Ватрослав Ягич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ватрослав Ягич
Vatroslav Jagić
хърватски езиковед

Роден
Починал

Образование Виенски университет
Научна дейност
Област Филология
Образование Виенски университет
Учил при Франц Миклошич
Работил в Виенски университет
Ватрослав Ягич в Общомедия

Ва̀трослав Ягич (на хърватски: Vatroslav Jagić) е хърватски езиковед, един от най-изтъкнатите слависти от втората половина на XIX век.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Ягич е роден на 6 юли 1838 г. във Вараждин, където посещава основно училище и първите гимназиални класове. Гимназия завършва в Загреб. Тъй като има особен интерес към филологията, той заминава за Виена, където следва класическа филология, а при Франц Миклошич слуша лекции по славистика, на която впоследствие се отдава изцяло. След като завършва Виенския университет, Ягич се връща в Загреб, където е гимназиален учител от 1860 до 1870 г. През 1869 г. е избран за редовен член на Южнославянската академия на науките и изкуствата (JAZU) и за член-кореспондент на Петербургската академия на науките.

През 1871 г. Ягич напуска държавната служба и заминава за Лайпциг, където защитава докторска дисертация на тема „Коренът -де- в славянските езици“ (Das Leben der Wurzel de in den slavischen Sprachen).

По препоръка на Исмаел Стрезневски Ягич бива избран за преподавател по славистика в Одеса като прекарва една подготвителна година в Берлин и Петербург. През 1874 г. заминава за Берлин, където става първият преподавател по славистика в Университета Хумболт, където остава до 1880 г. След това заминава за Петербург, където преподава славистика. През 1886 г. наследява Франц Миклошич и става професор по славистика във Виенския университет, където работи до пенсионирането си през 1908 г. Почива на 12 август 1923 г. във Виена, но е погребан в родния си град.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Научни трудове по литературознание и езикознание Ягич започва да публикува в бюлетините на Загребската гимназия, където работи като учител. През 1860 г. започва заедно с Франьо Рачки и Йосип Торбар да издава „Книжевник“ списание за хърватски и сръбски език и история и естествени науки (časopis za jezik i poviest hrvatsku i srbsku i prirodne znanosti), в което публикува няколко труда по хърватски език, заслужаващи внимание: „Нашият правопис“ (Naš pravopis), „Бележки върху нашия синтаксис“ (Primjedbe našoj sintaksi), „Из миналото на хърватския език“ (Iz prošlosti hrvatskoga jezika). С усърдие сътрудничи в изданието на Южнославянската академия „Рад“, където публикува редица статии, между които „Материал за глаголна палеография“(Građa za glagolsku paleografiju), „Подмладена вокализация в хърватския език“ (Pomlađena vokalizacija u hrvatskome jeziku) и др. Ягич е сред инициаторите за издаването на поредицата „Стари хърватски писатели“ (Stari pisci hrvatski).

„Архив фюр славише филологи“[редактиране | редактиране на кода]

След пристигането си в Берлин през 1871 г. започва да издава първото по рода си списание „Архив фюр славише филологи“ (Архив за славянска филология), чийто редактор е цели 45 години. Чрез това списание Ягич събужда интерес както у учените, така и у обикновените хора, към славяните, към техните езици и култура. Това списание до голяма степен допринася за утвърждаване на славистиката, на нейната сравнително-историческа методология и на нейното значение като научна и академична дисциплина.

История на славянската филология[редактиране | редактиране на кода]

След като се установява във Виенския университет, у Ягич се поражда идеята да издаде енциклопедия по славянска филология. Неговият труд „История на славянската филология“ (История славянской филологии) (Петербург, 1910) се появява в резултат на този негов замисъл. В него е обхванато развитието на славянската филология от началото до края на 19 век.

Издател на стари текстове[редактиране | редактиране на кода]

Особено интензивно Ягич се занимава със старобългарския език, за който доказва, че е базиран върху южнославянски диалект, като оборва т.нар. панонска теория за произхода му.

Ягич се изявява и като отличен коментатор и издател на стари текстове: Хървоевия требник, Зографското евангелие, Мариинското евангелие, Киевските листи, Виенските листи, Добромировото евангелие, Болонския псалтир, Житие на деспот Стефан, Винодолския закон, Поличкия статут и др.

Освен това Ягич е известен познавач на глаголическата писменост. През 1911 г. в Санкт Петербург издава труда си „Глаголическа писменост“ (Ягич И. В., Глаголическое письмо, Энциклопедия славянской филологии, в. III, СПБ., 1911).

Към края на живота си Ягич изучава живота и творчеството на Юрай Крижанич (1618 – 1683), доминикански проповедник, проявил значителен интерес към панславизма и сътрудничеството между католицизма и православието.

Връзка с Хърватия[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки че по-голямата част от живота си Ягич прекарва извън Хърватия, той не прекъсва връзките си с нея. След идването си във Виена редовно следи всички събития, свързани с хърватската филология и дори директно се намесва, както напр. при представянето и полемиката около Речника на хърватския език (Rječnik hrvatskoga jezika). Хърватските националисти обаче не оценяват просветителското дело и голямото значение на научната дейност на Ватрослав Ягич и го критикуват остро, понеже не участва в политическия живот в Хърватско.

Ватрослав Ягич е не само един от най-големите учени в историята на славистиката, но и един от най-плодотворните. По думите на хърватския езиковед Йосип Хам Ягич е „написал толкова, че ако се препечата, ще се стане библиотека от 100 книги, всяка по двеста страници“.

Ягич в Русия и Украйна[редактиране | редактиране на кода]

В Русия и Украйна считат Ягич за свой учен, поради изключителния му принос към славистиката в тези страни. Там той е известен под името Игнатий Викентьевич или Игнат Викторович (в Русия) и Ігнатій или Гнат Вікентійович (в Украйна).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Хърватия“         Портал „Хърватия          Портал „Езикознание“         Портал „Езикознание