Никола Георгиев (литературен критик)

Никола Георгиев
	български литературен теоретик и историк
Роден	Никола Георгиев Георгиев 24 ноември 1937 г. Казанлък, Царство България
Починал	23 септември 2019 г. (81 г.) София, Република България
Учил в	Софийски университет
Награди	Хердерова награда (2000); Иван Радославов и Иван Мешеков
Научна дейност
Област	културология, теория на литературата
Работил в	Софийски университет
Публикации	„Българската народна песен“ (1976); „Анализ на лирическата творба“ (1985); „Нова книга за българския народ“ (1991); „Цитиращият човек в художествената литература“ (1992); „Мнения и съмнения“ (1999)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Георгиев.

Никола Георгиев Георгиев е български литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик. Професор в Софийския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва гимназия в София (1956) и българска филология в Софийския държавен университет (1961). През 1972 г. защитава дисертация на тема „Лириката. Развой на понятието. Същност“. Той е доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Цитиращият човек в художествената литература“ (1995), професор по теория на литературата в Софийския университет (1995). Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991 – 1995). Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания – на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.

Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Носител на Хердерова награда (2000)^[1] и на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Теории и възгледи за лириката в Антична Гърция и Рим“ (студия) (1966)
„Поява и утвърждаване на единно родово понятие лирика“ (студия) (1969)
„Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)“. София: Наука и изкуство, 1976, 322 с.
„Българската народна песен (Изобразителни принципи. Строеж. Единство)“, монография, електронно издание, Литернет, 2004
„Анализ на лирическата творба“. София: Народна просвета, 1985, 138 с. (2 изд. 1994, 3 изд. 2003)
„Анализ на лирическата творба“, монография, електронно издание, Литернет, 2003 ISBN 954-304-060-5
„Нова книга за българския народ“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1991, 132 с.
„Нова книга за българския народ“, студии, електронно издание, Литернет, 2003
„Сто и двадесет литературни години“. София: Век 22, 1992, 354 с., ISBN 954416023
„Сто и двадесет литературни години“, студии, електронно издание, Литернет, 2002
„Цитиращият човек в художествената литература“. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1992, 116 с.
„Цитиращият човек в художествената литература“, студии, електронно издание, Литернет, 2002 ISBN 954-304-065-6
„Името на розата и на тютюна“. София: Издателство на БАН, 1992, 52 с.
„Името на розата и на тютюна“, студия, електронно издание, Литернет, 2002
„Анализационни наблюдения“. Шумен: Глаукс, 1992, 268 с.
„Анализационни наблюдения“, студии, електронно издание, Литернет, 2002
„Българска хашекиада. Сборник по случай 60 години от рождението на проф. дфн Никола Георгиев“ (1997)
„Мнения и съмнения“. София: Литературен вестник, 1999, 464 с.
„Мнения и съмнения. По дирите на едно литературоведско чергарство“, студии, електронно издание, Литернет, 2001
„На повратки в село – или към света? Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.“ (1999)
„Пропасти и мостове на междутекстовостта“, студии (1999)^[2]
„Литературни анализи“ т.1 и т.2 (учебни помагала 8 – 12 клас) (2001)
„Почит и прочити. Литературознание на неограничените възможности“. Велико Търново: Слово, 2003, 558 с.^[3]
„Тревожното литературознание“. София: Просвета, 2006, 280 с.^[4]
„Учител по литература ли? Не съм от тях“. София: Просвета, 2010, 126 с.^[5]
„Избрано в три тома“ (2017 – 2019)
- „Том 1: Литературна теория. Питания и изпитания“. София: Изток-Запад, 2017, ISBN 978-619-01-0127-7
- „Том 2: Литературни похождения. Автори, творби, анализи“. София: Изток-Запад, 2018, ISBN 978-619-01-0220-5
- „Том 3: Литературоведският Вавилон. Междутекстови анализи. Диалози и мълчания“. София: Изток-Запад, 2019, ISBN 978-619-01-0477-3

За Никола Георгиев

„Анархистът законодател. Материали в чест на проф. Никола Георгиев“. Съставители: Радосвет Коларов, Величко Тодоров, Благовест Златанов, София, Унив. изд. „Климент Охридски“, 1997.^[6]
„Не съм от тях“. Канонът на различието“. Сборник в чест на проф. Никола Георгиев, С., 2009.^[7]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Никола Георгиев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ „HerderpreisträgerInnen: Georgiev, Nikola (* 1937)“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., oesterreich-bibliotheken.at ((de))
↑ Амелия Личева, „Пропасти versus мостове“, рец. във в. „Култура“, бр. 30, 30 юли 1999 г.
↑ Антония Велкова-Гайдаржиева, „Почит и прочити“, рец. във в. „Култура“, бр. 23, 6 юни 2003 г.
↑ Тодор Христов, „Тревожното литературознание на Никола Георгиев“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2422), 14 юли 2006 г.
↑ Амелия Личева, „За учителите във и извън литературата“, рец. във в. „Култура“, бр. 1 (2619), 14 януари 2011 г.
↑ „Текстът като дар“, разговор на Симона Янкова с Димитър Камбуров, в. „Култура“, бр. 50 (2009), 19 декември 1997 г.
↑ Радосвет Коларов, „Канонът на различието“ Архив на оригинала от 2010-12-20 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 40, 5 декември 2007 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии

„Деконструктивизмът е мъртъв, да живее...?“, в. „Култура“, бр.47, 10 декември 2004 г.
„Заекващият диалог“, сп. „Литературна мисъл“, 1999, бр.2

