Никола Георгиев (литературен критик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Никола Георгиев.

Никола Георгиев
български литературен теоретик и критик
Роден
24 ноември 1937 г. (81 г.)

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Културология, теория на литературата
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Публикации „Българската народна песен“ (1976)
„Анализ на лирическата творба“ (1985)
„Нова книга за българския народ“ (1991)
„Цитиращият човек в художествената литература“ (1992)
„Мнения и съмнения“ (1999)

Проф. д-р Никола Георгиев Георгиев е български литературен критик, структуралист, културолог, фолклорист, есеист, публицист, общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 ноември 1937 г. в Казанлък. Завършва гимназия в София (1956) и българска филология в Софийския държавен университет (1961). През 1972 г. защитава дисертация на тема „Лириката. Развой на понятието. Същност“. Той е доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Цитиращият човек в художествената литература“ (1995), професор по теория на литературата в Софийския университет (1995). Ръководител на Катедрата по теория на литературата към Факултета по славянски филологии (1991 – 1995). Лектор по български език и литература в университетите в Прага, Санкт Петербург, Залцбург, Кардиф, Лондон, Киев, Пенсилвания. Чете лекции по обща теория на литературата и културата, поетика, реторика, анализ на литературното произведение, стихознание, фолклор, руска литература, литературознанието на XX век. Въвежда нови тенденции и подходи в интерпретацията на отделните творби. Изследвания на проф. Никола Георгиев са публикувани в множество чуждестранни издания – на немски, полски, словашки, чешки, сърбо-хърватски език.

Доктор хонорис кауза на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Носител на Хердерова награда за литература (2000)[1] и на Националната награда за литературна критика „Иван Радославов и Иван Мешеков“.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

За Никола Георгиев
  • „Анархистът законодател. Материали в чест на проф. Никола Георгиев“. Съставители: Радосвет Коларов, Величко Тодоров, Благовест Златанов, София, Унив. изд. „Климент Охридски“, 1997.[6]
  • „Не съм от тях“. Канонът на различието“. Сборник в чест на проф. Никола Георгиев, С., 2009.[7]
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „HerderpreisträgerInnen: Georgiev, Nikola (* 1937)“, oesterreich-bibliotheken.at ((de))
  2. Амелия Личева, „Пропасти versus мостове“, рец. във в. „Култура“, бр. 30, 30 юли 1999 г.
  3. Антония Велкова-Гайдаржиева, „Почит и прочити“, рец. във в. „Култура“, бр. 23, 6 юни 2003 г.
  4. Тодор Христов, „Тревожното литературознание на Никола Георгиев“, рец. във в. „Култура“, бр. 27 (2422), 14 юли 2006 г.
  5. Амелия Личева, „За учителите във и извън литературата“, рец. във в. „Култура“, бр. 1 (2619), 14 януари 2011 г.
  6. „Текстът като дар“, разговор на Симона Янкова с Димитър Камбуров, в. „Култура“, бр. 50 (2009), 19 декември 1997 г.
  7. Радосвет Коларов, „Канонът на различието“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 40, 5 декември 2007 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
Интервюта
За него