Глазгоу
Тази статия е за града в Шотландия. За града в САЩ вижте Глазгоу (Монтана).
Глазгоу Glasgow | |
---|---|
![]() | |
Страна | ![]() |
Съставна страна | ![]() |
Област | Глазгоу |
Площ | 175,5 km² |
Население | 576 470 души (2004) 3285 души/km² |
Кмет | Боб Уинтър |
Пощенски код | G1-G80 |
Телефонен код | 141 |
МПС код | SA-SJ |
Официален сайт | www.glasgow.gov.uk |
Глазгоу в Общомедия |
Глазгоу (на английски: Glasgow, на галски език Glaschu на разговорен шотландски Glesca или Glasgae, произнася се [ˈglɑːzgəʊ], [ˈglæzgəʊ], за първи път в българска енциклопедия е записан като Глазгов в „Енциклопедия на братя Данчови“ от 1936 г. като немска транскрипция) е най-големият град в Шотландия и третият по численост на населението във Великобритания (след Лондон и Бирмингам). Център е на административната област Глазгоу. Разположен е в западната част на централна Шотландия, на брега на река Клайд на 32 km от нейното устие.
Основан в средата на VI век, през Средновековието Глазгоу е считан за един от важните религиозни и образователни центрове на Шотландия. Индустриалната революция през XVIII век го превръща в един от най-големите промишлени центрове на Великобритания (особено в областта на корабостроенето), а през следващото столетие разцветът на икономиката на града приема такива мащаби, че Глазгоу в тези времена е считан за втория град на Британската империя (след Лондон). В края на XX век, след преживени години на криза от 1920 до 1970, вследствие на които населението намалява, а жизненият стандарт пада, властите в Глазгоу осъществяват ред програми, които допринасят за културното и икономическо възраждане на града.
География[редактиране | редактиране на кода]
Физико-географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Глазгоу се намира в северозападна Великобритания, в централната част на Средношотландската низина, на река Клайд на 32 km от нейното устие. Глазгоу е на надморска височина около 70 – 200 м. Растителността в града е представена от големи количества изкуствени насаждения, алеи, паркове. Преобладава флора от умерения пояс, най-често се срещат бор и лиственица.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът на града е умерен с редовни обилни валежи. Времето в Глазгоу се формира под влиянието на топлите въздушни течения, идващи от Атлантическия океан, където преминава топлото течение Гълфстрийм. Поради това температурата в Глазгоу е сравнително висока, за разлика от градове на същата географска ширина (например Москва). Зимата е топла и влажна, лятото – прохладно (максималната температура през юли, най-топлият месец, обикновено не превишава 20 °C). За Глазгоу е характерен западният вятър, както и повишената облачност (сравнено с други региони на Шотландия).[1]
- Най-ниската температура (−15 °C) е регистрирана на 15 февруари 1936 г.[2]
- Най-високата температура (45 °C) е регистрирана на 31 юли 1900 г.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Основаване на града[редактиране | редактиране на кода]
Археологическите находки свидетелстват, че първите поселения в долината на река Клайд са се появили още във времената на неолита. По-късно територията на съвременен Глазгоу се населява от келтски племена. През годините 142 – 144 завладяващите Британия римляни издигат т.н. Антонинов вал, простиращ се от крайбрежието на Шотландия до друго отбранително укрепление и създаден за защита на бритите от набезите на северните племена. Остатъци от стената са се съхранили в покрайнините на Глазгоу и до наши дни.
Основаването на града се приписва на християнския мисионер св. Мънго. Съгласно легендата, през 543 г. той основал манастир на брега на река Молендинар, там, където днес е разположена катедралата „Св. Мънго“. Легендата е записана около 1185 година от монаха житиеписец Джослин от Фърнес и не е потвърдена от други исторически източници, въпреки това традиционно св. Мънго се счита за покровител на Глазгоу, а неговото изображение присъства на герба на града.
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
В края на XII век Глазгоу става важен религиозен център, а неговото население нараства до над 1500 души.[3] През 1136 г. в присъствието на крал Дейвид I се състои освещаване на катедралата, издигната от местната църква „Св. Мънго“. След пожар катедралата е построена отново и осветена през 1197, а през следващите два века е реконструирана напълно.[4]
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
От Глазгоу са двата най-известни шотландски футболни клуба, ФК Селтик и ФК Рейнджърс, известни със съперничеството помежду си, донякъде подхранвано и от религиозни различия. Те се състезават в Шотландската Премиър лига. Третият професионален футболен отбор е ФК Партик Тисъл, който се състезава в Шотландската Първа дивизия. Четвъртият футболен отбор ФК Куинс Парк се състезава в Шотландската Трета дивизия. В Глазгоу се намира един от най-големите стадиони „Хемпдън Парк“, който е дом на Куинс парк и на шотландския национален отбор по футбол.
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Глазгоу
- Томас Нийл Крийм (1850–1892), шотландско–канадски сериен убиец
- Чарлз Рени Макинтош (1868 – 1928), архитект
- Александър Тод (1907 – 1997), биохимик
- Алистър Грей (1934 – 2019), художник, илюстратор, драматург, поет и писател на произведения в жанра научна фантастика
- Джо МакБрайд (1938–2012), футболист
- Алекс Фъргюсън (р. 1941), футболен треньор
- Бърт Дженш (1943 – 2011), музикант
- Кембъл Армстронг (1944–2013), писател
- Джордж Греъм (р. 1944), футболист и треньор по футбол
- Донован (р. 1946), музикант
- Гордън Браун (р. 1951), политик
- Малкълм Йънг (р. 1953) китарист на хардрок групата Ей Си/Ди Си
- Анди Грей (р. 1955), футболист и коментатор
- Ангъс Йънг (р. 1955), китарист на хардрок групата Ей Си/Ди Си
- Мартин Скот (р. 1956), писател
- Джилиан Филип (р. 1964), писателка
- Нийл Фъргюсън (р. 1964), историк
- Гари Маккинън (р. 1966), системен администратор и хакер
- Лора Фрейзър (р. 1976), киноактриса
- Андрю Робъртсън (р. 1994), футболист
- Починали в Глазгоу
- Томас Рийд (1710 – 1796), шотландски философ
- Уилям Ранкин (1820 – 1872), физик
- Джон Брънър (1934–1995), писател
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Барселона, Испания
Витлеем, Палестина
Далиен, Китай
Лахор, Пакистан
Марсилия, Франция
Монпелие, Франция
Монреал, Канада
Нюрнберг, Германия
Плевен, България
Ростов на Дон, Русия
Торино, Италия
Хавана, Куба
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
|