Христо Кючуков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето


Христо Кючуков
немски лингвист
Hristo Kyuchukov .jpg
Роден

Националност Германия
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Амстердамски университет
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Шуменски университет
Софийски университет
Работил в Министерство на образованието и науката
Великотърновски университет

Христо Кючуков е немски езиковед и педагог, роден в България, според собственото му определение – немски ром, мюсюлманин.[1][2][3]

Академик към Международната академия на науките по педагогическо образование (МАНПО), Москва, Русия.

От 2017 г. редовен професор по интеркултурно образование и психолингвистика към Силезийския университет, в гр. Катовице, Полша.

Научните му интереси са свързани с проблемите на билингвизма, с образованието на ромските и турските деца в Европа, с детската реч, с психолингвистиката и социолингвистиката, с езиците в контакт, с ромския Холокост и антициганизма в Европа. Неговите лингвистични изследвания са върху ромския език, върху балканския турски, гагаузкия и татарския език в България, върху българския, словашкия и руския език.

Стипендиант на Шведския институт в Стокхолм, на Амстедамския университет, на Фондация „Про Хелветиа“ в Швейцария, на фондация „Отворено общество“ в Ню Йорк, на Българската комисия „Фулбрайт“ и на словашкото правителство.

Известен в Европа и в света активист за човешките, образователните и лингвистичните права на ромите.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 19 юли 1962 г. в гр. Провадия, в мюсюлманско ромско семейство под името Хюсеин Селимов Кючуков, но по време на т. нар. „възродителен процес“ през 1982 г. е преименуван на Христо Славов Кючуков.[4] От 1984 г. е агент на Държавна сигурност.[5]

Принадлежи към групата на ромите мюсюлмани (джамбази), чиито деди са търгували с коне. Майчиният му език е джамбазкият ромски диалект, който принадлежи към групата на влашките ромски диалекти. Прадядо му е бил участник в Балканската и в Първата световна война и е бил пленен в Сърбия, от където успява да избяга. Баба му и дядо му по време на Втората световна война са били използвани като ятаци на български партизани в провадийския край, а дядо му е бил и участник във Втората световна война, като войник в Българската армия. След 9. 09.1944 г. баба му и дядо му не са получили никакво признание за подпомагането на антифашисткото движение. Били са интернирани в провадийските села, където остават до средата на 1960-те години, след което отново се връщат да живеят в гр. Провадия.

През 1990 г. се дипломира като бакалавър по „Начална училищна педагогика и руски език“ във Висшия педагогически институт в Шумен, след което завършва две магистърски степени: по начална училищна педагогика (1991) и по психолингвистика (1992) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Учи една учебна година лингвистика в университета в Стокхолм (1992 – 1993). През 1993 г. е приет за докторант и през 1995 г. защитава докторска дисертация по психолингвистика в Амстердамския университет, след което защитава докторска дисертация по педагогика (1998) и трета дисертация за степента „доктор на педагогическите науки“ (2002) в България.[6] Избран е за професор по „Общо езикознание“ (психолингвистика) в университета „Матей Бела“ в гр. Банска Бистрица, Словакия.

За периода от 1992 до 1996 г. работи като експерт по ромски език в българското просветно министерство, след което близо две години работи във фондация „Отворено общество“ в Будапеща (1998 – 1999). През 1995 г. в България основава Балканска Фондация за междукулурно образование и разбирателство „Дайвърсити“ и е Изпълнителен директор на фондацията, която работи до 2007, осъществявайки проекти на национално и европейско ниво, в областта на образованието на децата на малцинствата и в областта на езикознанието в България и Европа.

През учебната 1999 – 2000 е преподавател по „Интеркултурна комуникация“ и „Психолингвистика“ в университета в Сан Франциско, САЩ. За периода 1997 – 2009 в България преподава „Ромски език и култура“, „Психолингвистика“ и „Методика на обучението по български език в условия на билингвизъм“ към варненския Департамент за повишаване квалификацията на учителите, Старозагорския и Великотърновския университет. От 2008 до 2015 г. преподава „Ромски език“ в университетите „Константин Философ“ в Нитра и „Св. Елизабета“ в Братислава, Словакия.

През 2011 г. основава научната дисциплина „Балканска турска диалектология“ като гост-професор към Свободния университет в Берлин, Германия, където чете в продължение на три години лекции в Магистърската програма на Института по Туркология по „Турските диалекти на ромите мюсюлмани в Балканските страни“ и „Балканска турска социолингвистика“

От 2010 г. е гост – професор по дисциплините „Ромски език и култура“, „Психолингвистика“, „Образование на ромските деца в Европа“, „Интеркултурно образование“ към Колежа Белойт, Уисконсин, САЩ; Московския държавен педагогически университет, Русия; Магдебургския университет за социални науки, Германия; Силезийския Университет, в Катовице, Полша. През 2015 е гост-изследовател по „Психолингвистика“ към Изследователския институт по детска психология и патопсихология в Братислава, Словакия.

