Провадия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Провадия
Панорамен изглед към града.
Панорамен изглед към града.
Общи данни
Население 12 954 (ГРАО, 2015-03-15)*
13 255 (НСИ)
Землище 21,738 km²
Надм. височина 56±1 m
Пощ. код 9200
Тел. код 0518
МПС код В
ЕКАТТЕ 58503
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Провадия
Жоро Илчев
(ГЕРБ)
Провадия в Общомедия

Прова̀дия е град в област Варна, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Провадия.

Населението му е 14 361 жители.[1][2][3] – 2-ри по големина град в областта след Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Провадия е разположена в източната част на дунавската равнина, между Провадийското и Добринското плато на площ от 573,6 кв.км. Провадия заема южната част на Провадийския пролом и се простира от двете страни на река Провадийска.

През града преминава и железопътната линия София – Варна (буквално целия го преполовява,на път за Варна). Разстоянието до Варна е 50 km.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 7 905
1946 8 729
1956 12 463
1965 13 826
1975 15 166
1985 15 759
1992 15 251
2001 14 229
2011 13 255

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 13 255 100.00
Българи 8562 64.59
Турци 1510 11.39
Цигани 734 5.53
Други 36 0.27
Не се самоопределят 287 2.16
Не отговорили 2126 16.03

История[редактиране | редактиране на кода]

Членове на дружество „Юнак“ – Габрово при солната сонда в Провадия, 1927 г.
Строежът на сградата на театъра в Провадия, 1943 г.
Крепостта Овеч (Провадия)

Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр.

Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина, докато други специалисти считат, че наименованието „Проват“ в превод от старогръцки език означава „овца“). Към края на XI в. българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.

През 1388 г. след продължителна обсада на крепостта Овеч е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия ("Pîr-î Vâdî" в превод от османски турски език означава "старинна долина"), а също така и Таш Хисар (Каменна крепост). Oт XV век до XIX век, градът е със статут на околия в Силистренския вилает. Според османски регистър от 1530 г. градът се състои от 6 махали с мюсюлманско население и 2 махали с християнско население. Според същия регистър в града се заселват 1784 семейства от Мала Азия чрез реформа на султан Сюлейман I. Такива заселвания са осъществени и през 1543 г., 1566 г., 1584 г., 1585 г., 1597 г., 1609 г. През 1636 г. полският пътешественик Давид Ошвенчим пише, че в града има големи каменни къщи, калдъръмени улици, голям безистен, много на брой чешми и занаятчийски магазини, а също така, че в него живеят различни етнически групи - турци, българи, арменци, еврейски и дубровнишки търговци. Основните занаяти са коларо-железарство, медникарство, бижутерство и кожухарство. Според Константин Иречек през османския период Провадия е главен източно-балкански център на дубровнишката търговия, а местната дубровнишка колония използва своя черква със сводове.[7] По време на Руско–турската война (1828 – 1829) градът е напълно разрушен и години наред се възстановява.[8]

Освобождението на България от османско владичество заварва Провадия с около 3500 жители. За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град.[8]

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.[9] Започва да се развива като промишлен и търговски център. През 1923 г. в града и околията му избухва силно обществено недоволство срещу Деветоюнския преврат.[8]

През 1917 г. младият войник Стоян Събев открива близо до река Провадийска солен извор. През 1923 г. са построени соловарна фабрика и малка лечебна баня за работниците, а през 1935 г. е изградена по-голяма и по-модерна баня с едно отделение. През 1938 г. банята е разширена с допълнително отделение. Нарастващият интерес към солната баня води до построяването на модерни минерални бани през 1962 г., разположени в южния край на града.[10]

В днешно време градът е известен главно с производството на каменна сол.[8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православeн храм „Св. Благовещение“

Основната религия, изповядвана в Провадия, е източноправославната.

По време на османското владичество православните християни в Провадия имат своя църква, но е трудно да се каже къде е била. През 1639 г. православната църква в града е съборена. През 1651 г. храмът е възстановен и функционира. През 1842-1843 г. е построена първата новобългарска църква в Провадия – „Св.Николай“. Осветена е през 1844 г.

Според регистрите на Силистренския вилает към края на XVI век, в Провадия е имало 11 джамии и 3 църкви.

През 1649 г. католическият свещеник-мисионер Петър Богдан Бакчич пише, че в града има три каменни църкви - две православни (българска и арменска) и една католическа (дубровнишка). Арменската църква е съборена през Руско-турската война (1828-1829 г.). При археологически разкопки през 1971-1973 г. са открити останки от основите на арменската църква.

