Марибор
| Марибор Maribor | |
Главният площад в Марибор. | |
| Страна | |
|---|---|
| Регион | Подравски |
| Община | Марибор |
| Площ | 41 km² |
| Надм. височина | 274.7 m |
| Население | 114 301 души[1] (2025 г.) |
| Първо споменаване | 1164 г. |
| Пощенски код | 2000 |
| Телефонен код | 02 (2 от чужбина) |
| МПС код | MB |
| Официален сайт | maribor.si |
| Марибор в Общомедия | |

Марибор (на словенски: Maribor; на немски: Marburg an der Drau) е град в Североизточна Словения. Разположен е на река Драва и е втори по големина в страната. Градът е административен център на община Марибор, на регион Щирия (на словенски: Štajerska) и на статистическия Подравски регион (на словенски: Podravska statistična regija).
През 2012 г. Марибор заедно с град Гимараеш от Португалия стават Европейски столици на културата.[2] През 2010 г. Европейският младежки форум решава, че Марибор ще бъде Европейска младежка столица през 2013 г.[3]
Общината е съставена от окръзи (на словенски četrti) – 12 в Марибор, 6 извън него. Кмет на града е Саша Арсенович.[4]
Име
[редактиране | редактиране на кода]Името Марибор се споменава в историческите източници като Марпурх (Marpurch) през 1145 г. (и по-късно като Мархбурх, Марбурк и Маркпурх) и е обединение между двете горногермански думи: march – „гранична зона“ и burc – „гора“. В по-късни времена немското име на града е Marburg an der Drau, буквално „Марбург на Драва“.[5]
Словенското име Maribor е изкуствено словенизирано от Станко Враз през 1836 г. Враз създава името в духа на илиаризма по аналогия с името Бранденбург. Сред местното словенско население градът е познат като Марпрк или Марпрог. Освен немските и словенските си имена, градът е познат и с латинското си име Марбургум и италианското Марбурго.
История
[редактиране | редактиране на кода]Средновековие и ранна модерна история
[редактиране | редактиране на кода]През 1964, замъкът Castrum Marchburch е записан в похода на Драва. Замъкът е построен върху връх Пирамида, който се намира точно над града. Марибор е споменат за първи път, като пазар в близост до замъка през 1204 г. и получава градски права през 1254 г. Започва да се разраства с бързи темпове след победата на Рудолф I от Хабсбургската династия над крал Отокар II от Бохемия през 1278 г. Марибор претърпява обсади от Матяш Корвин през 1480 – 1481 г. и от Османската империя през 1532 г. и 1683 г.
Първата половина на XX век
[редактиране | редактиране на кода]През 1900 г. населението на града е 82,3% австро-германско и 17,3% словенско. Повечето от капитала и публичния живот е в немски ръце. Поради тази причина е познат основно с австрийското си име Marburg an der Drau. Според последното австро-унгарско преброяване от 1910 г., Марибор и околните Студенчи (Brunndorf), Побрежие (Pobersch), Тезно (Thesen), Радвание (Rothwein), Кърчевина (Kartschowin) и Косаки (Leitersberg) са населявани от 31 995 австро-германци (включително немскоговорещи евреи) и само от 6151 етнически словенци. Въпреки това, околността е населена почти изцяло от словенци.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението е 114 301 души[1] (2025 г.).
Известни личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Марибор
- Златко Захович (р. 1971), футболист
- Матиаш Кек (р. 1961), футболист
- Рене Кърхин (р. 1990), футболист
- Данило Тюрк (р. 1952), президент на Словения в периода 2007 – 2012 г.
- Дитка Хаберл (р. 1947), певица
- Полона Херцог (р. 1991), тенисистка
- Драго Янчар (р. 1948), писател
- Починали в Марибор
- Прежихов Воранц (1893 – 1950), писател
- Иван Томажич (1876 – 1949), католически духовник
- Леон Щукел (1898 – 1999), гимнастик, юрист, столетник
Побратимени градове
[редактиране | редактиране на кода]Марибор е побратимен с:
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Интерактивна карта на Марибор при Najdi.si
- ((sl))((en))((de)) Официален уебсайт Архив на оригинала от 2011-04-27 в Wayback Machine.
| |||||