Дубровник

Дубровник стария град
	Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
	; Изглед към града от морето
В регистъра	Old City of Dubrovnik
Регион	Европа и Северна Америка
Местоположение	Хърватия
Тип	Културно наследство
Критерии	i, iii, iv
Вписване	1979 (3-та сесия)
	Дубровник стария град в Общомедия

Дубровник Dubrovnik
	Дубровник Координати: 42°38′25″ с. ш. 18°06′29.99″ и. д. / 42.640278° с. ш. 18.108333° и. д.
Страна	Хърватия
Жупания	Дубровнишко-неретванска жупания
Площ	143,35 km²
Надм. височина	3 m
Население	41 562 (2021) души
Пощенски код	20 000
Телефонен код	020
МПС код	DU
Официален сайт	www.dubrovnik.hr
	Дубровник в Общомедия

Дубрòвник (на хърватски: Dubrovnik; на латински: Ragusa, Рагуса) е град с древна история в най-южната част на Хърватия, на самия край на Дубровнишкия провлак. Селището е туристически център и главен град на Дубровнишко-неретванска жупания.

Разположен е на брега на Адриатическо море в Далмация и е наричан „Перлата на Адриатика“. ^[1]
Към 2021 г. Дубровник наброява 41 562 души. ^[2]

В миналото градът е един от важните центрове на развитие на сърбохърватския език и средище на писатели, поети, драматурзи, художници, математици, физици и други учени, макар че е център на хърватски полуекслав или т.нар. сръбско поморие, признато като сръбско и по силата на лондонския договор за присъединяването на Италия към Антантата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: История на Дубровник

Дубровник (Рагуза) е основан при сливането на два града – Лаус, разположен на малък остров по южното далматинско крайбрежие, подслонил италианските бежанци от близкия град Епидаурум (днешен Цавтат), и Дъбрава, славянско селище в подножието на горист хълм.

Ивицата плитчини между двете части на града е засипана през 12 век, обединявайки селището около новопостроения площад (сега наричан Плаца или Страдун). Площадът е павиран през 1468 г. и съграден отново след земетресението от 1667 година. Градът е укрепен и две пристанища са построени на двата края на провлака.

От своето основаване през 7 век, градът е под защитата на Византия, но след кръстоносните походи Рагуза попада под венецианска власт, а според Задарския мирен договор от 1358 г. става част от Унгарско-Хърватското кралство.

Основна статия: Дубровнишка република

Във времето от 14 век до 1808 година Дубровник е управляван като свободна държава с име Respublica Ragusina (Рагузка република). Републиката достига своя връх през 15 и 16 век, когато дубровнишката таласокрация, основаваща се на морска търговия, е единственият източноадриатически град-държава, съперничещ на Венеция и другите италиански морски републики по мощ и влияние.

Градът е управляван от аристокрация, обединена в два градски съвета (vijeće), които поддържат строга социална система, но и отменят търговията с роби в началото на 15 век и ценят високо свободата. Градът успешно балансира между интересите на Венеция и Османската империя векове наред.

В републиката постепенно настъпва упадък след криза в средиземноморската търговия и особено след катастрофалното земетресение през 1667 година. През 1699 г. градът е принуден да продаде две парчета земя от територията си на османците, за да се избави от напредващите венециански войски.

Окончателният край на републиката не е сложен от Венеция, а от силите на Наполеон, които първо завземат земите на Венеция, а впоследствие и Дубровнишката република през 1806 година. Две години по-късно градът става част от Илирийските провинции, владение на Франция.

През 1815 година, след решение на Виенския конгрес, Австрия (от 1867 г. Австро-Унгария) анексира Дубровник като част от Кралство Далмация. Под австрийска власт официалното име на селището е Рагуза. След това градът влиза в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 Югославия. През Втората световна война е окупиран от италиански и немски сили.

По време на Войната за независимост на Хърватия срещу останалите югославски сили старият град на Дубровник е обсаден и бомбардиран на 6 декември 1991, а останалата част от града търпи дори по-големи поражения от октомври 1991 до май 1992 година.

След края на войната е започнат мащабен проект за реконструиране на града със съдействието на ЮНЕСКО. Градът е възстановен в древен стил, за да запази атмосферата си. Към 2005 година по-голямата част от щетите са възстановени.

Друга информация[редактиране | редактиране на кода]

Патрон на града е св. Влас (Sv. Vlaho).

Старата част на Дубровник е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.

В Дубровник се говори дубровнишки говор, а прилежащата му територия е известна още от средновековието като дубровнишко крайбрежие.

Ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу възкликва при посещението си в града през 1929: „Този, който търси Рая на Земята, трябва да посети Дубровник“.

Дубровнишката република е първата държава в света, признала независимостта на Съединените щати.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Дворецът Спонца от XVI век
църквата Свети Спас от XVI век
Княжеският дворец от XV век

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Държава	Град	От
Италия	Равена	1967
Хърватия	Вуковар	1993
Австрия	Грац	1994
Швеция	Хелсингбори	1996
Босна и Херцеговина	Сараево	2007
Италия	Рагуза	2000
САЩ	Монтерей (Калифорния)	2007
Франция	Рюей Малмезон	2011

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дубровник

Руджер Йосип Бошкович (1711 – 1787), учен
Иво Войнович (1857 – 1929), драматург
Сръджан Лакич (р. 1983), футболист
Йелена Лужина (р. 1950), македонска писателка
Мавро Орбини (1563 – 1614), историк
Милан Решетар (1860 – 1942), филолог
Бенедикт Цуцари, последният католически архиепископ на Софийско-Пловдивската архиепархия

Починали в Дубровник

Луйо Адамович (1864 – 1935), ботаник
Мавро Орбини (1563 – 1614), историк
Александър Ранкович (1903 – 1983), политик

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Снимки от Дубровник
Дубровнишката катедрала

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Алтернативните имена на големите градове - защо, как и откъде идват, ifestyle.bg, 05.06.2022.
↑ Dubrovnik, DZS - Hrvatska, 22 rujna 2022.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dubrovnik в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Алтернативните имена на големите градове - защо, как и откъде идват, ifestyle.bg, 05.06.2022.

[2] Dubrovnik, DZS - Hrvatska, 22 rujna 2022.

[1]

[2]