Шотландия
Шотландия Scotland |
|
---|---|
![]() |
|
Страна |
![]() |
Адм. център | Единбург |
Площ | 77 933 km² |
Население (2017) |
5 424 800 души 69,6 души/km² |
Монарх | Елизабет II |
Езици | английски |
Телефонен код | +44 |
ISO 3166-2 | GB-SCT |
Шотландия в Общомедия |
Шотландия (на английски: Scotland; на шотландски келтски Alba) е историко-географски район на Великобритания в Северозападна Европа, една от четирите съставни части на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия. По суша Шотландия граничи с Англия, а от всички други страни е оградена с морета. Официални езици са английски и шотландски келтски език. Столица на страната е Единбург, а най-голям град – Глазгоу. Площта на Шотландия е 78 772 km², а населението – около 5 535 000 души (2011) или средно по 65 души на km².
Кралство Шотландия е основано през 843 г. от Кенет Макалпин, който става крал Кенет I. Шотландия съществува като независима държава до 1 май 1707 г., когато Актът на обединението съединява Шотландия и Кралство Англия в Кралство Великобритания.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
Учените предполагат, че първите хора в Шотландия са се появили приблизително преди 8 хиляди години. Първите постоянни селища датират от преди 6 хиляди години. Писмената история на Шотландия започва с римското завоевание на Британия (съвременните територии на Англия и Уелс), която получава статут на римска провинция и приема името Британия. Част от Южна Шотландия е била временно под непряк контрол на Рим. На север са били земи, свободни от римската окупация, наречени Каледония, населена с пиктски и келтски племена, кралства Дал Риад на територията на Аргайл. Пиктия влиза в състава на Фортрия, но историята на Шотландското кралство започва през 843 г., когато Кенет Макалпин става крал на обединеното кралство на скотите и пиктите.
В течение на следващите столетия територията на кралството се е разширила приблизително до територята на съвременна Шотландия. През този период е имало сравнително добри отношения с уесекските управници на Англия, а също така със силна раздробеност, която обаче не пречи на провеждането на успешна политика на експанзия. Известно време след нахлуването на английския крал Едмънд I в Стратклайд през 945 г. провинцията е била предадена на Малкълм I. По време на управлението на крал Индулф (954 – 962) шотландците превземат крепост, по-късно наречена Единбург – техният първи опорен пункт в Лотиан. По време на управлението на Малкълм II единството на шотландските земи е укрепено. Прелом е настъпил вероятно през 1018 г., когато Малкълм II нанася поражение на Нортъмбрия в битката при Карем.
Норманското нашествие през 1066 г. става причина за куп от събития, заради които Шотландия сменя своята галска културна ориентация. Малкълм III се жени за Маргарет – сестра на Едгар Етелинг, претендентът за английския трон, който впоследствие получава подкрепа от страна на Шотландия. Маргарет изиграва важна роля в намаляването на влиянието на келтските християни. Нейният син, Дейвид I, става важен англо-нормански управник. Той способства за въвеждането на феодализма в Шотландия и е поощрявал притока на население от Холандия, за да укрепи търговските връзки с континентална Европа. В края на XIII век много нормански и англо-нормански семейства получават като дар шотландска земя.
След смъртта на кралица Маргарита, последната пряка наследница на Александър III, шотландската аристокрация се обръща към краля на Англия с молба да отсъди измежду спорещите претенденти за шотландския престол. Вместо това Едуард I се опитва да установи марионетна монархия и да вземе Шотландия под пълен контрол, шотландците обаче устояват, ръководени отначало от Уилям Уолъс и Ендрю де Морей, поддържащи Йоан I, а след това – Роберт I Брус. Брус заема престола като крал Роберт I (по-известен като Робърт дъ Брус) на 25 март 1306 г. и удържа окончателна победа над англичаните в битката при Банокбърн през 1314 г. Но след неговата смърт войната за независимост на Шотландия започва наново (1332 – 1357), в която Едуард Балиол безуспешно се опитва да отвоюва трона от наследниците на Брус с поддръжката на английския крал. В крайна сметка, с идването на династията на Стюартите през 1370-те ситуацията в Шотландия започва да се стабилизира.
