Милан Решетар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милан Решетар
Milan Rešetar
сръбски филолог

Роден
Починал
14 януари 1942 г. (81 г.)
Научна дейност
Област Филология, история
Образование Виенски университет
Работил в Виенски университет
Загребски университет
Милан Решетар в Общомедия

Мѝлан Рѐшетар (на сръбски: Милан Решетар/Milan Rešetar) е австроунгарски и после югославски учен – езиковед, литературовед и историк (изследовател на миналото на Дубровнишката република).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва гимназия в родния Дубровник. Следва „Класическа филология“ и „Славистика“ във Виена и Грац.

Учителства в гимназиите на Копер, Задар и Сплит. Защитава докторантура в Грац (1891). Уредник е на хърватското списание Lista državnih zakona във Виена (1891 – 1894).

После става преподавател в Балканската комисия на Виенската академия. След това е доцент по словенска филология във Виенския университет от 1908 г. (където е сътрудник и ученик на Ватрослав Ягич) и професор в Загребския университет от 1919 до пенсионирането му през 1928 г.

След пенсионирането си живее във Флоренция, където прдължава да се занимава с научни изследвания. Става член на Сръбската кралска академия през 1940 г.

Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

Основните области на научните му изследвания са в диалектология и акцентологията на южнославянските езици. По югославско време е считан за основател на дисциплината „Югославска диалектология“, която разглежда диалектите в общия сърбохърватския език, съответно „сърбохърватскословенски език“.

В по-ново време научните изследвания на Милан Решетар са подложени на критически анализ предвид историко-политическия контекст на възникването им - Милан Решетар се обявява за „сръбски католик“ от Дубровник, а по-късно и за югославянин по националност[1].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Die serbokroatischen Kolonien Süditaliens, Wien 1911 (Südslawische Dialektstudien; 5; Schriften der Balkankommission, Linguistische Abteilung; 9).
  • Elementargrammatik der kroatischen Sprache / Elementargrammatik der serbischen Sprache, Zagreb 1916.
  • Dubrovačka numizmatika, 2 Bände, Belgrad 1924/25.
  • Der Štokavische Dialekt, Wien 1907 (Schriften der Balkankommission, Linguistische Abteilung; 4).
  • Antologija dubrovačke lirike, Belgrad 1894.
  • Najstarija dubrovačka proza, Belgrad 1952 (Posebna izdanja: Odeljenje Literature i Jezika / Srpska Akademija Nauka; 192).
  • Die Čakavština und deren einstige und jetzige Grenzen. In: Archiv für Slavische Philologie 13 (1890).
  • Ispravci i dodaci tekstu starijeh pisaca dubrovačkijeh. In Rad JAZU 119 (1894).
  • Zadarski i Ranjinin lekcionar, Zagreb 1894 (Djela JAZU 13).
  • Die ragusanischen Urkunden des 13.–15. Jahrhunderts. In: Archiv für Slavische Philologie 16–17 (1894–95).
  • Sammlung Rešetar. In: Monatsblatt der numismatischen Gesellschaft in Wien 10 (1916).
  • Stari dubrovački teatar. In: Narodna starina 1 (1922).
  • Nikša Zvijezdić, dubrovački srpski kancelar XV. vijeka. In: Glas – Srpska kraljevska akademija, 169 (1936).
  • Najstariji dubrovački govor. In: Godišnjak Srpske kraljevske akademije 50 (1940).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]