Неделино

Неделино
	Неделино
Град в България
	; Панорамен изглед на Неделино от 2004 г.
	Неделино Неделино Неделино
Общи данни
Население	3204 души (31 декември 2024 г.); 73,9 души/km²
Землище	43,33 km²
Надм. височина	526 m
Пощ. код	4990
Тел. код	03072
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	51319
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община; – кмет	Неделино; Боян Кехайов ; (безпартиен; 2015)
	Неделино в Общомедия

Недѐлино е град в Южна България, област Смолян, в близост до Златоград. Той е административен център на Община Неделино.

Населението му е 3204 души^[1] (31 декември 2024).

География

Намира се в Родопите. Разположен е на бреговете на Неделинска река, на 15 km от Златоград, на 30 km от Ардино и на 60 km областните центрове Смолян и Кърджали.

Наблизо са върховете Свети Илия и Света Неделя (865 m), а най-високата точка в района е връх Шедица (1241 m).

В землището на Неделино се намира и село Крайна, което няма собствено землище.

Климат

Климатът на града е преходно-континентален, с подчертано беломорско влияние, а по-високите части – планински. Зимата е мека и снежна, без резки и продължителни застудявания, благодарение на оградните ридове от запад и север. Средната януарска температура е 1,6 °C. Лятото е прохладно и влажно със средна юлска температура от 19,4 °C, есенна е продължителна и топла.

История

„Лидинос“ може да се преведе като „място на светлината“ или „сияйната долина“, от древния корен leid-/lid- – „светя, блестя“.

Лидинос – мястото на светлината

Древното име на Неделинското дефиле и Реката, която извира от подножието на връх Шадийца и местността Белите камъни, протича през долината, формирайки характерното Лидинско дефиле.

Въведение

Родопите, разположени в сърцето на Южна Тракия, представляват средище на древни култури, духовни традиции и воинска сила. Сред тракийските племена, обитавали този район, особено се открояват Диите (Dii) – известни като добри планински стрелци и войни. Те населявали южните Родопи, долината на река Арда и околните ридове.Племето е било племенна конфедерация с тесни връзки с други тракийски групи като Меди, Бесии и Одриси.

Лидинското дефиле (днес Неделинското) е естествен проход между долината на Арда и западните части на Родопите. Поради своето стратегическо положение то вероятно е служило като търговски и военен път още от дълбока древност.

Базирано на географските особености, тракийската традиция и историческите процеси, може с висока степен на вероятност да се приеме, че името Лидинос е древното название на тази долина и реката.

Както е характерно за античните и средновековни периоди, селището в долината често носи същото име, затова е напълно възможно тук да е съществувало древно селище Лидинос, което е дало име и на дефилето.

Военна роля

Диите били сред най-воинствените тракийски племена. Херодот ги описва като силни и независими войни а Тукидид споменава тяхното участие като наемници в персийската а по-късно други летописци ги споменават и в римската и византийската армии.

Техните потомци вероятно продължили да обитават същите планински райони, запазвайки духа на самостоятелност и воински традиции, характерен за Родопите.

По-късни исторически процеси

През Средновековието районът запазва своята защитена и труднодостъпна позиция. След чумните епидемии от XIV–XV век, тук се заселват родове от горното течение на р. Струма, които се смесват с потомците на старите родопски общности — вероятни наследници на Диите.

Така се оформя богат етнографски пласт, съчетаващ древното родопско наследство с нови културни влияния.

Културна и историческа приемственост

Днешното Неделино и селищата в Лидинското дефиле са пряк израз на дълбоки исторически пластове – от тракийската древност, през римската и византийската епоха, до възрожденските времена.

Местните традиции, обреди и родова памет отразяват устойчивостта на културната приемственост и връзката между поколенията, живели в този планински свят.

Заключение

Лидинското дефиле е ярък пример за това как Родопите служат едновременно като убежище и кръстопът между епохи.

Тук, между старите тракийски земи и средновековните селища, се е формирала уникална културна и родова традиция, съчетаваща древността с по-късните исторически пластове.

Името Лидинос може да се разглежда не само като географско понятие, а и като символ на приемствеността между тракийските племена и средновековните общности на Родопите.До 9 август 1934 г. селището носи името Узун дере, а от 3 септември 1974 г. Неделино получава статут на град.

Бележка:

Проучването на името Лидинос допълва историко-географската карта на Родопите и показва как древните тракийски топоними отразяват светлинния и сакрален характер на природата, възприемана като живо пространство – „място на светлината“.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване	Численост
1934	2438
1946	3137
1956	3646
1965	4682
1975	5081
1985	5357
1992	5371
2001	5143
2011	4900
2021	4157

На преброяването от 2011 година 76 % от жителите се определят етнически като българи, а 24 % не се самоопределят.^[2]

Икономика

Местното население се препитава предимно от отглеждането на тютюн. В близост до града няма големи заводи и производства.

Фолклор

Неделино е известен със своя неделински двуглас – специфично пеене, което се пее на кварти и секунди. Академик Николай Кауфман пръв открива явлението неделински двуглас и пръв пише статии за него. Сред най-изявените изпълнителки на неделинския двуглас са:

Сестри Георгиеви, които първи осъществяват записи с такова пеене,
Сестри Хаджиеви, които издават албум в САЩ през 2000 г.

Текстове на много неделински песни се намират тук.

Събития

Всеки 6 май – Гергьовден или Адралес (както се нарича празникът в Неделино, вероятно от Хъдърлез) се организира малък събор на връх Света Неделя.

В града традиционно се провежда международен събор в началото на септември.

Други

Спорт

Най-големи изяви имат състезателите по джудо, като клубът по джудо в Неделино е с повече от 25-годишна история. Негов основател е Митко Личев. В своята колекция от медали клубът има над 350 медала от републикански първенства, както и няколко от балканиади и европейски турнири – сред тях 50 % златни.^[3]

Кухня

Характерните ястия за Неделино са: пататник от картофи качамак; клин и др.

Литература

Селян, Е. Арменците в българския етногенезис. В: сп. Проблеми на културата, София, 1994, бр. 2, 3, с. 83 – 87
Edouard Selian. The Immortal Spirit of the Goddess Nané (Едуард Селян. Безсмъртният дух на богинята Нанé)

Външни препратки

Източници

↑ ^а ^б www.nsi.bg // Национален статистически институт.
↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
↑ История на СУ „Св. св. Кирил и Методий“

Градове в Област Смолян

Девин • Доспат • Златоград • Мадан • Неделино • Рудозем • Смолян • Чепеларе

[wikidata-3d222641a20dfde90b58931764ceed3d57c4b135-v6-1] а ^б www.nsi.bg // Национален статистически институт.

[2] Ethnic composition of Bulgaria 2011

[3] История на СУ „Св. св. Кирил и Методий“

[1]

[2]

[3]