В края на Средновековието Шотландия е била разделена на две културни зони: равнини, жителите на които говорят на англо-шотландски, и планинска Шотландия, населението на която използва келтски. Въпреки това галоуейският келтски диалект се съхранява възможно най-дълго до XVIII век в отдалечените части на югозапад, влизащи в графство Галоуей. Историческата равнинна Шотландия в културен план е по-близка до Европа. В планинската Шотландия се оформя една от отличителните черти на региона – шотландската кланова система. Могъщите кланове са съхранили своето влияние даже след „Акта за обединение" през 1707 г.
През 1603 г. кралят на Шотландия Джеймс VI наследява английския престол и става крал на Англия под името Джеймс I. Шотландия обаче запазва самостоятелността си. След Славната революция и свалянето на католика Джеймс II, Вилхелм III и Мария II Шотландия за известно време е можело да избере монарх-протестант, но под угрозата от скъсването на отношенията с Англия шотландският парламент съвместно с английския през 1707 г. приема „Акта за обединение“. В резултат на обединението е образувано кралство Великобритания. През 1715 г. в Северна Шотландия се вдигат две крупни въстания на якобитите, но Хановерската династия устоява. Якобитските претенденти за престола съхраняват популярността си в планинските и североизточните области.
След приемането на „Акта за обединение“, Шотландското просвещение и Индустриалната революция страната става мощен европейски търговски, научен и индустриален център. След Втората световна война Шотландия изпитва рязък спад в производството, но в последните десетилетия се наблюдава културно и икономическо възраждане на региона за сметка на развитието на сферата на финансовите операции и производството на електроника, възобновяеми енергийни източници, възход на уиски-индустрията, а също така доходите от добив на нефт и газ на шелфа на Северно море. През 1999 г. са проведени избори за парламент на Шотландия, учреждение, което е създадено чрез т. нар. „Шотландски акт“ през 1998 г.
В началото на 2000 г. в Шотландия се усилва влиянието на националистите. През 2007 г. Националната партия печели изборите в шотландския парламент, а нейният лидер Алекс Салмънд обявява, че ще се бори за провеждане на референдум за независимост преди 2010 г., но не му достига мнозинство в Парламента. След изборите през 2011 година обаче ШНП печели пълно мнозинство (60%) и спазва обещанието към избирателите си, като насрочва референдум за независимост, който се провежда на 18 септември 2014 година, като 44,7% от гласувалите са „за“, а 55,3% „против“ отделянето на Шотландия от Великобритания[1].
География[редактиране | редактиране на кода]
Територията на Шотландия обхваща северната третина на остров Великобритания и влизащите в състава острови – Хебридските, Оркнейските и Шетландските. Територията на Шотландия е 78 772 km², бреговата ѝ ивица е дълга 9911 km. На юг граничи с Англия. Дължината на границата от река Туийд на запад до залив Солуей-Фърт на изток е около 96 km. На 30 km на югозапад от брега е разположен остров Ирландия, на 400 km на североизток е Норвегия, на север от Шотландия са Фарьорски острови и Исландия. На запад Шотландия граничи с Атлантически океан, а на изток със Северно море.
Шотландия се дели на три географски района: Северношотландски планини (включващи Северозападни планини и Грампиански планини), Средношотландска низина и Южношотландски възвишения. Най-високият връх на страната е Бен Невис – 1344 метра.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът на Шотландия е умерен океански и е свързан с тенденциално много непостоянно време. Благодарение на топлото атлантическо течение Гълфстрийм температурите в Шотландия са по-високи, отколкото в страните, намиращи се на същия паралел, но са по-ниски от температурите в другите региони на Великобритания, което се дължи на по-северното положение на страната. В най-студените месеци на годината – януари и февруари – средният температурен максимум е 5 – 7 °C. Най-топлите месеци – юли и август – 19 °C. Най-ниските температури са измерени в тресавищата в близост до Бремар в Грампианските планини – близо -27,2 °C, което е и рекорд за Великобритания. Най-високата измерена досега температура е 32,9 °C, отчетена на 9 август 2003 г. в Грейрок, на шотландската граница.
Температурите на запад са по-високи от тези на изток, което се дължи на топлите води на Гълфстрийм. Средното годишно количество на валежите е подобно както и в цяла Великобритания и е силно диференцирано между влажния западен бряг (в близост до Гълфстрийм) и по-слънчевия и сух източен бряг, като варира между 3000 mm на запад до 600 mm на изток. За региона е характерен югозападен вятър.
