Вараждин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вараждин
Varaždin
— Град —
Знаме    
Varaždin roofs.jpg
Relief map of Croatia.png
46.3° с. ш. 16.3333° и. д.
Вараждин
Страна Флаг на Хърватия Хърватия
Площ 34,22 km²
Надм. височина 173 m
Население (2011) 46 946 души
1372 души/km²
Пощенски код 42 000
Телефонен код 042
Официален сайт http://www.varazdin.hr/
Вараждин в Общомедия

Вараждин (на хърватски: Varaždin, на немски: Warasdin, на унгарски : Varasd, на латински: Varasdinum) ) е град в североизточна Хърватия, главен град на Вараждинската жупания. Намира се на 81 km северно от Загреб на 173 m надморска височина. Вараждин е с население от 46 946 жители (2011 г.).[1] Разположен е в близост до река Драва.

Градът е известен с бароковите си сгради, хранителни продукти, текстил и интернет технологии.

История[редактиране | редактиране на кода]

Старият град

Първото писмено сведение за населено място с името Вараждин е от 1181 година, когато унгарския крал Бела III споменава близко разположените термални извори – Вараждинске Топлице (Varaždinske Toplice) в официален документ.

Вараждин е обявен за свободен кралски град пред 1209 от унгарско-хърватския крал Андрей II. Градът става икономическия и военен център на северна Хърватия. Заради опасността от османските турци и многобройните им атаки, Вараждин е изграден стратегически около старата крепост и придобива формата на класически средновековен воден замък или Wasserburg ( буквален превод от немски). В началото на 13-ти век Рицарите Хоспиталиери( на хърватски: Ivanovci) пристигат в града и построяват църквата и манастир в околността.

В края на 14-ти век крепостта Вараждин преминава във владение на графовете от Целе ( днес град в Словения). През следващите няколко века градът е подчинен на различни владетели, най-влиятелните от които са хърватската династия Франкопан и немският маркграф Георг от Бранденбург,построил кметството. През 16-ти век управител на Вараждин става Тома Бакач Ердоди, който осъзнава важното географско разположение на града и наследниците му го владеят чак да 1925 година.

В 1756 хърватския бан (владетел) Франжо Надасди избира Вараждин за своя официална резиденция и тогава градът става столица на цяла Хърватия. В него заседава хърватския парламент, наречен Сабор и кралския хърватски съвет, създаден от Мария Тереза от Австрия.

Периодите на Реформация и контра-реформация оказват голямо влияние върху развитието на Вараждин.

С пристигането на йезуитите в града е основано училище, построени са много църкви и манастири в бароков стил. През 18-ти век тук се установяват няколко хърватски благороднически фамилии, а през 1756 Вараждин става административният център на Хърватската провинция в рамките на Унгарското кралство. Но след пожара от 1776, когато голяма част от града е опожарена, Загреб го замества като административен център.

Към края на 19-ти век градът е напълно възстановен, продължава да се разраства, а занаятите и търговията процъфтяват. Създадени са театър, музикално училище, пожарна и завод за тухли и коприна.

През 20-ти век Вараждин става индустриалният център на североизточна Хърватия. Текстилният завод Tivar е построен през 1918 г. През Втората световна война през 1945 г. по време на войната срещу Германия Първа българска армия разгромявайки германците в проведената от 29 март до 13 април 1945 г. Мурска операция освобождава града от германска окупация. По време на хърватската война за независимост от Югославия през 1991 градът не преживява големи разрушения и не дава жертви, защото Югославската народна армия бързо се предава, оставяйки оръжия на стойност от над 600 милиона долара, които по-късно са дадени на новосъздадената Хърватска армия.

Историческо наследство[редактиране | редактиране на кода]

Старият град на Вараждин[редактиране | редактиране на кода]

Църкви и манастири[редактиране | редактиране на кода]

Барокови дворци[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Известни граждани[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.dzs.hr/Eng/censuses/census2011/results/htm/E01_01_01/e01_01_01_zup05_4723.html

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]