Нова Британия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нова Британия
New Britain
NewBritainOMC.png
Карта на Нова Британия.
Местоположение Архипелаг Бисмарк
Страна Flag of Papua New Guinea.svg Папуа Нова Гвинея
Адм. единица Айлъндс
Акватория Тихи океан
Площ 36 520 km²
Население 513 926 жители
14,1 души/km²
Най-висока точка 2438 m
Papua New Guinea location map Topographic.png
-5.7333° с. ш. 150.7333° и. д.
Местоположение в Папуа Нова Гвинея
Нова Британия в Общомедия

Нова Британия (на английски: New Britain, бивша Нова Померания – Neu Pommern на немски език) е най-големият остров от архипелаг Бисмарк, владение на Папуа-Нова Гвинея.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Нова Британия е открита през 1700 г. от Уилям Дампир. От 1885 до 1914 г. островът е владение на Германска Нова Гвинея и се казва Нова Померания. През този период на острова се отглежда промишлено памук. През 1914 г. Нова Британия е превзет от австралийската войска и след края на Първата световна война Австралия управлява острова, след като получава мандат от ОН.

През Втората световна война островът е окупиран от Японската империя, която печели тук битката за Рабаул през 1942 г. По-късно американците нахлуват от северозападните и югозападните части на острова. Въпреки това, столицата на острова Рабаул остава непревзета до края на войната, когато е предадена на американците след капитулацията на Япония.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Новая Британия“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.