Джамиите "Махкеме","Солакзаде Сюлейман Челеби","Чобан Хатун","Солак Синан","Суфи Амджа Хасан","Касаб Мухиддин","Исмаил Чавуш", заедно с библиотеките и баните към тях са съборени през Руско-турските войни (1768-1774 г.), (1828-1829 г.) и (1877-1878 г.).

Според регистрите на Дунавския вилает от 1869 г. в града функционират 2 български църкви, 5 джамии ("Бююк Чобан","Шейх Паша","Месих Паша","Саръ Хюсеин Паша" и "Юсуф Бей") и 1 синагога.

През периода 1912-1923 г. е построен Православният храм „Св. Благовещение“, който е известен с пищната си украса. На Цветница в Провадия се устройват тържества, тогава се провежда и ежегодният пролетен панаир. През 2014 г. на големия християнски празник Гергьовден е открит и осветен параклисът "Свети Георги Победоносец".

Днес в центъра на града се намира функциониращата 400-годишна джамия „Юсуф Бей“ (построена през 1623 г.).

Съществуват и две нефункциониращи джамии - "Саръ Хюсеин Паша" (построена през 1777 г.) и "Месих Паша" (построена през 1516 г.), които са паметници на културата.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Има училище за гайдари и други инструменти, както и народни песни. Провадия е изходно място за посещение на крепостта Овеч, етнографския комплекс „Ламбова къща“, експозиция, посветена на композитора Светослав Обретенов и неговото семейство. Градът разполага с исторически музей, художествена галерия и музейни сбирки от селата Манастир, Добрина, Градинарово, Черноок, Равна, Петров дол, Черковна, Снежина, Бозвелийско и др. Интерес за археолозите представлява праисторическият комплекс Провадия-Солницата, който освен че е един от първите солодобивни центрове в Европа, е също и древно селище.[11]

В центъра на града се намира Часовниковата кула, която е изградена през ХVІ-ХVІІ век. Сегашния си вид е получила след ремонта извършен от майстор Ламбо Христов заради наводнението от 1897 г..Кулата е с четириъгълна основа и има 5 етажа над които се издига носен от 6 малки колони купол.

През 1884 г. група родолюбиви граждани от провадийската интелигенция основават читалище, което тогава носи името на светите братя Кирил и Методий. Първоначално то се помещава в дюкяна на заможния провадийски търговец Иван Костов. През 1890 г. е образувано Театрално дружество за подпомагане на бедни ученици, а две години по-късно и Градската библиотека. През 1900 г. е основано читалищно дружество, наследник на съществуващото дотогава читалище "Св. св. Кирил и Методий”, което приема името "Алеко Константинов”. През май 1919 г. се учредява комитет за построяване на читалище храм – паметник за увековечаване паметта на загиналите във войните провадийци. Делото на основателите е продължено от техните синове. Родолюбивата идея получава реализация едва през 1951 г. когато тържествено новата сграда е предадена на читалищните дейци. Днес НЧ "Алеко Константинов 1884” развива дейност на територията на община Провадия в следните направления: библиотечна дейност и информационни технологии, учебно – образователни дейности, любителско творчество, културна дейност и клубна дейност.

На около километър югозападно от центъра на града се намира османския форт Йълдъз табия (Звезден редут), разположен върху скален венец. Построена е в периода 1853 – 1856 г., в навечерието на Кримската война. В северозападния и югозападния ъгли на укреплението има бастиони.[12]

Запазени къщи от възраждането в Провадия могат да се наблюдават в архитектурен комплекс „Вароша“. В него се намират Ламбовата и Панайотовата къща.[10]

В западната част на града се намира Скален манастир в местността Саръ Кая (Жълтата скала). Той е съставен от общо пет помещения - три затворени в северната част на скалата и две напълно отворени – в южната част. От трите затворени килии много интересна е най-северната, на чийто вход са разположени две ниши, образуващи олтар. Над тях и около тях има три надписа на грузински език. Написани са на старогрузинско писмо - асомтаврули и нусхури. Надписите гласят: "Господи Исусе Христе, Боже наш, помилуй нас, амин", "Това са светите апостоли" и "Споменете в молитвите си мене грешния Микаел Грузинеца". Вляво на малкия олтар има плетеница за украса, а вдясно – скални рисунки : фигури на коне в различни пози. В подножието на скалите лежи огромен камък с оформена под него пещера.

