Краков

Краков Kraków
— град —
	Краков Координати: 50°03′41″ с. ш. 19°56′13.99″ и. д. / 50.061389° с. ш. 19.937222° и. д. Краков Краков
Страна	Полша
Войводство	Малополско войводство
Окръг	Краков
Площ	326,85 km²
Надм. височина	219 m
Население	758 992 души (2014); 2322 души/km²
Кмет	Яцек Майхровски
Пощенски код	от 30 – 024 до 31 – 962 от 30 – 001 до 31 – 999
Телефонен код	(+48) 12
МПС код	KR
Официален сайт	www.krakow.pl
	Краков в Общомедия

Кра̀ков или Кракув^[1] (на полски: Kraków; на немски: Krakau) е един от най-старите и големи градове в Полша. Административен център е на Малополското войводство, както и на Краковски окръг, без да е част от него. Самият град е обособен в самостоятелен окръг (повят) с площ 326,85 km².^[2] Обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

География[редактиране | редактиране на кода]

Градът е разположен на река Висла в подножието на хълма Вавел в Малополша, която се намира в южната част на Полша.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Според данни от полската Централна статистическа служба, към 1 януари 2014 г. населението на града възлиза на 758 992 души. Гъстотата е 2 322 души/km².^[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път Краков се споменава през 968 г.

Легендата разказва, че всичко започва от Крак, първият господар на селището, разположено някъде между реките Дунав и Рейн на земя, определена от древните римляни като варварска. Едно е сигурно за откривателя – той е този, който убива ужасяващия дракон, за който легендата говори. Поради тази причина така нареченият Вавелски драгон става символ на Краков.

Името на града е споменато за първи път в записките на Ибрахим ибн Якоб, търговец от Кордоба през 985 г. Той описва богат град, в който се пресичат търговски маршрути, заобиколен от гори.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Историческият център на Краков, бившата столица на Полша, се намира в подножието на Кралския дворец Вавел. 13-вековният търговски град има най-големия европейски пазар и множество исторически къщи, дворци и църкви с техните великолепни интериори.

По-нататък доказателства за пленителната история са осигурени от останките на 14-вековните укрепления и средновековното разположение на квартала Кажимеж, с неговите древни синагоги в южната част на града и готическата катедрала, където са погребвани кралете на Полша. Днес в музеите и галериите може да се намери всичко – от творби на Леонардо да Винчи до японски комикси.

Краков се гордее със своя Ягелонски университет‎ – един от най-старите в Европа.

Висла и Вавел

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Археологически музей (на полски: Muzeum Archeologiczne)
Архидиоцезален музей „Кардинала Карол Войтила“ (на полски: Muzeum Archidiecezjalne Kardynała Karola Wojtyły w Krakowie )
Кралски замък Вавел (на полски: Zamek Królewski na Wawelu)
Дворец на епископ Еразъм Цьолк (на полски: Pałac biskupa Erazma Ciołka)
Дом музей на Станислав Выспянски (на полски: Muzeum Stanisława Wyspiańskiego)
Дом музей на Ян Матейко (на полски: Dom Jana Matejki)
Еврейски музей „Галиция“ (на полски: Żydowskie Muzeum Galicja w Krakowie)
Краковски исторически музей (на полски: Muzeum Historyczne miasta Krakowa)
Център на японското изкуство и технология „Manggha“ (на полски: Centrum Sztuki i Techniki Japońskiej „Manggha“)
Музей на витража (на полски: Muzeum Witrażu w Krakowie)
Музей за история на фотографията „Валери Жевуски“ (на полски: Muzeum Historii Fotografii im. Walerego Rzewuskiego w Krakowie)
Музей на полската авиация (на полски: Muzeum Lotnictwa Polskiego w Krakowie)
Музей на съвременното изкуство (на полски: Muzeum Sztuki Współczesnej w Krakowie, MOCAK)
Музей на застрахователното дело (на полски: Muzeum Ubezpieczeń w Krakowie)
Музей Чарториски (на полски: Muzeum Książąt Czartoryskich w Krakowie)
Музей на Ягелонския университет (на полски: Muzeum Uniwersytetu Jagiellońskiego)
Национален музей в Краков (на полски: Muzeum Narodowe w Krakowie)
Сукениците (на полски: Sukiennice)
Етнографски музей „Северин Удзела“ (на полски: Muzeum Etnograficzne im. Seweryna Udzieli)

Други[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктурата и поддържането обществената хигиена в града са отлично приспособени към техническата съоръженост и от десетилетия са първостепенна грижа в управлението на града.^[3]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Градски стадион „Хенрик Рейман"

Градът е дом на футболните клубове Висла Краков, ФК Краковия, Гарбарния (Краков), Вавел (Краков) и Хутник (Краков).

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в града

Ян Непомуцен Гловацки, художник
Марек Котерски (р. 1942), режисьор
Александър Кравчук, историк
Паул Розенщайн-Родан (1902 – 1985), икономист
Войчех Йежи Хас (1925 – 2000), режисьор
София Ягелонка – принцеса
Ядвига Ягелонка – херцогиня на Бавария-Ландсхут
Гжегож Риш – римокатолически духовник, лодзки архиепископ митрополит

Починали в града

Стефан Банах (1892 – 1945), полски математик
Фаустина Ковалска (1905 – 1938), полска писателка
Станислав Лем (1921 – 2006), полски писател
Чеслав Милош (1911 – 2004), полски писател
Георг Тракл (1887 – 1914), австрийски поет и драматург

Други личности, свързани с Краков

Иван Бенчев (р. 1944), изкуствовед, завършва Художествената академия през 1972
Йоан Павел II (1920 – 2005), полски духовник и римски папа, живее в града от 40-те години до 1978
Елка Константинова (р. 1932), филолог, преподава в Ягелонския университет през 1979 – 1982
Иван Леков (1904 – 1978), езиковед, живее в града през 1925 – 1926 и 1928 – 1930

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Замъкът Вавел

Фотогалерия[редактиране | редактиране на кода]

Търговската сграда Сукеннице
Католическата църква
Олтарът на Вит Ствош
Нефът „Боже чало“ в Католическата църква
Църквата „Клащор Камедулов“
Театър „Юлиуш Словацки“
Замъкът „Вавел“
Замъкът „Вавел“
Катедралата в замъка „Вавел“
Гробът на крал Кажимеж III Велики
Църквата „Св. Пьотър и Павел“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Транскрибиране показващо точната звукова стойност на буквите в чуждото име – Вж. Домбек, Т. Учебник по полски език. С., Държ. изд. „Наука и изкуство". 1963, с.3.
↑ ^а ^б Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2014 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2014, стр. 201 (посетен на 09.10.2014 г.)
↑ Боев, З. 1999. Ековпечатления от Краков – Природа, БАН, 2: 100 – 102.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

www.e-krakow.pl

Портал „Полша“

[1] Транскрибиране показващо точната звукова стойност на буквите в чуждото име – Вж. Домбек, Т. Учебник по полски език. С., Държ. изд. „Наука и изкуство". 1963, с.3.

[GŁÓWNY_URZĄD_STATYSTYCZNY-2] а ^б Powierzchnia I ludność w przekroju terytorialnym w 2014 r., Główny urząd statystyczny, Warszawa, 2014, стр. 201 (посетен на 09.10.2014 г.)

[3] Боев, З. 1999. Ековпечатления от Краков – Природа, БАН, 2: 100 – 102.

[1]

[2]

[3]