Нова Каледония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нова Каледония
Nouvelle-Calédonie
Знаме
      
Герб
201 au 28 -07-2004 553.jpg
Гледка от Нова Каледония. Baie des Tortues – Заливът на костенурките
Страна Flag of France.svg Франция
Адм. единица Нова Каледония
Акватория Тихи океан
Площ 18 576 km²
Население 278 500 души (2017)
15 души/km²
Часова зона UTC+11
Oceania laea relief location map.jpg
-21.25° с. ш. 165.3003° и. д.
Местоположение в Океания
Нова Каледония в Общомедия

Нова Каледония (на френски: Nouvelle-Calédonie) е остров в Тихия океан, владение на Франция. Островът, заедно с архипелазите Лоайоте (Loyauté) и Честърфийлд, образуват френската отвъдморска административна единица Нова Каледония.

Административен център е град Нумеа (100 хил. жители, в агломерацията 166 хил. жители).

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Нова Каледония е „задморска територия“ на Франция. От 1984 г. островите имат вътрешно самоуправление. Законодателен орган – конгрес на териториите от 54 члена, избирани за 6 години от асамблеята на трите провинции, осъществяващи изпълнителната власт и избирани за 6 години. Във френския парламент Нова Каледония е представена от двама депутати в Националното събрание и един сенатор.

Въоръжени сили 2200 души.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият европеец, посетил острова през 1774 г., е английският мореплавател Джеймс Кук и е наречен на Шотландия, чието древно име е Каледония. През 1853 г. островът е завладян от Франция, а от 1860 г. става колония и същевременно каторга на Франция. Тук са изпратени през годините около 49 хил. затворници, като 4 хил. от тях са дейци на Парижката комуна. Още в първите години на френското владичество местното население – канаките, започва борба за своята независимост. През 1879 избухва първото голямо въстание, което е жестоко потушено от френските власти. През следващите години са вдигани още няколко бунтове и въстания, които също са жестоко потушавани. След последните кървави сблъсъци през 80-те години на 20 век е обещано на местното население референдум за независимост от Франция. На 5 юни 1998 г. е подписан договор за 20-годишен преходен период, след което да се проведе референдум за независимост. Референдумът, който се провежда на 4 ноември 2018 г. решава Нова Каледония да остане в зависимост от Франция.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географска карта

За разлика от повечето острови в Тихия океан, които са с относително скорошен вулканичен произход, Нова Каледония е част от древния континент Гондвана. Нова Каледония и Нова Зеландия се разделили от Австралия преди 85 милиона години и една от друга преди 55 милиона години. Това изолирало Нова Каледония от останалата част на света и я е направило разновидност на Ноевия ковчег, запазвайки част от праисторическите гори на Гондвана. Тази страна все още пази изключително разнообразие на уникални ендемични, примитивни видове растения и животни с произход древния континент Гондвана.

Релефът е планински, с най-висок връх Мон Пание (1628 m). По крайбрежието на основния остров и другите по-малки се простират огромни коралови рифове. Климатът е тропичен, влажен, като средномесечните температури са 20°-27 °C, а валежите до 1000 mm. Растителността е представена от редки гори от хвойнови видове и високотревна растителност.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към 2007 г. населението наброява 252 хил. жители, като средната гъстота е 13,2 жители на км2. Естествен прираст 11. Средна продължителност на живота – мъже 71 години, жени 76 години. Етнически състав – меланезийци от Нова Каледония (канаки) 31,4%, меланезийци от о-вите Луайоте 13,5%, французи 33,6%, уолисци 8,6%, яванци 3,2%, таитяни 2,9%, виетнамци 1,5%, други 5,3%. Официален език – френски. Използват се и меланезийски езици. Азбука – латиница. Неграмотни – 12%. Религии – християни 94,6% (от тях католици 73,6%, протестанти 26,4%), мюсюлмани 3,3%, будисти 1,6%, други 0,5%. Градско население 65%. По-големи градове – Ве (11 хил. ж.), Тадин (8 хил.ж.), Пондими (5 хил.ж.), Хуалу (5 хил.ж.), Бурай (5 хил.ж.).

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Нова Каледония е разделена на 3 провинции – Север (северната част на острова), Юг (южната част на острова) и острови (Лоайоте, вкл. Лифу, Увеа, Маре), които се делят на 33 общини.

Екология[редактиране | редактиране на кода]

Нова Каледония е считана за едно от най-важните и най-застрашените от ботаническа гледна точка места на планетата.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основа е добивът на полезни изкопаеми – никел, кобалт, хром, желязна руда, манган и др. Островът е известен с огромните залежи на алумиениева руда – боксит. На о-в Нова Каледония е едно от най-големите находища на никел в света – 45 млн. т запаси (20 % от световните). Има и предприятия на металургическата промишленост, за преработване на селскостопанска продукция, дървопреработване, мебелни фабрики.

В селското стопанство са заети 70 % от трудоспособното население. Основни култури са кокосова палма, царевица, ямс, плодове и зеленчуци. Улов на риба – 4.4 хил. т годишно.

Шосета 5600 km, от тях 1000 km асфалтирани, жп линии няма.

Основно пристанище и международно летище – Нумеа.

Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 6:31:63.

Годишно се посещава от 100 хил. туристи.

Референдум за независимост[редактиране | редактиране на кода]

На 13 септември 1987 г. се провежда първият референдум за независимостта на Нова Каледония. Референдумът е бойкотиран от привържениците на независимостта и по този начин избирателната активност е само 59% от гласувалите, а само 1,7% от дошлите в избирателните секции гласуват за независимост.

През 1998 г. е подписано Ноумейското споразумение, според което след 20 години жителите на територията имат право да проведат три референдума за независимост с разлика между тях от две години. Първият от референдумите, предвидени в споразумението, е проведен на 4 ноември 2018 г. Това гласуване се отнася за „прехвърлянето на държавните правомощия в Нова Каледония, международния статут с пълна отговорност и организацията на гражданството“. Според резултатите от референдума повече от 56% от участвалите в гласуването се противопоставят на независимостта от Франция, избирателната активност на референдума е 81%. В същото време 17% от гласувалите са изключени от гласуването – тези, които са родени във Франция и са се преместили в Нова Каледония след 1994 г.

Вторият референдум за независимост се провежда на 4 октомври 2020 г. 53% от участниците се противопоставят на независимостта, а избирателната активност е над 85%. В същото време проучванията на общественото мнение не са били провеждани през последните шест месеца и е трудно да бъде предвиден резултатът от гласуването. Съгласно споразумението от 1998 г. Нова Каледония има възможността да гласува отново за независимост през 2022 г., ако поне една трета от местния законодателен орган на Конгреса вземе такова решение.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от други страни в Меланезия, в Нова Каледония европейската култура изцяло доминира над културата на аборигените. Това преобладаване се усеща особено силно в столицата Нумеа, която е типичен европейски град. Селата, обитавани от аборигени, са силно европеизирани, въпреки че запазват някои традиционни черти във външния си вид. Традиционното новокаледонско жилище – кръгло или правоъгълно, покрито с палмови листа – сега се среща само в малките села, които са най-отдалечени от столицата. На места традиционните вождове изграждали кръгли жилища от местен тип с висок коничен покрив. Почти нищо не е запазено от аборигените. Мелано-новокаледонците носят европейски облекла. Аборигените запазват традиционните си умения за готвене малко по-добре, но все повече в страната се усеща европейското влияние.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Луканов, Ангел, Н. Божинов, С. Димитров, Страните в света 2010, София, 2010 г.