През 2006 г. печели Фулбрайтовска стипендия и работи върху нови психолингвистични тестове с американската психолингвистка проф. д-р Джил де Вилиерс (Jill de Villiers) в Лабораторията по психолингвистика към Департамента по психология на Колежа „Смит“, в Нортхамптън, Масачузетс, САЩ. През периода 2006 – 2016 г. в сътрудничество с проф. д-р Джил де Вилиерс, създава първите психолингвистични тестове на ромски език в света и организира и първите международни психолингвистични изследвания с ромски деца в Европа на ромски език.

Активно сътрудничи с проф. д-р Уилям Ню (William New) от Колежа „Белойт“, САЩ в областта на образованието на ромските деца в Европа, с проф. дпн Оксана Ушакова от Руската академия по образование (РАО), Москва и с проф. д-р Валентина Яшина от Московския педагогически държавен университет (МГПУ), Москва, Русия в областта на детската реч и психолингвистиката.

За нововъведенията и изключителните научни постижения в областта на образованието и на психолингвистиката с ромски деца в Европа, през 2014 г. Хр. Кючуков е избран за академик на Международната академия на науките по педагогическо образование (МАНПО), Москва, Русия.

От 2015 г. работи и като детски психотерапевт и семеен консултант в Берлин, Германия.

Има издадени 27 монографии, пет от които на английски език. Има над 800 публикации. Автор е на детски книжки, някои от които са отпечатани и в САЩ.

Основател и главен редактор на списание „International Journal of Romani Language and Culture“ (2011 – 2013 г.).[7] Основател и редактор на сериите „Roma", „Interculturalism and Intercultural education" и "Lincom Studies in Language Acquisition and Bilingualism“, „Turkish and Turkic languages and cultures“, "Romani literature", които се издават в Германия.

През 2018 г., заедно с проф. д-р Ян Ханкок и Орхан Галюш, основават ERAN (Eurаsian Romani Academic Network) - Евроазиатска ромска академична мрежа за учени с ромски етнически произход от Европа и Азия. От основаването на организацията Кючуков изпълнява функцията на Вице- президент.

През 2018 г. е избран и за Вице-президент на световната „Циганска академична общност“ (Gypsy Lore Society).

За периода от 2000 до 2004 г. изпълнява функцията на Генерален секретар, а през 2020 г. е избран за Комисар на Комисията по ромски език, култура и образование към Международния ромски съюз (International Romani Union- IRU)

През 2020 г. основава Ромски изследователски център към Силезийския университет в гр. Катовице, Полша и е избран за негов Директор.

От 2019 г. е немски гражданин. Живее в Берлин, Германия.

Избрани публикации[редактиране | редактиране на кода]

