Глазгоу

Глазгоу Glasgow
	Глазгоу Координати: 55°51′39.99″ с. ш. 4°15′00″ з. д. / 55.861111° с. ш. 4.25° з. д. Глазгоу
Страна	Великобритания
Съставна страна	Шотландия
Област	Глазгоу
Площ	175,5 km²
Население	576 470 души (2004); 3285 души/km²
Кмет	Боб Уинтър
Пощенски код	G1-G80
Телефонен код	141
МПС код	SA-SJ
Официален сайт	www.glasgow.gov.uk
	Глазгоу в Общомедия

Тази статия е за града в Шотландия. За града в САЩ вижте Глазгоу (Монтана).

Глазгоу (на английски: Glasgow, на галски език Glaschu на разговорен шотландски Glesca или Glasgae, произнася се [ˈglɑːzgəʊ], [ˈglæzgəʊ], за първи път в българска енциклопедия е записан като Глазгов в „Енциклопедия на братя Данчови“ от 1936 г. като немска транскрипция) е най-големият град в Шотландия и третият по численост на населението във Великобритания (след Лондон и Бирмингам). Център е на административната област Глазгоу. Разположен е в западната част на централна Шотландия, на брега на река Клайд на 32 km от нейното устие.

Основан в средата на VI век, през Средновековието Глазгоу е считан за един от важните религиозни и образователни центрове на Шотландия. Индустриалната революция през XVIII век го превръща в един от най-големите промишлени центрове на Великобритания (особено в областта на корабостроенето), а през следващото столетие разцветът на икономиката на града приема такива мащаби, че Глазгоу в тези времена е считан за втория град на Британската империя (след Лондон). В края на XX век, след преживени години на криза от 1920 до 1970, вследствие на които населението намалява, а жизненият стандарт пада, властите в Глазгоу осъществяват ред програми, които допринасят за културното и икономическо възраждане на града.

География[редактиране | редактиране на кода]

Физико-географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Мост над река Клайд в Глазгоу

Глазгоу се намира в северозападна Великобритания, в централната част на Средношотландската низина, на река Клайд на 32 km от нейното устие. Глазгоу е на надморска височина около 70 – 200 м. Растителността в града е представена от големи количества изкуствени насаждения, алеи, паркове. Преобладава флора от умерения пояс, най-често се срещат бор и лиственица.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на града е умерен с редовни обилни валежи. Времето в Глазгоу се формира под влиянието на топлите въздушни течения, идващи от Атлантическия океан, където преминава топлото течение Гълфстрийм. Поради това температурата в Глазгоу е сравнително висока, за разлика от градове на същата географска ширина (например Москва). Зимата е топла и влажна, лятото – прохладно (максималната температура през юли, най-топлият месец, обикновено не превишава 20 °C). За Глазгоу е характерен западният вятър, както и повишената облачност (сравнено с други региони на Шотландия).^[1]

Най-ниската температура (−15 °C) е регистрирана на 15 февруари 1936 г.^[2]
Най-високата температура (45 °C) е регистрирана на 31 юли 1900 г.^[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Основаване на града[редактиране | редактиране на кода]

Статуя на св. Мънго на фасадата на галерията Келвингроув

Археологическите находки свидетелстват, че първите поселения в долината на река Клайд са се появили още във времената на неолита. По-късно територията на съвременен Глазгоу се населява от келтски племена. През годините 142 – 144 завладяващите Британия римляни издигат т.н. Антонинов вал, простиращ се от крайбрежието на Шотландия до друго отбранително укрепление и създаден за защита на бритите от набезите на северните племена. Остатъци от стената са се съхранили в покрайнините на Глазгоу и до наши дни.

Основаването на града се приписва на християнския мисионер св. Мънго. Съгласно легендата, през 543 г. той основал манастир на брега на река Молендинар, там, където днес е разположена катедралата „Св. Мънго“. Легендата е записана около 1185 година от монаха житиеписец Джослин от Фърнес и не е потвърдена от други исторически източници, въпреки това традиционно св. Мънго се счита за покровител на Глазгоу, а неговото изображение присъства на герба на града.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

В края на XII век Глазгоу става важен религиозен център, а неговото население нараства до над 1500 души.^[3] През 1136 г. в присъствието на крал Дейвид I се състои освещаване на катедралата, издигната от местната църква „Св. Мънго“. След пожар катедралата е построена отново и осветена през 1197, а през следващите два века е реконструирана напълно.^[4]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Стадион „Хемпдън Парк“ в Глазгоу

От Глазгоу са двата най-известни шотландски футболни клуба, ФК Селтик и ФК Рейнджърс, известни със съперничеството помежду си, донякъде подхранвано и от религиозни различия. Те се състезават в Шотландската Премиър лига. Третият професионален футболен отбор е ФК Партик Тисъл, който се състезава в Шотландската Първа дивизия. Четвъртият футболен отбор ФК Куинс Парк се състезава в Шотландската Трета дивизия. В Глазгоу се намира един от най-големите стадиони „Хемпдън Парк“, който е дом на Куинс парк и на шотландския национален отбор по футбол.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Глазгоу

Томас Нийл Крийм (1850–1892), шотландско–канадски сериен убиец
Чарлз Рени Макинтош (1868 – 1928), архитект
Александър Тод (1907 – 1997), биохимик
Алистър Грей (1934 – 2019), художник, илюстратор, драматург, поет и писател на произведения в жанра научна фантастика
Джо МакБрайд (1938–2012), футболист
Алекс Фъргюсън (р. 1941), футболен треньор
Бърт Дженш (1943 – 2011), музикант
Кембъл Армстронг (1944–2013), писател
Джордж Греъм (р. 1944), футболист и треньор по футбол
Донован (р. 1946), музикант
Гордън Браун (р. 1951), политик
Малкълм Йънг (р. 1953) китарист на хардрок групата Ей Си/Ди Си
Анди Грей (р. 1955), футболист и коментатор
Ангъс Йънг (р. 1955), китарист на хардрок групата Ей Си/Ди Си
Мартин Скот (р. 1956), писател
Джилиан Филип (р. 1964), писателка
Нийл Фъргюсън (р. 1964), историк
Гари Маккинън (р. 1966), системен администратор и хакер
Лора Фрейзър (р. 1976), киноактриса
Андрю Робъртсън (р. 1994), футболист