Паметникът на загиналите дейци на Българската комунистическа партия (БКП) и Работническо-младежкия съюз (РМС) се намира пред сградата на Община Провадия. Той е изграден през 1956 г. с дарения. На паметни плочи са изписани имената на 34-мата загинали в периода от 1923 до 1944 г. В средата на паметника има войник, изправен в цял ръст и надпис: "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира", а отстрани - сцени от боеве.

Братската могила - паметник на незнайният воин, се намира в малък парк в града. Тя е издигната в памет на загиналите съветски войници през 1944 г.

Паметник на жертвите на комунистическия терор. На 4 февруари се почита паметта на разстреляните учители, адвокати, и интелектуалци, представители на местната власт и полицейски служители, загинали през времето на комунистическия терор. Надписа на паметника гласи: „Те вярваха в Бог и обичаха България”.

Паметник на мястото на първата Община Провадия. На това място се е намирала сградата, в която на 11 септември 1878 г. руският комендант подполковник Константин Вигард обявява учредяването на първата Провадийска община с кмет Никола Калипетровски.

Сградата на Общински детски комплекс е с богата история. През годините там се е помещавала общинската администрация, използвана е и като ритуална зала за весели ритуали. По-късно е предоставена за извънкласни дейности на децата и учениците от града. Сградата е обявена за паметник на културата. Функцията и е спомагателна за образованието, свързана с кръжочни дейности и извънкласни занимания.

Паметник на загиналите във войните. Той е издигнат в прослава на загиналите офицери и войници от град Провадия и Провадийската селищна система във войните за национално обединение - Сръбско българската война (1885 г.), Балканските войни (1912-1913 г.), Първата световна война (1914-1918 г.), Втората световна война (1939-1945 г.), Отечествената война (1941-1945 г.). Представлява разтворена в книга в която са записани имената на 40 загинали. Към съществуващия фундамент са  добавени плочи от  врачански камък, на които са изписани  имената на 242 загинали. На плочите е изобразен кръст за храброст.

Скален манастир в местността Шашкъните на около километър североизточно от град Провадия - над градския квартал Север. Приема се, че е от ХІІ–ХІV век. Състои се от десет килии, разположени индивидуално и на групи на височина около 30 метра. Една от килиите представлява малка гробница с каменен гроб и изсечен на стената кръст. В манастира са запазени старогрузински надписи от ХIV в. на писмото асомтаврули. Наричат тази изкуствено разширена пещера „Грузинската“. Особено интересен тук е стенописът със схематично представените 12 апостоли. През 2007 г. до обителта е изграден стоманен висящ мост.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

На 5 km югоизточно от Провадия е открито единственото за страната Мировско находище за каменна сол. Първият сондаж за проучване на находището е осъществен през 1926 г. Природните запаси от сол тук са изключително големи.[10] Провадсол добива сол и произвежда разсол, който се транспортира по тръби до заводите на Девня.

