Владимир Янев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за литературния критик. За църковния деец вижте Владимир Янев (свещеник).

Владимир Янев
български литературен критик
Роден

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област История на литературата, литературна критика
Образование Софийски университет
Работил в Пловдивски университет

Владимир Янев е български учен, литературен критик и историк, есеист, поет и белетрист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Янев е роден на 26 януари 1950 г. в Пловдив. Завършва ЕСПУ „Лиляна Димитрова“ (днес СОУ „Св. Патриарх Евтимий“) в родния си град и българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1972 г. Учител по български език и литература в Неделино, Златоград, Пловдив. От 1981 г. преподава в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. (През учебните 1995/1999 г. – лектор по българска литература в Санкт-Петербургския университет.) Докторска дисертация: „Поезията на Николай Марангозов в контекста на българската литература“. Доцент в катедрата по българска литература и теория на литературата във Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.

Член на Съюза на българските писатели и на Българския П.Е.Н.-център.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Литературоведски книги и учебни помагала[редактиране | редактиране на кода]

  • „Живея и препрочитам“ (1990);
  • „Признати и непознати“ (1999);
  • Христо Смирненски. Маскарадът и празникът“ (2000; II осн. прер. изд. – 2008);
  • „С вас, седмокласници, да прочетем заедно“ (2002);
  • „Кратки бележки върху българския литературен авангардизъм (с особен оглед към експресионизма)“ (2002);
  • „Българска литература след Първата световна война“ (2002);
  • „Литературният Пловдив от XIX век до наши дни“ (2008);
  • „Въвеждане на безпределното“ (2009).

Есета и публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Цигулката на Енгр. Строшени огледала“ (2000, 2006 – 3 фрагментарни новели и 3 поеми, спектакъл по нея „Скоростта на мрака“ в студентския театър „Алма алтер“ – София, реж. Николай Георгиев);
  • „Съдържания. Разкази и още нещо“ (2000);
  • „Втора цигулка. Строшени херми“ (2007);
  • „Живият разказвач Николай Хайтов“ (2008);
  • в съавторство с Иван Митев: „При Златната река. Думи за Георги Богданов“ (2008).

Двуезични поетични книги[редактиране | редактиране на кода]

  • „Приписки по свещени камъни. Петербургска поема. / Приписки на священных камнях. Петербургская поэма“ (1999)
  • Петербургски стихове. / Петербургские стихи“ (1999).

Книги за младите читатели[редактиране | редактиране на кода]

  • „Чудо не, ами чудо. Приказки за вълшебства“ (1994);
  • „Анекдоти и истории за Древна Гърция“ (1994, 2 изд. – 2010);
  • „История на световната литература, разказана за деца и юноши“ (1994 – т.1; 2003 – т.2);
  • „Световната литература, разказана за деца и юноши“ (2006 – т.I).

Мемоари[редактиране | редактиране на кода]

  • „Ние сме за „Локо“ Пловдив“ (2001) [1]
  • „Големия/т/ Хълм. Казармени истории“ (2004)
  • „Живи души. Енциклопедична поема в първо лице за множествени числа“ (2006; 2007)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Борис Ангелов, „Владимир Янев, „Ние сме за „Локо” - Пловдив!“, рец. в LiterNet, 02.09.2002 (сп. „Страница“, Пловдив, 2002)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]