Монографии
  • Кючуков, Хр. и Солак, С. (2020) Насилствената смяна на имената на ромите мюсюлмани и турците в България
  • Кючуков, Хр. (2019) Ранното усвояване на някои граматически категории в ромския език и когнитивното развитие на ромските деца
  • Кючуков, Хр. (2019) Кратък социолингвистичен анализ на мечкадарски песни
  • Кючуков, Хр. (2019) За Мефкюре Моллова и нейният принос за изследване на турските диалекти в България
  • Кючуков, Хр. (2018) Предизвикателството
  • Кючуков, Хр. (2010) Модели за образователна интеграция в малките населени места в България
  • Кючуков, Хр. (2009) Когитивният подход в обучението по ромски език
  • Кючуков, Хр. (2008) Обучението по български език в детската градина в условия на билингвизъм
  • Кючуков, Хр. (2006) Десегрегация на ромските ученици
  • Кючуков, Хр. (2004) Образователен статус на ромската жена
  • Кючуков, Хр. (2004) Между традицията и образованието
  • Кючуков, Хр. (2002) Писмената реч на български език на учениците роми в 3 – 5 клас
  • Кючуков, Хр. (2001) Развитие на детския ромски и детския турски билингвизъм в България
  • Кючуков, Хр. и Герганов, Е. (1999) Образователни нагласи на ромите в България
  • Кючуков, Хр. (1999) Съвременни идеи и подходи за обучение по български език на деца билингви в двуезична среда
  • Кючуков, Хр. (1998) Лингводидактически аспекти на ромския език
  • Кючуков, Хр. (1997) Психолингвистични аспекти на ранния билингвизъм
  • Кючуков, Хр. (1996) Етнолингводидактика
  • Кючуков, Хр. и Златев, Й. (1996) Комуникативна компетентност на ромските деца на български език в класната стая
  • Кючуков, Хр. (1994) Подготовка за ограмотяване в условия на билингвизъм
Научна редакция на сборници
  • Kyuchukov, H. Ushakova, O. and Yashina, V. (eds) (2019) Acquisition of Russian as L1 and L2. Munich: Lincom
  • Kyuchukov, Hr., Balvin, J. and Kwadrans, L. (eds) (2019) Life with Music and Pictures: Eva Davidova’s contribution to Roma Musicology and Ethnography. Munich: Lincom.
  • Kyuchukov, H. and New, W. (eds.) (2017) Language of resistance: Ian Hancock’s contribution to Romani studies. Munich: Lincom
  • Kyuchukov, H., Marushiakova, E. and Popov, V. (eds.)(2016) Roma: Past, Present, Future. Munich: Lincom Academic Publisher
  • Kyuchukov, H. (ed.)(2016) New Trends in the Psychology of Language. Munich: Lincom Academic Publisher.
  • Kyuchukov, H. (ed.) (2015) Acquision od Slavic languages. Munich: Lincom Academic Publisher
  • Kyuchukov, H., Kwadrans, L. and Fizik, L. (eds) (2015) Romani Studies: contemporary trends. Munich: Lincom Academic Publisher
  • Kyuchukov, H., Lewowicki, T. and Ogrodzka-Mazur, E. (eds) (2015) Intercultural education: concepts, practice, problems. Munich: Lincom Academic Publisher.
  • Kyuchukov, H., Kaleja, M. and Samko, M. (eds) (2015) Linguistic, Cultural and Educational Issues of Roma. Munich: Lincom Academic Publisher.
  • Selling, J., End, M., Kyuchukov, H., Laskar, P. and Templer, B. (eds) (2015). Antiziganism. What’s in a Word? Cambridge Scholars Publishing.
  • Kyuchukov, H. and Rawashdeh, O. (eds) (2013) Roma Identity and Antigypsyism in Europe. Munich: Lincom Academic Publisher.
  • Balvin, J., Kwadrans, L. and Kyuchukov, H. (eds) (2013) Roma in Visegrad Countries: History, Culture, Social Integration, Social work and Education. Wroclaw: Prom.
  • Kyuchukov, H. and Artamonova, E. (eds) (2013) The educational and social sciences in the XXI century. Bratisalva: VSZaSV „Sv. Alzbeta“.
  • Kyuchukov, H. (ed) (2012) New Faces of Antigypsysm in Modern Europe. Prague: Slovo 21
  • Stoyanova, J. and Kyuchukov, H. (eds.) (2011) Psichologiya i Lingvistika/Psychology and Linguistics. Sofia: Prosveta.
  • Kyuchukov, H. and Hancock, I. (eds) (2010) Roma Identity. Prague: Slovo 21.
  • Kyuchukov, H. (ed.) (2009) A language without Borders… Endangerded Languages and Cultures. Uppsala: Uppsala University Press, vol. 5.
  • Kyuchukov, H. (ed.) (2002) New Aspects of Roma Children Education. Sofia: Diversity Publications.
  • Bakker, P. and Kyuchukov, H. (eds)(2000) What is the Romani language? Hertfordshire: Hertfordshire University Press.
  • Matras, Y., Bakker, P. and Kyuchukov, H. (eds) (1997) The typology and dialectology of Romani language. Amsterdam: John Benjamins Publishng Company.
Учебници
  • Кючуков, Хр. (2019) Лекции по интеркултурно обрзование
  • Кючуков, Хр. (2018) Билингвизъм и ограмотяване на български език
  • Кючуков, Хр (2018) Към ромския песенен фолклор
  • Кючуков, Хр. (2007) Речта на ромските деца
  • Кючуков, Хр. (2004) Методика на обучението по български език в началните класове в условия на билингвизъм
  • Кючуков, Хр. (2003) Кратко описание на ромския език в България
  • Здравкова, Ст. и Кючуков, Хр. (1999) Ограмотяване в условия на билингвизъм
  • Кючуков, Хр. и Янакиев, М. (1996) О Romano Drom – Ромският път
  • Кючуков, Хр, Янакиев, М. и Илиев, Д. (1995) Romani alfabeta – Ромска азбука
  • Кючуков, Хр и колектив (1993) Romano ABC Lil – Ромски буквар

Обвинение в плагиатство[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. Кючуков е обвинен в плагиатство от Биргит Игла и Петя Асенова. Те твърдят, че в учебника си ­„Кратко описание на ромския език в България“ Кючуков е преписал от дисертацията на Кирил Костов „Циганските диалекти в България“, писана през 1963 г.[8] За разпространяване на клевети по негов адрес, включително и в писмен вид, Кючуков завежда дело срещу Биргит Игла и Петя Асенова през 2005 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Отговор на г-н Кючуков на запитване от Уикипедия
  2. Ученици от ОУ „П.Волов“ научиха за успели в професиите си личности от ромски произход – Дарик радио, 8 юни 2017
  3. Представят книгата „Билингвизъм и ограматоване на български език“ в Кюстендил. www.infomreja.bg, 17 януари 2019
  4. Христо Кючуков, „За да не се повтори никога“, Либерален преглед, 16 април 2012 г.
  5. Решение №230 от 16.06.2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
  6. Сайт на Христо Кючуков, страница „За мен“ ((en)). // 2019. Посетен на 13 януари 2019.
  7. „International Journal of Romani Language and Culture – Journal Information“, International Linguistics Community Online. ((en))
  8. „Обвиняват в плагиатство ромски доцент от ВТУ“, factor-news.net, 24 януари 2006 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]