Градът разполага със завод за рафинирани масла и мазнини, както и за преработка на рапица. „Елдом микс“ (основано през 1967 г.) е едно от първите предприятия в страната за производство на бяла техника.[13] „Терем – Овеч“ (основано през 1954 г.) произвежда и ремонтира специализирано селскостопанско оборудване и специфични транспортни средства, първоначално използвани в армията.[14] Има текстилен завод и фабрика за мебели.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени
  • Ивелина Балчева (1964), певица.
  • Красимир Гатев (1944 – 2008), български пианист.
  • Вичо Димов Иванов (1901 – 1979), писател и художник (роден в с.Петров дол, община Провадия).
  • Людмила Исаева (1926 – 1991), българска поетеса.
  • Йордан Нихризов (1953), български политик, инженер, председател на Българската социалдемократическа партия (БСДП).
  • Светослав Обретенов (1909 – 1955), български композитор и хоров диригент.
  • Люба Обретенова (1919 – 1997), българска пианистка.
  • Светослав Овчаров (1957), режисьор, професор в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“.
  • Камен Радев, председател на Национална айкидо и джиу-Джицу федерация. Инструктор, от международен клас. През 2015 година получи наградата на Япоснкия Посланик в н.п. Такаши Куидзуми за принос в Българо – Японските взаимотношения в сферата на бойните изкуства.
  • Василена Радева (1982), режисьор, носител на наградите „Аскеер“ за дебют, „Икар“ за най-добро представление („Нордост – приказка за разрушението“) и Наградата за изкуство „Ст. Камбарев 2001“.
  • Коста Ранков (1865 – 1953), български политик, два мандата кмет на Варна, народен представител в 10 Обикновено народно събрание
  • Цончо Родев (1926-2011), писател, автор на исторически, фантастични и приключенски романи, разкази и новели.
  • Йордан Славчев (1960), енигматик и издател.
  • Миглена Тачева (1960), български политик, юрист, министър на правосъдието 2007-2009 г.
  • Проф. Пламен Бочков (1957) , фолклорист, етнолог, антрополог, ректор на Нов български университет от 2012 г.
  • Проф. Александър Обретенов (1903-1990), български изкуствовед, архитект и общественик.
  • Акад. Христо Кючуков (1962), езиковед и педагог. Активист за човешките, образователните и лингвистичните права на ромите.
  • Хрисан Христов (1937-2017), офицер-разузнавач във Федерална република Германия. Работи в радио "Свободна Европа".
  • Йоланта Родева-Романски (1921-2008), лекар. Работи във Варна, Бургас и Обзор. От 1955 г. живее в Цюрих. Работи 24 години в Кръводарителния център на швейцарския Червен кръст.
  • Дончо Димитров (1958), бизнесмен, стоковед, народен преставител в 37 Народно събрание (1995-1997).
  • Борис Ганчев (1894-1963), български актьор. От 1924 г. до смъртта си през 1963 г. играе в трупата на Народен театър "Иван Вазов".
  • Станислав Владимиров (1989), български автомобилен състезател. Рали шампион на България за млади пилоти за 2016 г.
  • Христо Ганчев (1877-1912), български актьор. Взима участие в Първата балканска война. Умира на фронта от коремен тиф.
  • Пламен Казаков (1962), български футболист. Играе в Спартак(Варна), Черно море(Варна), Ботев(Нови Пазар), Шумен, Пасош де Ферейра (Португалия).
  • Иван Манолов (1961-2005), български поет, корабен механик, конструктор и директор на транспортна фирма.
  • Соня Кънчева (1929-2006), българска народна певица
  • Партений Левкийски (1907-1982), български духовник, левкийски епископ на Българската православна църква от 1945 до 1982 година.
  • Георги Пенев (1969), български флотски офицер, флотилен адмирал (бригаден генерал).
  • Никола Тузсузов (1900-1997), български художник – сценограф, илюстратор, шрифтописец. Автор на множество графики, илюстрации, сценографски решения, карикатури.
  • Стефан Корабов (1921), индустриалец, конструирал машина за източване на ножчета за селскостопански машини.
  • Борис Везнев (1890-1957), български строителен инженер.
  • Суави Басри Хаджи (1956), зоотехник, народен представител в 36 Народно събрание (1991-1994).
  • Светослав Неделчев (1961), лекар, специалист по нервни болести, народен представител в 41 Народно събрание (2009-2013).

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Крепост Овеч има три входа. Западният вход е достъпен откъм града посредством оригинална спираловидна стълба със 111 стъпала. Главен за крепостта е северният вход. Пред него е изградено мостово съоръжение с дължина 150 м, което свързва твърдината със съседното плато Табиите. Източният подстъп е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни стълби. В района на крепостта са разкрити основите на три черкви (функционирали в периода ХІІ-ХІV век) разположени между главната порта и скалния венец. Намиращата се най-близо до главната порта е митрополитската черква (трикорабна и едноабсидна) на средновековна Овечка епархия. Другите две черкви са еднокорабни и едноабсидни. Запазени са само основите, които са изградени от каменни блокове. При посещение на крепостта в каменното укрепление могат да бъдат разгледани кладенецът с дълбочина 79 м., митрополитската църква, рицарският затвор, кулата с дяволската пътечка и Калугерските дупки.
  • Солницата – праисторически солодобивен център[15][16][17][18].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Население – градове в България – „НСИ“
  2. Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. „Справка за населението на град Провадия, община Провадия, област Варна, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 31 юли 2019. (на български)
  5. „The population of all towns and villages in Varna with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 31 юли 2019. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
  7. Константин Иречек, История на българите, стр.492
  8. а б в г За Провадия – Исторически музей град Провадия
  9. Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  10. а б в Профил на община Провадия – Областна администрация Варна
  11. Солените извори край Провадия дават началото на европейската цивилизация
  12. Гр. Провадия – османски форт Илдъз табия | Български крепости
  13. За нас
  14. Терем – Провадия
  15. „Сол, ранно комплексно общество, урбанизация: §20130150 Провадия-Солницата (5500 – 4200 г. пр. Хр.).“ Археология 53.1: 7-­‐27
  16. Archaeologists find Europe's most prehistoric town
  17. Salt, early complex society, urbanization: Provadia-Solnitsata (5500 – 4200 BC) (Abstract)
  18. Bulgarians find oldest European town, a salt production center

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България