Десетте най-големи градове[редактиране | редактиране на кода]
Град | Жители 5 април 1991 |
Жители 29 април 2001 |
Жители 2011 |
---|---|---|---|
Глазгоу (Glaschu) | 658 379 | 629 501 | 781 901 |
Единбург (Dùn Èideann) | 400 632 | 430 082 | 493 107 |
Абърдийн (Obar Dhèathain) | 182 133 | 184 788 | 195 387 |
Дънди (Dùn Dè, Dùn Dèagh) | 157 808 | 154 674 | 175 563 |
Ийст Килбрайд (Cille Bhrìghde an Ear) | 70 579 | 73 796 | 83 230 |
Инвърнес (Inbhir Nis) | 50 000 | 55 000 | 71 211 |
Хамилтън (Hamaltan) | 49 988 | 48 546 | 53 501 |
Къмбърнолд (Comainn nan Allt) | 49 507 | 49 664 | |
Грийнок (Grianaig) | 49 267 | 45 467 | |
Пърт (Perth) | 43 151 |
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
През 1999 г. Шотландия получава право на свой собствен парламент. Това става за първи път след обединението ѝ с Англия през 1707 година. Така за повечето аспекти на вътрешната политика отговорни стават шотландския парламент, първият министър (съпоставим с министър президента) и кабинетът. Административното седалище на тези институции е Единбург. Като част от Обединеното кралство Шотландия няма собствен държавен глава. Вместо това съответният британски крал или кралица е държавен глава на цяла Великобритания. От 6 февруари 1952 г. тази длъжност изпълнява кралица Елизабет II.
Шотландия притежава самостоятелна съдебна система, която в сравнение с английските закони показва по-голяма прилика със съдебната система в континентална Европа. Също така законодателната система и управленските организации в много отношения се различават от английските.
Първи министри на Шотландия
Доналд Деуор (лейбърист) | 1999 – 2000 |
Хенри Маклейш (лейбърист) | 2000 – 2001 |
Джак Макконел (лейбърист) | 2001 – 2007 |
Алекс Салмонд (ШНП) | 2007 – 2014 |
Никола Стърджън (ШНП) | 2014 – ... |
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
През 1996 г. с решение на парламента на Великобритания Шотландия е разделена на 32 области.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Според преброяването от 2001 г. населението на Шотландия наброява 5 062 011 човека. По предварителни отчети през 2005 г. то е нараснало на 5 094 800 човека, а преброяването през 2011 г. показва 5 535 000 човека. Ако Шотландия бе независима държава, тя би заемала 114-о място по население в света.
Език[редактиране | редактиране на кода]
Понастоящем във Великобритания няма официално приет държавен език. На територията на Шотландия обаче се използват три езика – английски (който де-факто е официален), шотландски келтски и англо-шотландски.
Почти всички шотландци говорят стандартен английски. Според бюрото за адресна регистрация близо 30% от населението говори шотландски. Малко повече от 1% от хората посочват като майчин език шотландския келтски език, близко свързан с ирландския език. Все пак всички говорещи шотландски келтски владеят и до голяма степен английски. Шотландският парламент приема за служебен език както английския, така и шотландския, като и към двата се проявява необходимия респект. Шотландският келтски е официално приет през 2005 г. чрез „Gaelic Language (Scotland) Act“. Шотландският официално е признат като „регионален език или език на малцинството“ на базата на „Европейската харта за регионалните или малцинствените езици“. Тя е ратифицирана от Обединеното краство през 2001 г. и е подкрепена 2003 г. след партньорска спогодба („Partnership Agreement“) от шотландската изпълнителна власт. Проектът „Шотландски речник“ е финансово подпомогнат от държавата.
Религия[редактиране | редактиране на кода]
Националната църква на Шотландия е организирана по презвитериански тип.
Религия | Процент от населението |
---|---|
Църква на Шотландия | 42 % |
атеисти | 28 % |
Католическа църква | 16 % |
други християнски църкви | 7 % |
Ислям | 0,8 % |
Будизъм | 0,1 % |
Сикхизъм | 0,1 % |
Юдаизъм | 0,1 % |
Индуизъм | 0,1 % |
други религии | 0,5 % |
без отговор | 5 % |
(Източник: Запитване на населението от 2001 г.)
