Самоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Независима държава Самоа
на английски: Independent State of Samoa
      
Национален химн: The Banner of Freedom
Местоположение на Самоа
Местоположение на Самоа
География и население
Площ 2842,0 km²
(на 167-мо място)
Води 0.3%
Столица Апия
13°50′ ю. ш. 171°46′ з. д. / 13.833333° ю. ш. 171.766667° з. д.
Най-голям град Апия
Официален език английски, самоански
Население
(пребр., 2016)
195 843
Гъстота на нас. 67 души/km²
Управление
О ле Ао О ле Мало Ваалетоа Суалауви
Министър-председател Туилаепа Малиелегаои
История
Независимост от
Великобритания
1 януари 1962
Икономика
БВП (ППС, 2018) $1.188 млрд.
БВП на човек (ППС) $5,962
БВП (ном., 2018) $881 млн.
БВП на човек (ном.) $4,420
ИЧР (2014) Повишение 0.702 (висок)
(105-то)
Валута Самоанско тала (WST)
Други данни
Часова зона UTC+13
Код по ISO WS
Интернет домейн .ws
Телефонен код +685
Независима държава Самоа в Общомедия

Самоа, официално Независима държава Самоа е държава, състояща се от група острови в южната част на Тихия океан – двата по-големи Савайи и Уполу и четири по-малки. До 4 юли 1997 г. е известна като Западна Самоа. Източната част от островите Самоа принадлежат на САЩ. Столицата ѝ е Апия. Хората на Лапита откриват и заселват самоанските острови преди около 3500 години. Те развиват уникален самоански език и самоанска културна идентичност.

Самоа е единна парламентарна демокрация с единадесет административни деления. Страната е член на Общността на нациите. Западна Самоа е приета в Организацията на обединените нации на 15 декември 1976 г.[1] Цялата островна група, която включва Американска Самоа, е наречена „Навигаторски острови“ от европейските изследователи преди 20-ти век поради морските умения на самоаните.[2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Около 2000 г. пр. Хр. архипелагът е заселен от полинезийци. Остров Уполу, където сега се намира столицата на страната е открит от холандския мореплавател Якоб Рогевен на 15 юни 1722 г. През 1768 и 1787 г. островите са посетени от френските експедиции на Луи Антоан дьо Бугенвил и Жан-Франсоа Лаперуз. През 1830 на островите се установява първата английска християнска мисия. През 1889 г. Германия, САЩ и Великобритания установяват съвместен протекторат над страната, но в края на века трите световни сили влизат в конфликт, кой да управлява островите. Когато през 1898 година крал Малиетоа Лаупепа умира, бил наследен от наследник, който не бил по вкуса на САЩ и Британия. Вследствие на това двете сили изпращат военни кораби в пристанището на столицата Апия.

В крайна сметка комисия от представители на Британия, Германия и САЩ определила Кралство Самоа да бъде разделено и то престанало да бъде независима държава. Германия получила западната част, включвайки Саваии и Уполу, наречена Германска Самоа. За САЩ останали Тутуила и Мануа, наречени Американска Самоа. Великобритания нищо не получава, но за сметка на това е компенсирана от германския кайзер със Соломоновите острови.

През август 1914 г. вследствие на започналата Първа световна война Нова Зеландия окупира Германска Самоа. По договора от Версай от 1919 г. Германия загубва всичките си колонии. По решение на Лигата на нациите Нова Зеландия получава мандат да управлява островите – управление, което продължава до 1 януари 1962 г., когато страната става първата независима държава в Океания под името Западна Самоа.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Държавното ѝ устройство е монархия. Страната е член на Британската общност. Пожизнен глава на държавата е крал Малиетоа Танумафили II. Законодателна власт – Асамблея от 49 депутати, избирани за 5 години, от тях 47 са вождове на родове, а двама не са самоанци. Изпълнителна власт – правителство и министър-председател. Въоръжени сили 2,3 хил. души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Самоа

Страната има площ от 2831 км2. Разположена е в южната част на Тихия океан. Състои се от два големи острова – Савайи (1 707 км2) и Уполу (1 125 км2), 2 малки – Маноно и Аполима и 5 много малки островчета. Общата брегова линия е 340 км. Островите са от вулканичен произход, планински, с широки долини и най-висок връх Силисили – 1858 м (на о-в Савайи).

Климат – субекваториален, пасатен. Средната годишна температура е 26 °C. Чести са силните урагани. Валежи – 2000 – 3000 мм годишно.

Растителност – вечнозелени тропически гори (65% от площта).

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Монокултурно селско стопанство, в което са заети 60% от трудоспособното население. Отглеждат се кокосови палми и какао. Животновъдство – едър рогат добитък, птици и свине. Промишлеността е слабо развита. Малки предприятия за преработване на селскостопанска продукция, за дрехи, обувки, хранителни стоки, сувенири, цигари и др. Развива се дървообработващата промишленост. Транспорт – шосета 1800 км, от които 260 км с твърдо покритие, няма жп линии. Международно летище – Фалеоло (на 34 км западно от Апия). Страната годишно се посещава от 98 хил. туристи. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 17:21:62.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Samoa - Apia Harbour at dawn.jpg
  • Население – 188 240 души (2008 г.).
  • Гъстота – 63,9 жители на км2.
  • Естествен прираст – 27.
  • Средна продължителност на живота – мъже 67 години, жени 72 години.
  • Етнически състав – самоанци 98,6% (от тях 10% метиси), европейци 0,6%, други полинезийци 0,5%, други 0,3%.
  • Официален език – самоански и английски.
  • Азбука – латиница.
  • Неграмотни – 30%.
  • Религиозен състав – християни 99,8% от тях протестанти 78,4%, католици 21,6%), други 0,2%.
  • Градско население – 23%. На остров Уполу живее 76% от населението.
  • Столица – Апия (37 хил. жители).
  • По-големи градове (в хил. жители) – на остров Уполу: Ваителе (7,0), Фалеасиу (3,8), Ваилеле (3,2), Фалеоло (2,2), Солосоло (1,7), Маноно Ута (1,4), Фалеафа (1,2), Матаваи (1,2); на остров Савайи: Сафоту (1,4), Гатаиваи (1,1), Сапулу (1,1).

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

11 окръга, които от 2004 г. са обединени в 4 региона: 3 на Уполу – Градски ареал Апия, Северозападен Уполу, Уполу – останала част и 1 на Савайи.

Название на остров, (английско изписване) Площ км2 Население (2006 г.) Координати Откривател (дата и година на откриване)
остров Аполима (Apolima) 75 13°49′ ю. ш. 172°09′ з. д. / 13.816667° ю. ш. 172.15° з. д. Жан-Франсоа Лаперуз (декември 1787)
остров Маноно (Manono) 889 13°51′ ю. ш. 172°07′ з. д. / 13.85° ю. ш. 172.116667° з. д. Жан-Франсоа Лаперуз (декември 1787)
остров Савайи (Savai'i) 1707  43 103 13°35′ ю. ш. 172°25′ з. д. / 13.583333° ю. ш. 172.416667° з. д. Жан-Франсоа Лаперуз (декември 1787)
остров Уполу (Upolu) 1125  134 024 13°55′ ю. ш. 171°45′ з. д. / 13.916667° ю. ш. 171.75° з. д. Якоб Рогевен (15 юни 1722)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. List of Member States: S. // United Nations. Посетен на 27 ноември 2007.
  2. The Navigator Islands. // The Argus, 2 януари 1882.
  3. Samoa – The Heart of Polynesia. // Polynesian Culture Center.