Соломонови острови (държава)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тази статия се отнася за държавата Соломонови острови. За архипелага със същото име вижте Соломонови острови (архипелаг)

Соломонови острови
Solomon Islands
Знаме на Соломонови острови
Герб на Соломонови острови
(знаме) (герб)

Девиз: ''To Lead is to Serve

(английски: Да водиш значи да служиш)
Местоположение на Соломонови острови
Местоположение на Соломонови острови
География и население
Площ 28 400 km²
(на 142-ро място)
Столица Хониара
Официален език английски
Население
(пребр., 2015)
642 000
(на 162-ро място)
Управление
Министър-председател Гордън Лило
История
Независимост
от Великобритания
7 юли 1978
Икономика
БВП (ППС, 2011) 0,84 млрд $
(на 57-мо място)
БВП на човек (ППС) 1 553 $
Валута соломонски долар (SBD)
Други данни
Часова зона UTC+11
Интернет домейн .sb
Телефонен код 677

Соломоновите острови са островна държава в южния Тихия океан, разположена на изток от Папуа-Нова Гвинея. Тя е част от Британската общност и има население от 519 хил. души. Състои се от 6 големи и 992 малки острова, чиято обща площ е 28 380 km2. Тъй като испанците намират злато на един от островите те кръщават архипелага на името на цар Соломон, който е известен с благосъстоянието си.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият европеец посетил островите е испанския мореплавател – Алаваро де Менданя и Нейра през февруари 1568 г. През 1768 г. северната част на островите е открита от френския мореплавател Луи Антоан дьо Бугенвил, а през 1860 първите европейци се заселват на островите. През 1885 г. Германия ги завладява, а през 1893 г. Великобритания превръща Соломоновите острови в свой протекторат. Едни от най-ожесточените битки през Втората световна война се водят на тези острови. През 1976 г. е спечелено самоуправление, а независимостта е получена на 7 юли 1978 г. През 2000 г. на остров Малаита се водят сражения с местните сепаратисти. Проблемите, пред които Соломоновите острови са изправени днес, са корупцията, поземлените отношения, правителствения дефицит, обезлесяването и контролирането на маларията

Продължителните граждански вълнения довеждат до почти цялостното срутване на нормалния живот; държавните служители остават без заплата за месеци понякога, а заседанията на кабинета се водят тайно, за да не се намесят местните сепаратисти. Тайните служби са неспособни да упражнят контрол, до голяма степен защото много служители в полицията и тайните служби имат връзки с една или повече от враждуващите сепаратистки групи.

През юли 2003 г. генерал-губернаторът на Соломоновите острови разпраща официална молба за международна помощ, която по-късно е подкрепена от правителството. През следващия месец започва да пристига контингент по сигурността, воден от Австралия и Нова Зеландия, състоящ се от 2200 полицаи и войници. В контингента има хора и от 20 други тихоокеански държави. Операцията става известна като операция Хелпем Френ, или още като операция Анод.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Соломоновите острови имат парламентарна демокрация в състава Британската общност. Британската кралица е държавен глава и е представена от генерал-губернатор. Висш орган на Законодателната власт е Национален парламент, който е еднокамарен и се състои от 50 депутати, избирани с 4-годишен мандат. Изпълнителната власт е представена от Национален кабинет (правителство), начело с министър-председател.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Соломоновите острови са разделени на 9 провинции и 1 столична територия*:

  • Централна провинция
  • Шуазьол (Лауру)
  • Гуадалканал – състои се от остров Гуадалканал, но без територията на столицата
  • Хониара – столична територия намираща се на остров Гуадалканал
  • Изабел
  • Макира-Улава
  • Малайта
  • Ренел и Белона
  • Темоту – включваща о-вите Санта Крус
  • Западна провинция

География[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Соломоновите о-ви

Държавата Соломонови острови заема по-голямата част от архипелага Соломонови острови, който се намира в югозападната част на Тихия океан, източно от Папуа-Нова Гвинея и се състои от много острови разположени в широка област. Разстоянието от най-западния до най-източния остров на държавата е 1500 km. Особено изолирани са островите Санта Крус (на север от Вануату) – на 200 km от останалите.

