и английски. Азбука – латиница. Мнозинството от населението са християни – 97,8 % (протестанти 96,8%, католици 3,2%), следват бахайци – 1,6 % и други – 0,6%. Делът на неграмотните е около 9 %. Средната продължителност на живота при мъжете е 62 години, а при жените 65 години. На атола Фунафути живее 47% от населението, на атола Ваитупу – 17%, на атола Нанумеа – 6%. Градско население – 49%. Столица Ваитупу (5 хил. жители), на остров Фонгафале от атола Фунафути.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основа на икономиката са риболовът и производството на копра (200 – 300 т годишно). Предприятия от леката промишленост (обувна и шивашка фабрика, цех за производство на сапун). Важно място в икономиката е продаването на пощенски марки и монети.

Изнася се копра, кокосови орехи, банани, риба, дрехи, обувки. Основни износни партньори са Фиджи, Нова Зеландия, Австралия, а в последните години също Франция и Германия.

Основен поминък на населението е отглеждането на кокосови палми, банани, ананаси, патици, свине и пилета. Туризмът е слабо развит, посещава се едва от 1000 души годишно.

Правото за риболов в рамките на 322-километровата зона около островите е предоставено на траулерни компании от Тайван, Южна Корея и САЩ срещу заплащане. С чуждестранна помощ се осъществяват проекти за електродобив чрез слънчеви батерии.

В пълна противоположност на този бизнес са комуникациите на самите острови на Тувалу, които нямат собствена телевизия и ежедневен печат. Има само 1 радиостанция и двумесечни печатни издания. През 2000 година Тувалу продаде правата си върху националния идентификационен интернет код .tv и правата за използване на този домейн на канадска медийна компания за сумата от $50 милиона долара, които трябва да получи в 12-годишен срок.

Възможностите за работа на тези малки острови са твърде ограничени и затова много млади хора работят извън страната и изпращат на семействата си пари за издръжка. До голяма степен икономиката на Тувалу все още зависи от чуждестранните помощи.

Шосета – 8 km. Съотношение селско стопанство—промишленост—обслужване 18:28:54.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]