Загреб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Загреб
Zagreb
Знаме    Герб
Zagreb hl001.jpg
Relief map of Croatia.png
45.8° с. ш. 15.95° и. д.
Загреб
Страна Флаг на Хърватия Хърватия
Жупания Загребска жупания
Население () 779 145 души
Пощенски код 10 000
Телефонен код 01
Загреб в Общомедия

Загреб (на хърватски: Zagreb), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария[1][2]), е столицата на Хърватия.

През 2005 г. населението му е от 973 667 жители, като в столичната област живеят 1 609 525 души (Загребска, Крапинско-загорска и Сисашко-мославска жупания), разположена по склоновете на планина Медведница (височина 1035 м) и покрай бреговете на река Сава (височина 120 м). Благоприятното географското положение – в северозападната част на Панонския басейн, простиращ се до алпийските, динарските, адриатическите и панонските райони – предоставя възможност за търговски обмен между Централна Европа и Адриатическо море.

Транспортно-търговското местоположение, индустриалната концентрация (металообработване, производство на електрически уреди, химикали, текстил, фармацевтика, дървообработване, кожарска, хартиена промишленост, печатарство и др.) и научно-изследователските институти са в основата на икономическия живот на града. Считан е за напреднал град (в Източна Европа), като средните доходи и цените са под нивата на Запад.

В Загреб са разположени централни държавни учреждения – законодателни, съдебни, изпълнителни, парични, отбранителни, здравни, културни, транспортни и др.

Загребската катедрала, изглед от Горни град

История[редактиране | редактиране на кода]

Макар че има следи от обитаване на територията на днешния град още от неолита, включително римския град Андаутония, с днешното си име Загреб е споменат за пръв път през 1094 г. Тогава унгарският крал Ласло I основава епископство на хълма Каптол. На съседния хълм Градец се развива отделна светска общност. Заселниците са тежко засегнати от монголското нашествие през 1242 г., но след оттеглянето им крал Бела IV обявява Градец за свободен град с цел да привлече чужди занаятчии.

През 14 и 15 век тези 2 общини активно се съревновават, икономически и политически. Епископството отлъчва Градец, който в отговор изгаря Каптол. Те си сътрудничат само при важни търговски начинания, като организирането на панаири. Тези средновековни общини – Градец и Каптол, в крайна сметка се сливат в град Загреб в началото на 17 век. Днес те са културният център на града. Каптолското епископство е преобразувано в Загребска архиепископия.

Построяването на железница (1860) дава възможност на старите предградия, които дотогава не представляват едно цяло, постепенно да се слеят в Долни град, характерен с ортогоналната си планировка. През австро-унгарския период е наричан с немското име Аграм. Сборникът „Български народни песни“ на братя Миладинови е издаден през 1861 г.

След Втората световна война на Югославия са предадени 9 от българските самолети ДАР-9 ''Синигер''. Като в музея в Загреб се съхранява последния останал представител от тях.

Между световните войни се появяват работнически квартали между железопътната линия и река Сава, както и жилищни квартали на средната класа по южните склонове на Медведница. След Втората световна война са построени нови квартали между железопътната линия и Сава, последвани в средата на 1950-те години от нови жилищни райони южно от реката, създавайки така наречения Нови Загреб. Градът се разраства също и на запад и на изток, поглъщайки села като Дубрава, Подсусед, Ярун, Блато и др. Урбанизирани ивици свързват Загреб с близките селища: Сесвете, Запрешич, Самобор, Дуго село и Велика Горица.

Южно от река Сава е построена голяма товарна железопътна гара и международното летище Плесо. Най-голямата промишлена зона Житняк на югоизток е продължение на промишлените зони в източните покрайнини на града, между Сава и района Пригорие. Изграден е околовръстен път през 1977 г.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Загреб
Починали в Загреб
Други личности

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Хърватският народен театър

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru))  Загреб. // Яндекс.Словари. Архив на оригинала от 2012-08-21. Посетен на 2012-08-19.
  2. БСЭ (2 издание)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]