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В сравнение с брутния вътрешен продукт на Европейския съюз, изразено в покупателна способност, Шотландия достига индекс 111,7 (EU-25:100) (2003).[2] Статистиката показва, че ако Шотландия се отдели, като самостоятелна държава ще заеме 6-о място в света по най-важния показател (БВП на глава от населението), като Великобритания (вкл. Шотландия) заема 16-о място в същата класация.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Южната част на Шотландия – южните Ъпландс – са заради местоположението си много по-силно повлияни от Англия отколкото другите части на страната. В резултат на това се наблюдават културни различия между областите. Гайдата (английски: Bagpipes), килтът и уискито са най-известните елементи на шотландската култура. Гайдата има особено културно значение за Шотландия и е асоциирана с нея, въпреки че е разпространена в цяла Европа (най-вече България). Килтът като мъжка пола е познат още от ранни времена. Ирландците се обявяват за откриватели на уискито, но истинският му произход е забулен в тъмнина. Качеството на шотландското уиски е придобило световна слава.
Традиционно за шотландската кухня е ястието Хагис – миризлива саздърма от агнешки дреболии, подобна на българския бахур.
От Шотландия произлизат създадените през 80-те и 90-те години на XX век музикални групи: Биг Кънтри, Симпъл Майндс, Рънриг, Ует Ует Ует, Проклеймърс и Тексас. От Шотландия произлиза и ню уейв групата Франц Фердинанд, както и хард рок-ветераните Назарет. Беле и Себастиан и The View са известни групи от областта на инди-рок/поп. Други шотландски групи от областта рок/построка са Travis, Aereogramme, Могуай, Сноу Патрол и новопоявилите се The Fratellis. Марк Нопфлър, Джак Брус, Midge Ure и Паоло Нутини са също видни музиканти. Актуално в международните чартове участници са Оли Мърс, Род Стюарт, Калвин Харис и Ейми Макдоналд.
Национални символи[редактиране | редактиране на кода]
- Апостол Андрей се счита за покровител на Шотландия. Съгласно легендата, неговите мощи са били пренесени през VIII век от Константинопол в шотландския град Сейнт Андрюс. Изображение на апостола, а също така и X-образният кръст, на който той, според преданието, е бил разпънат, служат за символи на Шотландия.
- Шотландският флаг представлява изображение на Андреевския кръст на небесносин фон.
- Герб и кралски щандарт изобразяват червен хералдически лъв на жълто поле в обкръжение на червена двойна рамки от лилии.
- Химн на Шотландия – Flower of Scotland
- Цветът на магарешкия трън е полуофициален национален символ на Шотландия и е изобразен на банкнотите.
- Еднорогът традиционно е част от много исторически шотландски гербове.
- Тартан – тъкан на квадрати, използвана в килтовете.
- Гайда – национален музикален инструмент, неофициален символ на Шотландия
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Шотландия е известна с културния живот на столицата си, Единбург, с Националната шотландска галерия, Шотландската национална портретна галерия и други. Факултетите по медицина и право на Единбургския университет се радват на особен престиж.
От особен туристически интерес е Лох Нес(3 km югозападно от Инвърнес), езерото, в което се предполага, че живее чудовището Неси, за което почти ежегодно излизат нови снимки от многобройните ентусиасти от цял свят, които посещават региона. Регионът Хайландс е посещаван също и заради уникалните природни гледки, които са сцени от филми като Джеймс Бонд, Хари Потър, Смело сърце, Брейв и др.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Scottish referendum: Scotland votes no to independence. // 19 септември 2014. Посетен на 19 септември 2014.
- ↑ Eurostat News Release 63/2006: Regional GDP per inhabitant in the EU 25[1]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Hans-Walter Arends: Die kleine Schottlandfibel, Luath Press Ltd, Edinburgh 2006, ISBN 1-84282-098-2
- Hermann Schreiber: Schottland – Die Geschichte eines Landes am Rande Europas, Casimir Katz Verlag, ISBN 3-925825-41-X
- Markus Hilpert/Bernhard Kräußlich (Hrsg.): Schottland: eine sozial– und wirtschaftsgeografische Exkursion, Augsburg 2004, 252 S., ISBN 3-923273-55-X
- Iseabail MacLeod (Ed.): The Illustrated Encyclopedia of Scotland, Lomond, Edinburgh 2004, 400 S. ISBN 1-84204-028-6
- Fitzroy Maclean: Kleine Geschichte Schottlands, Busse-Seewald Verlag, ISBN 3-512-00763-5
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Schottland“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите. |
|
|