Славонски брод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брод.

Славонски брод
Slavonski Brod
    
Герб
Brodsko korzo (ljeto 2008).jpg
Relief map of Croatia.png
45.1553° с. ш. 18.0144° и. д.
Славонски брод
Страна Флаг на Хърватия Хърватия
Жупания Бродско-посавска жупания
Площ 50,27 km²
Надм. височина 96 m
Население (2011) 59 141 души
Пощенски код 35000
Телефонен код +385 35
Славонски брод в Общомедия

Славонски брод (на хърватски: Slavonski Brod) е град в историческата област Славония в Хърватия, отстоящ на 197 км югоизточно от столицата Загреб. Градът е най-голямото населено място и административен център на Бродско-посавска жупания, и шести по големина град в Хърватия. Населението на общината през 2011 година възлиза на 59 141 души, от които в рамките на самия град живеят 53 531 жители.[1]

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Славонски брод е пограничен град разположен на левия бряг на река Сава срещу босненския град Босански брод. Градът е речно пристанище на река Сава.

История[редактиране | редактиране на кода]

На това стратегическо място, където се пресичат сухоземни и речни пътища, е съществувало селище от древни времена. Около 300 г. пр.н.е. тук се заселват келтите, които издигат крепост, за да овладеят контрола върху пътя свързващ Панония с Адриатическото крайбрежие. По време на Римската империя на това място е изградена пътна станция и крепост на римския флот под името Марсония.[2] Вероятната година на създаване на пътната станция е 30 г.пр.н.е.[3] След отслабването на имперската мощ районът е обект на чести нападения от страна на хуни, авари и славяни. От 9 в. славяните трайно се заселват в областта и градът се управлява от местните князе.

С името Брод градът за първи път се споменава през 1224 г. в указ на унгарския крал Бела IV. Етимологията на думата брод е с изконното славянско значение - „плитко място за преминаване на река“.

В началото на 16 в. Брод е част от владенията на деспот Иваниш Берислав (1504 — 1514), прочул се с борбата си против османците. Въпреки отчаяната съпротива през 1536 г. градът е превзет от турците и е удържан от тях до края на 17 в., когато в хода на Австро-турската война е завладян от Австро-Унгария. Мюсюлманското население на града се изселва в Босна.

Като част от Австро-Унгарската империя градът се развива бурно и се превръща в голям търговски и занаятчийски център, а в културно отношение в значителна степен е повлиян от францисканците. По заповед на принц Евгений Савойски в Брод е издигната мощна отбранителна крепост, която е запазена и до наши дни. След Първата световна война Брод попада в границите на Кралството на сърби, хървати и словенци и от 1934 г. носи сегашното си име Славонски брод.

В периода 1941 - 1945 г. градът е част от Независима хърватска държава и през 1943 - 1944 г. пострадва сериозно от бомбардировките на западните съюзници, които извършват 27 въздушни нападения над околностите му.[4] След Втората световна война в границите на Югославия Брод е напълно възстановен и се превръща в голям индустриален център с машиностроителни предприятия (за производство на локомотиви, трамваи и др.), дървообработваща, химическа и лека (текстилна и хранително-вкусова) промишленост.

От 1991 г. след разпада на Югославия Брод е част от независима Хърватия.

Архитектурни и културни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта на Брод
  • Крепостта на Брод - добре запазено крепостно съоръжение от 18 в., построено от Ерцхерцогство Австрия за защита от османците;
  • Францискански манастир от 18 в. в бароков стил[5];
  • Важно ежегодно културно събитие през април - май е фестивалът „В света на приказките“ в чест на признатата като най-добрата хърватска детска писателка Ивана Бърлич-Мажуранич, живяла дълги години в Славонски брод;
  • Фолклорният фестивал Бродско коло (Бродско хоро), организиран ежегодно от 1962 г. насам през юни месец;
  • Фестивал на патриотичните народни песни през май месец.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Ивана Бърлич-Мажуранич (1874-1938), писателка, първата жена член-кореспондент на Югославската академия на науките и изкуствата, номинирана за Нобелова награда;
  • Иван Великанович (1723—1803) — хърватски писател, драматург, философ, богослов и педагог.
  • Миа Чорак Славенска (1916—2002), първата хърватска примабалерина

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Славонски Брод е побратимен с Flag of Slovenia.svg Целе, Словения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]