Интервюта

„Проф. Никола Георгиев: Не на професорите, а на учителите да повишат заплатите“, интервю на Бойко Ламбовски, в. „Сега“, 29 август 2001 г.
„Капитулиралата грамотност“, разговор на Марин Бодаков и Никола Вандов с проф. Никола Георгиев, в. „Култура“, бр. 26, 28 юни 2002 г.
„Проф. Никола Георгиев: Гледам на политиката насмешливо“, интервю на Виолета Цветкова, в. „Новинар“, 11 юни 2005 г.
„Проф. Никола Георгиев: За човека думата оцеляване е унизителна. Признак на безпомощност“, интервю на Любен Лачански, в. „Новинар“, 24 ноември 2007 г.
„Изповедта на един литературовед от миналия век“ Архив на оригинала от 2010-12-20 в Wayback Machine., разговор на Миряна Янакиева с проф. Никола Георгиев, в. „Литературен вестник“, бр. 40, 5 декември 2007 г.
„Проф. Никола Георгиев: Идват трудни дни за капитализма“, интервю на Мариана Първанова, в. „Монитор“, 13 октомври 2008 г.
„Проф. Никола Георгиев: Искам да се въведе понятието „евросерсем““, Архив на оригинала от 2009-07-10 в Wayback Machine. интервю на Хенриета Костова, в. „Марица“, 5 юли 2009 г.
„Политиците ни днес са изтървани зайци“, интервю на Мариела Балева, в. „Труд“, 7 август 2009 г.
„Съпротива срещу властта е най-доброто поведение“, интервю на Мариела Балева, в. „Труд“, 25 юли 2010 г.
„Проф. Никола Георгиев: Политическият елит въвежда свой новоговор“, интервю на Димитър Стайков, в. „24 часа“, 27 януари 2011 г.
„Проф. Никола Георгиев: Русия ще посегне на старите колонии – България и Румъния, когато ЕС се разпадне“, интервю на Димитър Стайков, в. „24 часа“, 9 октомври 2011 г.
„Брюксел ще падне като Рим“, интервю на Йова Апостолова, в. „Стандарт“, 30 декември 2011 г.
„Властта се укрива зад езика“, интервю на Мариела Балева, в. „Преса“, 20 август 2012 г.
„Слагачество сменя българската дума с чужда – според господаря“, интервю на Мила Гешакова, в. „24 часа“, 22 септември 2012 г.
„На подлизурковци като нас не се полага Нобел“, интервю на Хенриета Георгиева, в. „Марица“, 13 октомври 2012 г.
„Проф. Никола Георгиев: Светът е на границата между ума и глупостта“, интервю на Мариела Балева, в. „Преса“, бр. 357, 7 януари 2013 г.
„Бунтът ще свърши с разочарование“, интервю на Мариела Балева, в. „Преса“, печатно издание, бр. 715 от 10 януари 2014 г.
„Проф. Никола Георгиев: Постарайте се да надминете най-добрите си учители“, интервю на Владимир Игнатов и Надежда Стоянова, skif.bg, 26 април 2016 г.

За него

Яни Милчаков, „Прелъстителят и изоставените: Никола Георгиев на 75 години“, в. „Култура“, бр. 40 (2702), 23 ноември 2012 г.
Михаил Неделчев, „Анализаторът“, в. „Култура“, бр. 41 (2480), 30 ноември 2007 г.
Клео Протохристова, „Не съм от тях – от реторическата конвенция към епистемологичния модус“ Архив на оригинала от 2010-12-20 в Wayback Machine., в. „Литературен вестник“, бр. 40, 5 декември 2007 г.
Владимир Янев, „Диви разкази“ в българската литературна критика“, Електронно списание LiterNet, 8 февруари 2006, № 2 (75)
Йордан Ефтимов, „Филолог съм и нищо филологическо не ми е чуждо“, Електронно списание LiterNet, 25 август 2004, № 8 (57)
Борис Николов, „С поезия по политиците“, в. „Култура“, бр. 50, 17 декември 1999 г.
Иван Христов, „Черен прах (Опит върху три текста: „Книга за българския народ“ на Стоян Михайловски, „Нова книга за българския народ“ на Никола Георгиев и „Пътуване до Истанбул“ на Йосиф Бродски“, Литературен клуб, 2002 г.
Радосвет Коларов, „Самотният бегач на дълги разстояния“, в. „Култура“, бр. 40 (2920), 24 ноември 2017

[1] „HerderpreisträgerInnen: Georgiev, Nikola (* 1937)“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., oesterreich-bibliotheken.at ((de))

[2] Амелия Личева, „Пропасти versus мостове“, рец. във в. „Култура“, бр. 30, 30 юли 1999 г.

[3] Антония Велкова-Гайдаржиева, „Почит и прочити“, рец. във в. „Култура“, бр. 23, 6 юни 2003 г.

[4] Тодор Христов, „Тревожното литературознание на Никола Георгиев“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2422), 14 юли 2006 г.

[5] Амелия Личева, „За учителите във и извън литературата“, рец. във в. „Култура“, бр. 1 (2619), 14 януари 2011 г.

[6] „Текстът като дар“, разговор на Симона Янкова с Димитър Камбуров, в. „Култура“, бр. 50 (2009), 19 декември 1997 г.

[7] Радосвет Коларов, „Канонът на различието“ Архив на оригинала от 2010-12-20 в Wayback Machine., рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 40, 5 декември 2007 г.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]