Самоа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Независима държава Самоа
Independent State of Samoa
      
Девиз: Faʻavae i le Atua Sāmoa
(„Самоа се основава на Бога“)
Химн: The Banner of Freedom
Местоположение на Самоа
Местоположение на Самоа
География и население
Площ2842 km²
(на 167-о място)
Води0,3%
Климатсубекваториален
СтолицаАпия
Най-голям градАпия
Официален език
Религияхристиянство
Демонимсамоанец
Население (2020)Повишение 202 506
(на 176-о място)
Население (2016)195 843
Гъстота на нас.69,1 души/km²
Градско нас.17,9%
(на 188-о място)
Управление
Формаунитарна парламентарна република
Държавен главаВаалетоа Суалауви
Министър-председателФиаме Наоми Матаафа
ОрганизацииООН
История
Независимостот Нова Зеландия
Берлински договор14 юни 1889
Тристранна конвенция16 февруари 1900
Германска Самоа1 март 1900
Западна Самоа30 август 1914
Независимост1 януари 1962
Членство в ООН15 декември 1976
Икономика
БВП (ППС, 2018)1,188 млрд. щ.д.
БВП на човек (ППС)5962 щ.д.
БВП (ном., 2018)881 млн. щ.д.
БВП на човек (ном.)4420 щ.д.
ИЧР (2018)Повишение 0,707 (висок)
(на 111-то място)
Прод. на живота73,2 години
(на 99-о място)
Детска смъртност15,0/1000
(на 147-о място)
Грамотност99%
(на 31-во място)
ВалутаТала (WST)
Други данни
Часова зонаWST (UTC+13)
Лятно времеWST (UTC+14)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениеляво
Код по ISOWS
Интернет домейн.ws
Телефонен код+685
ITU префикс5WA-5WZ
Независима държава Самоа в Общомедия

Самоа (на английски: Samoa, официално Независима държава Самоа, в миналото - Западна Самоа) е държава, състояща се от група острови в южната част на Тихия океан – двата по-големи Савайи и Уполу и четири по-малки. Столицата ѝ е Апия. До 4 юли 1997 г. страната е известна като Западна Самоа (заемаща част от архипелага Самоа, наричан и Навигаторски острови[1][2], другата - Източна Самоа, наричана и Американска Самоа принадлежи на САЩ).

История[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Самоа
Депутатите на парламента на Западна Самоа, около 1925 г.

Хората на Лапита откриват и заселват самоанските острови преди около 3500 години. Те развиват уникален самоански език и самоанска културна идентичност. Около 2000 г. пр. Хр. архипелагът е заселен от полинезийци. Местните жителите развиват високи мореплавателски умения.

Остров Уполу, където сега се намира столицата на страната е открит от холандския мореплавател Якоб Рогевен на 15 юни 1722 г. През 1768 и 1787 г. островите са посетени от френските експедиции на Луи Антоан дьо Бугенвил и Жан-Франсоа Лаперуз. През 1830 на островите се установява първата английска християнска мисия.

През 1889 г. Германия, САЩ и Великобритания установяват съвместен протекторат над страната, но в края на века трите световни сили влизат в конфликт, кой да управлява островите. Когато през 1898 година крал Малиетоа Лаупепа умира, а САЩ и Великобритания не одобряват наследника му и изпращат по този повод военни кораби в пристанището на столицата Апия. Впоследствие архипелагът е разделен на две независими една от друга колонии - германска (Западна Самоа) и американска (Източна Самоа - островите Тутуила и Мануа). Великобритания е компенсирана от германския кайзер за отказа си от територии в границите на архипелага със Соломоновите острови.

