Христо Кючуков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Кючуков.jpg
Христо Кючуков
български лингвист
Роден
19 юли 1962 г. (53 г.)
Националност Флаг на България България
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Шуменски университет
Софийски университет
Работил в Министерство на образованието и науката
Великотърновски университет

Акад. Христо Кючуков е български езиковед и педагог от цигански произход. Научните му интереси са свързани с проблемите на билингвизма, образованието на ромски и турски деца в Европа, детска реч, психолингвистика и социолингвистика, ромски и турски език, езици в контакт.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 юли 1962 г. От 1984 г. е агент на Държавна сигурност.[1]

През 1990 г. се дипломира като бакалавър по „Начална училищна педагогика и руски език“ във Висшия педагогически институт в Шумен, след което завършва две магистърски степени: по начална училищна педагогика (1991) и по психолингвистика (1992) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Учи една учебна година лингвистика в университета в Стокхолм (1992 – 1993). През 1995 г. защитава докторска степен по психолингвистика в Амстердамския университет, след което защитава докторска дисертация по педагогика (1998) и трета дисертация за степента „доктор на педагогическите науки“ (2002) в България. Избран е за професор по „Общо езикознание“ (ромски и турски език) в университета "Матей Бела" в гр. Банска Бистрица, Словакия.

За периода от 1992 до 1996 г. е работил е като експерт по ромски език в българското просветно министерство, след което близо две години работи във фондация „Отворено общество“ в Будапеща.

През учебната 1999 – 2000 е преподавател по „Интеркултурна комуникация“ в университета в Сан Франциско, САЩ. За периода 1997 – 2009 В България е бил преподавател по „Ромски език и култура“, „Психолингвистика“ и „Методика на обучението по български език в условия на билингвизъм“ към варненския Департамент за повишаване квалификацията на учителите, Старозагорския университет и Великотърновския университет. От 2008 до 2015 г. преподава „Ромски език“ в университетите „Константин Философ“ в Нитра и „Св. Елизабета“ в Братислава, Словакия.

През 2011 г. основава научната дисциплина „Балканска турска диалектология“ като гост-професор към Свободния университет в Берлин, Германия, където преподава в продължение на три години в Магистърската програма на Института по Туркология.

От 2010 г. е гост – професор по дисциплините „Балканска турска диалектология“, „Ромски език и култура“, „Психолингвистика“, „Образование на ромските деца в Европа“, „Интеркултурно образование“ към в Колежа Белойт, Уисконсин, САЩ; Московския държавен педагогически университет, Русия;Магдебургския университет за социални науки, Германия; Шльонския Университет, в Катовице, Полша. През 2015 е гост-изследовател по „Психолингвистика“ към Изследователския Институт по детска психология и патопсихология в Братислава, Словакия.

През 2006 г. печели Фулбрайтовска стипендия и шест месеца работи върху нови психолингвистични тестове с американската психолингвистка Джил де Вилиерс в Лабораторията по психолингвистика към Департамента по психология на Колежа „Смит“, в Нортхамптън, Масачузетс, САЩ. През периода 2006 – 2015 г. в сътрудничество с проф. д-р Джил де Вилиерс, създава първите психолингвистични тестове в света и организира и първите международни психолингвистични изследвания с ромски деца в Европа на ромски език.

За нововъведенията и изключителните научни постижения в областта на образованието и на психолингвистиката с ромски деца в Европа, през 2014 г. проф. дпн Хр. Кючуков е избран за академик на Международната академия на науките по педагогическо образование (МАНПО), Москва, Русия.

От 2015 г. работи и като детски психотерапевт в Берлин, Германия.

Има издадени 27 монографии, пет от които на английски език. Има над 500 публикации. Автор е на детски книжки, някои от които са отпечатани и в САЩ.

Основател и главен редактор на списание „International Journal of Romani Language and Culture“ (2011 – 2013 г.).[2] Редактор на сериите „Interculturalsm and Intercultural education" , „Roma“ и "Lincom Studies in Language Acquistion and Bilingualism“, които се издават в Германия.

Живее в Берлин, Германия.

Избрани публикации[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Подготовка за ограмотяване в условия на билингвизъм (1994)
  • Психолингвистични аспекти на ранния билингвизъм (1997)
  • Лингводидактически аспекти на ромския език (1998)
  • Съвремени идеи и подходи за обучение по български език на деца билингви в двуезична среда (1999)
  • Образователни нагласи на ромите в България (1999) - с Е. Герганов
  • Развитие на детския ромски и детския турски билингвизъм в България (2001)
  • Писмената реч на български език на ученици роми в 3-5 клас (2002)
  • Между традицията и образованието (2004)
  • Образователен статус на ромската жена (2004)
  • Десегрегация на ромските ученици (2006)
  • Обучението по български език в детската градина в условия на билингвизъм (2008)
  • Когитивният подход в обучението по ромски език (2009)
  • Модели за образователна интеграция в малките населени места в България (2010)

Учебници[редактиране | редактиране на кода]

  • Romano ABC Lil - Ромски буквар (1993) - колектив
  • Romani alfabeta - Ромска азбука (1995) - с М. Янакиев и Д. Илиев
  • О Romano Drom - Ромският път (1996) - с М. Янакев
  • Ограмотяване в условия на билингвизъм (1999) - със Ст. Здравкова
  • Кратко описание на ромския език в България (2003)
  • Методика на обученеито по български език в началните класове в условия на билингвизъм (2004)
  • Речта на ромските деца (2007)
  • Педагогически есета по интеркултурно образование (2011)

Противоречия[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. Кючуков е обвинен в плагиатство от Биргит Игла и Петя Асенова. Те твърдят, че в учебника си ­„Кратко описание на ромския език в България“ Кючуков е преписал от дисертацията на Кирил Костов „Циганските диалекти в България“, писана през 1963 г.[3]. За разпространяване на клевети по адрес на Кючуков, включително и в писмен вид, през 2005 г. той завежда дело срещу Биргит Игла и Петя Асенова.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Решение №230 от 16.06.2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
  2. „International Journal of Romani Language and Culture – Journal Information“, International Linguistics Community Online. ((en))
  3. „Обвиняват в плагиатство ромски доцент от ВТУ“, factor-news.net, 24 януари 2006 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]