Дубровник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дубровник
Dubrovnik
Знаме
      
Герб
Montage of major Dubrovnik landmarks.jpg
Reliefkarte Kroatien.png
42.6403° с. ш. 18.1083° и. д.
Дубровник
СтранаFlag of Croatia.svg Хърватия
ЖупанияДубровнишко-неретванска жупания
Площ143,35 km²
Надм. височина3 m
НаселениеПонижение 41 562 (2021) души
Пощенски код20 000
Телефонен код020
МПС кодDU
Официален сайтwww.dubrovnik.hr
Дубровник в Общомедия
Дубровник стария град
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Dubrovnik-vistadesel mar.jpg

Изглед към града от морето
В регистъраOld City of Dubrovnik
РегионЕвропа и Северна Америка
МестоположениеFlag of Croatia.svg Хърватия
ТипКултурно наследство
Критерииi, iii, iv
Вписване1979  (3-та сесия)
Дубровник стария град в Общомедия

Дубрòвник (на хърватски: Dubrovnik; на латински: Ragusa, Рагуса) е град с древна история в най-южната част на Хърватия, на самия край на Дубровнишкия провлак. Селището е туристически център и главен град на Дубровнишко-неретванска жупания.

Разположен е на брега на Адриатическо море в Далмация и е наричан „Перлата на Адриатика“. [1]
Към 2021 г. Дубровник наброява 41 562 души. [2]

В миналото градът е един от важните центрове на развитие на сърбохърватския език и средище на писатели, поети, драматурзи, художници, математици, физици и други учени, макар че е център на хърватски полуекслав или т.нар. сръбско поморие, признато като сръбско и по силата на лондонския договор за присъединяването на Италия към Антантата.

История[редактиране | редактиране на кода]

Дубровник (Рагуза) е основан при сливането на два града – Лаус, разположен на малък остров по южното далматинско крайбрежие, подслонил италианските бежанци от близкия град Епидаурум (днешен Цавтат), и Дъбрава, славянско селище в подножието на горист хълм.

Ивицата плитчини между двете части на града е засипана през 12 век, обединявайки селището около новопостроения площад (сега наричан Плаца или Страдун). Площадът е павиран през 1468 г. и съграден отново след земетресението от 1667 година. Градът е укрепен и две пристанища са построени на двата края на провлака.

От своето основаване през 7 век, градът е под защитата на Византия, но след кръстоносните походи Рагуза попада под венецианска власт, а според Задарския мирен договор от 1358 г. става част от Унгарско-Хърватското кралство.

Във времето от 14 век до 1808 година Дубровник е управляван като свободна държава с име Respublica Ragusina (Рагузка република). Републиката достига своя връх през 15 и 16 век, когато дубровнишката таласокрация, основаваща се на морска търговия, е единственият източноадриатически град-държава, съперничещ на Венеция и другите италиански морски републики по мощ и влияние.

Градът е управляван от аристокрация, обединена в два градски съвета (vijeće), които поддържат строга социална система, но и отменят търговията с роби в началото на 15 век и ценят високо свободата. Градът успешно балансира между интересите на Венеция и Османската империя векове наред.

В републиката постепенно настъпва упадък след криза в средиземноморската търговия и особено след катастрофалното земетресение през 1667 година. През 1699 г. градът е принуден да продаде две парчета земя от територията си на османците, за да се избави от напредващите венециански войски.

Окончателният край на републиката не е сложен от Венеция, а от силите на Наполеон, които първо завземат земите на Венеция, а впоследствие и Дубровнишката република през 1806 година. Две години по-късно градът става част от Илирийските провинции, владение на Франция.

През 1815 година, след решение на Виенския конгрес, Австрия (от 1867 г. Австро-Унгария) анексира Дубровник като част от Кралство Далмация. Под австрийска власт официалното име на селището е Рагуза. След това градът влиза в пределите на Кралството на сърби, хървати и словенци (от 1929 Югославия. През Втората световна война е окупиран от италиански и немски сили.

По време на Войната за независимост на Хърватия срещу останалите югославски сили старият град на Дубровник е обсаден и бомбардиран на 6 декември 1991, а останалата част от града търпи дори по-големи поражения от октомври 1991 до май 1992 година.

След края на войната е започнат мащабен проект за реконструиране на града със съдействието на ЮНЕСКО. Градът е възстановен в древен стил, за да запази атмосферата си. Към 2005 година по-голямата част от щетите са възстановени.

Друга информация[редактиране | редактиране на кода]

Патрон на града е св. Влас (Sv. Vlaho).

Старата част на Дубровник е в списъка на ЮНЕСКО на световното наследство.

В Дубровник се говори дубровнишки говор, а прилежащата му територия е известна още от средновековието като дубровнишко крайбрежие.

Ирландският драматург Джордж Бърнард Шоу възкликва при посещението си в града през 1929: „Този, който търси Рая на Земята, трябва да посети Дубровник“.

Дубровнишката република е първата държава в света, признала независимостта на Съединените щати.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Държава Град От
Flag of Italy.svg Италия Равена 1967
Flag of Croatia.svg Хърватия Вуковар 1993
Flag of Austria.svg Австрия Грац 1994
Flag of Sweden.svg Швеция Хелсингбори 1996
Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Босна и Херцеговина Сараево 2007
Flag of Italy.svg Италия Рагуза 2000
Flag of the United States.svg САЩ Монтерей (Калифорния) 2007
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция Рюей Малмезон 2011

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Дубровник
Починали в Дубровник

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Dubrovnik в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​