Провадия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Провадия
Панорамен изглед към града.
Панорамен изглед към града.
Общи данни
Население 12 954 (ГРАО, 2015-03-15)*
13 255 (НСИ)
Землище 21,738 km²
Надм. височина 56±1 m
Пощ. код 9200
Тел. код 0518
МПС код В
ЕКАТТЕ 58503
Администрация
Държава България
Област Варна
Община
   - кмет
Провадия
Филчо Филев
(БСП)
Провадия в Общомедия

Прова̀дия е град в област Варна, Североизточна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Провадия.

Населението му е 14 361 жители.[1][2][3] – 2-ри по големина град в областта след Варна.

География[редактиране | редактиране на кода]

Община Провадия е разположена в източната част на дунавската равнина, между Провадийското и Добринското плато на площ от 573,6 кв.км. Провадия заема южната част на Провадийския пролом и се простира от двете страни на река Провадийска.

През града преминава и железопътната линия София – Варна (буквално целия го преполовява,на път за Варна). Разстоянието до Варна е 50 km.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 7 905
1946 8 729
1956 12 463
1965 13 826
1975 15 166
1985 15 759
1992 15 251
2001 14 229
2011 13 255

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост Дял (в %)
Общо 13 255 100.00
Българи 8562 64.59
Турци 1510 11.39
Цигани 734 5.53
Други 36 0.27
Не се самоопределят 287 2.16
Не отговорили 2126 16.03

История[редактиране | редактиране на кода]

Членове на дружество „Юнак“ – Габрово при солната сонда в Провадия, 1927 г.
Строежът на сградата на театъра в Провадия, 1943 г.
Крепостта Овеч (Провадия)

Провадия е селище с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището на града към V в. пр. Хр.

Смята се, че градът е основан като крепост и форпост на Византия срещу нахлуващите от север войнствени племена. Византийците го наричат Проват (проход или теснина, докато други специалисти считат, че наименованието „Проват“ в превод от старогръцки език означава „овца“). Към края на XI в. българите налагат името Овеч, вероятно заради добре развитото овцевъдство в този край.

През 1388 г. след продължителна обсада Овеч (крепостта Piravada) е превзет от турците. Завоевателите го наричат Провадия, а също така и Таш Хисар. Според Константин Иречек през османския период Провадия е главен източно-балкански център на дубровнишката търговия, а местната дубровнишка колония използва своя черква със сводове.[7] По време на Руско–турската война (1828 – 1829) градът е напълно разрушен и години наред се възстановява.[8]

Освобождението на България от османско владичество заварва Провадия с около 3500 жители. За кратък период от време Провадия е окръжен център в Княжество България. В резултат на административна реформа от 1881 г. става околийски град.[8]

В първите години на XX век градът е известен с трайната си подкрепа за Прогресивнолибералната партия.[9] Започва да се развива като промишлен и търговски център. През 1923 г. в града и околията му избухва силно обществено недоволство срещу Деветоюнския преврат.[8]

През 1917 г. младият войник Стоян Събев открива близо до река Провадийска солен извор. През 1923 г. са построени соловарна фабрика и малка лечебна баня за работниците, а през 1935 г. е изградена по-голяма и по-модерна баня с едно отделение. През 1938 г. банята е разширена с допълнително отделение. Нарастващият интерес към солната баня води до построяването на модерни минерални бани през 1962 г., разположени в южния край на града.[10]

В днешно време градът е известен главно с производството на каменна сол.[8]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православeн храм „Св. Благовещение“

Основната религия, изповядвана в Провадия, е източноправославната. Православният храм „Св. Благовещение“ е известен с пищната си украса. На Цветница в Провадия се устройват тържества, тогава се провежда и ежегодният пролетен панаир.

В центъра на града има 400-годишна джамия „Юсуф бей“. Има още 2 джамии, паметници на културата.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Има училище за гайдари и други инструменти, както и народни песни. Провадия е изходно място за посещение на крепостта Овеч, етнографския комплекс „Ламбова къща“, експозиция, посветена на композитора Светослав Обретенов и неговото семейство. Градът разполага с исторически музей, художествена галерия, и музейни сбирки от селата Манастир, Добрина, Градинарово, Черноок, Равна, Петров дол, Черковна, Снежина, Бозвелийско и др. Интерес за археолозите представлява праисторическият комплекс Провадия-Солницата, който освен че е един от първите солодобивни центрове в Европа, е също и древно селище.[11]

На около километър югозападно от центъра на града се намира османския форт Илдъз табия, разположен върху скален венец. Построена е в периода 1853 – 1856 г., в навечерието на Кримската война. В северозападния и югозападния ъгли на укреплението има бастиони.[12]

Запазени къщи от възраждането в Провадия могат да се наблюдават в архитектурен комплекс „Вароша“. В него се намират Ламбовата и Панайотовата къща.[10]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

На 5 km югоизточно от Провадия е открито единственото за страната Мировско находище за каменна сол. Първият сондаж за проучване на находището е осъществен през 1926 г. Природните запаси от сол тук са изключително големи.[10] Провадсол добива сол и произвежда разсол, който се транспортира по тръби до заводите на Девня.

Градът разполага със завод за рафинирани масла и мазнини, както и за преработка на рапица. „Елдом микс“ (основано през 1967 г.) е едно от първите предприятия в страната за производство на бяла техника.[13] „Терем – Овеч“ (основано през 1954 г.) произвежда и ремонтира специализирано селскостопанско оборудване и специфични транспортни средства, първоначално използвани в армията.[14] Има текстилен завод и фабрика за мебели.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Провадийската крепост е изоставена. Днес 3-те входа – сечената скала, основите на 3-те църкви (вкл. издълбана в скалите), кладенецът с дълбочина 79 м и множество други следи напомнят за славното минало на Проват-Овеч.
  • Провадия-Солницата – праисторически солодобивен център[15][16][17][18].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Население – градове в България – „НСИ“
  2. Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. „Справка за населението на град Провадия, община Провадия, област Варна, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 31 юли 2019. (на български)
  5. „The population of all towns and villages in Varna with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 31 юли 2019. (на английски)
  6. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 5 януари 2017. (на английски)
  7. Константин Иречек, История на българите, стр.492
  8. а б в г За Провадия – Исторически музей град Провадия
  9. Милюков, Павел. Живата истина (Студии за България). София, Изток-Запад, 2013. ISBN 978-619-152-162-3. с. 162.
  10. а б в Профил на община Провадия – Областна администрация Варна
  11. Солените извори край Провадия дават началото на европейската цивилизация
  12. Гр. Провадия – османски форт Илдъз табия | Български крепости
  13. За нас
  14. Терем – Провадия
  15. „Сол, ранно комплексно общество, урбанизация: §20130150 Провадия-Солницата (5500 – 4200 г. пр. Хр.).“ Археология 53.1: 7-­‐27
  16. Archaeologists find Europe's most prehistoric town
  17. Salt, early complex society, urbanization: Provadia-Solnitsata (5500 – 4200 BC) (Abstract)
  18. Bulgarians find oldest European town, a salt production center

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България