През август 1914 г. вследствие на започналата Първа световна война Нова Зеландия окупира Германска Самоа. По договора от Версай от 1919 г. Германия загубва всичките си колонии. Лигата на нациите дава на Нова Зеландия мандат да управлява островите, принадлежали на Германия. Новозеландското управление продължава до 1 януари 1962 г., когато страната става първата независима държава в Океания под името Западна Самоа.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Държавното ѝ устройство е монархия. Страната е член на Британската общност. Пожизнен глава на държавата е крал Малиетоа Танумафили II. Самоа е единна парламентарна демокрация с 11 административни деления. Страната е член на Общността на нациите. Западна Самоа е приета в Организацията на обединените нации на 15 декември 1976 г.[3] Законодателна власт – Асамблея от 49 депутати, избирани за 5 години, от тях 47 са вождове на родове, а двама не са самоанци. Изпълнителна власт – правителство и министър-председател. Въоръжени сили 2300 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Водопад на Самоа

Страната има площ от 2831 км2. Разположена е в южната част на Тихия океан. Състои се от два големи острова – Савайи (1707 км2) и Уполу (1125 км2), 2 малки – Маноно и Аполима и 5 много малки островчета. Общата брегова линия е 340 км. Островите са от вулканичен произход, планински, с широки долини и най-висок връх Силисили – 1858 м (на о-в Савайи).

Климат – субекваториален, пасатен. Средната годишна температура е 26°C. Чести са силните урагани. Валежи – 2000 – 3000 мм годишно.

Растителност – вечнозелени тропически гори (65% от площта).

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Монокултурно селско стопанство, в което са заети 60% от трудоспособното население. Отглеждат се кокосови палми и какао. Животновъдство – едър рогат добитък, птици и свине. Промишлеността е слабо развита. Малки предприятия за преработване на селскостопанска продукция, за дрехи, обувки, хранителни стоки, сувенири, цигари и др. Развива се дървообработващата промишленост. Транспорт – шосета 1800 км, от които 260 км с твърдо покритие, няма жп линии. Международно летище – Фалеоло (на 34 км западно от Апия). Страната годишно се посещава от 98 хил. туристи. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 17:21:62.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Samoa - Apia Harbour at dawn.jpg
  • Население – 188 240 души (2008 г.).
  • Гъстота – 63,9 жители на км2.
  • Естествен прираст – 27.
  • Средна продължителност на живота – мъже 67 години, жени 72 години.
  • Етнически състав – самоанци 98,6% (от тях 10% метиси), европейци 0,6%, други полинезийци 0,5%, други 0,3%.
  • Официален език – самоански и английски.
  • Азбука – латиница.
  • Неграмотни – 30%.
  • Религиозен състав – християни 99,8% от тях протестанти 78,4%, католици 21,6%), други 0,2%.
  • Градско население – 23%. На остров Уполу живее 76% от населението.
  • Столица – Апия (37 хил. жители).
  • По-големи градове (в хил. жители) – на остров Уполу: Ваителе (7,0), Фалеасиу (3,8), Ваилеле (3,2), Фалеоло (2,2), Солосоло (1,7), Маноно Ута (1,4), Фалеафа (1,2), Матаваи (1,2); на остров Савайи: Сафоту (1,4), Гатаиваи (1,1), Сапулу (1,1).

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

11 окръга, които от 2004 г. са обединени в 4 региона: 3 на Уполу – Градски ареал Апия, Северозападен Уполу, Уполу – останала част и 1 на Савайи.

Название на остров, (английско изписване) Площ км2 Население (2006 г.) Координати Откривател (дата и година на откриване)
остров Аполима (Apolima) 75 13°49′ ю. ш. 172°09′ з. д. / 13.816667° ю. ш. 172.15° з. д. Жан-Франсоа Лаперуз (декември 1787)
остров Маноно (Manono) 889 13°51′ ю. ш. 172°07′ з. д. / 13.85° ю. ш. 172.116667° з. д. Жан-Франсоа Лаперуз (декември 1787)
остров Савайи (Savai'i) 1707  43 103 13°35′ ю. ш. 172°25′ з. д. / 13.583333° ю. ш. 172.416667° з. д. Жан-Франсоа Лаперуз (декември 1787)
остров Уполу (Upolu) 1125  134 024 13°55′ ю. ш. 171°45′ з. д. / 13.916667° ю. ш. 171.75° з. д. Якоб Рогевен (15 юни 1722)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Navigator Islands. // The Argus, 2 януари 1882.
  2. Samoa – The Heart of Polynesia. // Polynesian Culture Center.
  3. List of Member States: S. // United Nations. Посетен на 27 ноември 2007.