Голяма част от островите са предимно с вулкански произход и има действащи вулкани с различна степен на активност. В архипелага има и множество малки островчета и коралови рифове. Най-висока точка е връх Макаракомбуру (2 447 м) на остров Гуадалканал. Бреговата линия е дължина 3 350 км.

Климатът е екваториален, влажен с температури от 25°С до 32°С. През нощта температурите падат до 2 – 5°С. От април до октомври духа предимно югоизточен вятър. Дъждовният сезон започва през ноември и продължава до март, като е характерен със силните мусонни ветрове. Средногодишни валежи от 2 300 до 7 000 мм. Реките са къси, но пълноводни. Островите са покрити с вечнозелени гори, в равнинните части преобладава саванната растителност, а по крайбрежието – мангрови гори.

Архипелагът включва 6 по-големи и 992 по-малки острови, атоли и рифове с площ 28 446 km2 и е разпръснат на 249 000 морски мили. Главните острови са: Шуазьол, Шортланд, Нова Джорджия (Ню Джорджия), Санта Исабел, Ръсел, Малаита, Гуадалканал, Марамасике, Улава, Сан Кристобал, Ренел, Белона и островите Санта Крус.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Соломоновите острови са аграрна, слаборазвита страна. По-голямата част от населението (72%) зависи в различна степен от земеделието, риболова и горското стопанство. Плодородните земи са малко. Главни селскостопански култури са кокосова палма, какао, ориз и банани. Повечето от производствените стоки и нефтените продукти трябва да се внасят. Островите са богати на неизползвани минерални ресурси като олово, цинк, никел, боксит, фосфати и злато. Икономическите проблеми в Югоизточна Азия довеждат до тенденция към западането на дървесинната промишленост, а икономическата продукция спада с около 10% през 1998 г. Правителството намалява заплатите на държавните служители и въвежда други съкращения. Икономиката се стабилизира частично през 1999 г. благодарение на увеличаващите се цени на златото по света и на първата цяла година от миноложката операция Голд Ридж. Затварянето на главната плантация за палмово масло в средата на година, обаче, предполага доста мрачни перспективи за стопанското положение на страната. Произвеждат се консерви, мебели, сувенири и др. Главни пристанища са Хониара, Гизо и Ауки. Страната разполага с 1 400 км шосета, от които само 35 са асфалтирани. Железопътни линии няма. Брутен вътрешен продукт на глава от населението е 1 571 $. Съотношението селско стопанство-промишленост-обслужване е 51:4:45. годишно страната се посещава от 21 хил. туристи. Въоръжени сили 7 хил. души.

Население[редактиране | редактиране на кода]

През 2007 населението на Соломоновите острови възлиза на 519 хил. жители. Средна гъстота – 17,9 жители на км2. Естествен прираст – 31. Средна продължителност на живота – мъже 69 години, жени 73 години. Етнически състав – 73 меланезийски народа (85,7%), 8 папуаски народа (8,5%), полинезийци (3,1%), микронезийци (1,2%), европейци (0,8%), други (0,7%). Официален език – английски. Населението говори още около 80 – 100 местни островни езици, а в последно време се налага т.н. пиджин инглиш (нов соломонски). Азбука – латиница. Неграмотни – 38%. Конфесионален състав – християни 94,6% (от тях англикани 44%, католици 17,6%, обединени 12%, баптисти 10%, адвентисти на седмия ден 7%, други християни – 4%), местни традиционни вярвания и култове 4,8%, други 0,6%. Градско население – 20%. СтолицаХониара (67 хил. ж.). По-големи градове – Гизо (7 хил. ж.), Ауки (4 хил. ж.), Буала (3 хил. ж.), Киракира (2 хил. ж.), Тулаги (2 хил. ж.), Лата (0,6 хил. ж.).

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Списък на островите и атолите в Соломоновите острови


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]