Литературознание
Литературознанието или науката за литературата е обобщаван термин за набора от науки, изследващи художествената литература като явление на човешката култура. Състои се от три основни дяла: литературна теория, литературна критика и литературна история. Производен термин е литературовед.
„Литературознание“ е калка (буквален превод) на руския термин „литературоведение“, който от своя страна произлиза от немския „Literaturwissenschaft“ (макар в Германия да се използва често и терминът „Literaturforschung“)[1][2][3]. Немският термин е въведен от германиста Ернст Елстер в книгата му Prinzipien der Literaturwissenschaft (1897). В руския език думата „литературоведение“ се появява в началото на 20-те години на 20 век, а в широка употреба навлиза през 1924 – 1925 г.[4].
Днес в България не са малко филолозите, които го смятат за остарял, архаизиран термин, свързвайки го с епохата на „социалистическия реализъм“. За тях адекватно на съвременността е да се говори за „литературна критика“ като едро понятие, обхващащо всички науки за литературата и заедно с това оперативната критика и литературната есеистика.
Според определение от епохата на Народна република България, това е „хуманитарна наука, изучаваща художествената литература, нейната обществена и културна функция, спецификата и закономерностите в литературния процес“.
Днес подходите към литературата са много и най-различни и при това в голяма степен оформени като самостоятелни – критика през психоанализата, херменевтична критика, нов историцизъм, литературна семиотика и т.н., и не се ограничават до основните дялове на предишния тип изучаване на литературата, наречен „литературознание“, съвместим основно в история на литературата и теория на литературата, тук литературната критика е задължаваща се и ограничаваща се в предните две, най-много и с участието на езикознанието в най-общ план.
Също така за разлика от „литературознанието“ от епохата на НРБ, което е подвластно на „големите наративи“, съвременните литературни науки имат различни обекти на изследване, неограничаващи се до т.нар. „канон“ или с други думи задължителните автори в училищната програма. Има интерес към автори, които са пренебрегнати от канона или са останали извън него по някакви, много често идеологически причини, търсят се текстове с качества на литература и с литературна стойност в различни посоки. По тази причина съвременните науки за литературата включват сравнително изучаване на литературите (литературите на различни народности, социални общности, религиозни групи и т.н.), изучаване на афроамериканска литература, литература специфична за жените, ЛГБТ (куиър) литература и т.н.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Тери Игълтън, Теория на литературата, превод Румяна Рубенова, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001 (ISBN 954-07-0419-7)
- Тери Игълтън, Увод в литературната теория, превод Елика Рафи, София: изд. Агата-А, 2003 (ISBN 954-540-029-3)
- Никола Георгиев, Мнения и съмнения. По дирите на едно литературоведско чергарство, студии (2001)
- Никола Георгиев, Почит и прочити. Литературознание на неограничените възможности (2003)
- Никола Георгиев, Тревожното литературознание (2006)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Этимологический словарь русского языка. Под ред. А. Ф. Журавлёва и Н. М. Шанского. М., Изд-во Московского университета, 1999, т. 9, стр. 122.
- ↑ Alo Allkemper/Norbert O. Eke. Literaturwissenschaft. Eine Einführung, Reihe: UTB basics. 3. überarb. u. erw. Aufl., Stuttgart: UTB, 2010, ISBN 978-3-8252-2590-2.
- ↑ Rainer Baasner und Maria Zens. Methoden und Modelle der Literaturwissenschaft – Eine Einführung, 3. überarbeitete und erweiterte Auflage, Berlin: Erich Schmidt, 2005.
- ↑ А. Цейтлин, „Литературоведение“ във Фундаментальная электронная библиотека Русская литература и фольклор. В статията се посочват множество книги, съдържащи още в заглавието си термина и допринесли за разпространението му: П. Н. Сакулин. Социологический метод в литературоведении (1925); Б. И. Ярхо. Границы научного литературоведения (1925); П. Н. Медведев. Формальный метод в литературоведении (1928); Литературоведение. Под ред. В. Ф. Переверзева (1928).
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Книги в областта на литературознанието в руската електронна библиотека Гумер ((ru))
- Раздел „Литературознание“ на страниците на научнопопулярното списание Скепсис ((ru))
- Луков Вл. А., „Литература: теоретические основания исследования“, в: Знание. Понимание. Умение. 2005, № 2, стр. 136 – 140 ((ru))
- Тарасова Е. К., „Современное немецкое литературоведение: традиции и перемены“, в: Знание. Понимание. Умение. 2005, № 2, стр. 159 – 164 ((ru))
|
