Соломонови острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Архипелагът Соломонови острови се намира в югозападната част на Тихия океан.

Климатът е тропически с температури от 25°С до 32°С. През нощта температурите падат до 2 – 5°С. От април до октомври духа предимно югоизточен вятър. Дъждовният сезон започва през ноември и продължава до март, като е характерен със силните мусонни ветрове.

Архипелагът включва 6 по-големи и 992 по-малки острови, атоли и рифове с площ 28 446 км². Разпръснат е на 249 000 морски мили.

Най-високата точка е на остров Гуадалканал – връх Макаракомбу (2447 м).

Главните острови са:

Първият европеец, посетил Соломоновите острови, е испанският мореплавател Алаваро де Менданя и Нейра на 2 февруари 1568 г. Първоначално Менданя решил, че е открил митичната страна Офир, където според легендата били скрити съкровищата на цар Соломон. Името, което откривателят им дава, е в чест на тази историческа и библейска личност.

Пълно описание на островите е направено през 1767 година от англичанина Филип Картърет.

През периода 18931900 г. те са обявени за британска колония.