Великотърновски университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Великотърновски университет
„Св. Св. Кирил и Методий“
University of Veliko Tarnovo,Rectorate.JPG
Основаване 1963
Вид държавен
Ректор проф. д-р Христо Бонджолов
Студенти 14 200
Местоположение Велико Търново, България
Уебсайт http://www.uni-vt.bg
Map of Veliko Tarnovo.png
43.0758° с. ш. 25.6497° и. д.
Местоположение във Велико Търново
Великотърновски университет
„Св. Св. Кирил и Методий“
в Общомедия

Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий“ е създаден през 1963 г. като Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“ във Велико Търново.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основатели на Великотърновския университет са проф. Александър Бурмов и проф. д-р Пеньо Русев, които са съмишленици и приятели. Те са авторитетни учени и администратори, ревностни привърженици на всяка нова, градивна и перспективна идея, които подбират първите университетски преподаватели, като „вербуват“ свои колеги от София за „търновската кауза“. Първостроители на великотърновското висше училище са още професорите Георги Димов, Иван Гълъбов, Иван Дуриданов, Станчо Ваклинов, Христо Данов, Велизар Велков, Страшимир Димитров, Никола Кожухаров, Васил Стоилов, доцентите Галина Тагамлицка, Михаил Кац и ст. преп. Димо Минев.

Преустройват се старите казармени помещения, разположени в местността Света гора на аудитории, семинарни зали и кабинети, комплектуват се първите катедри и така през есента на 15 септември 1963 г. отваря врати вторият университет в България, с името Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“.

Университетът наследява просветните и културни традиции на знаменитата Търновска книжовна школа [източник? (Поискан преди 23 дни)] от XIV век и се утвърждава като авторитетно висше училище за хуманитарни знания и изкуства, като престижен учебен и научен център[източник? (Поискан преди 23 дни)]. Първите 340 студенти се обучават в 4 специалности: Българска филология, Руска филология, „История“ и „Изобразителни изкуства“. През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10 – 15 хонорувани професори и доценти от софийски висши училища и институти на БАН.

От първите години на университета студентите вземат участие в национални и международни научни изяви – конференции, симпозиуми, семинари, студентски научни експедиции. Още в самото начало започва издаването на в. „Наука и труд“, а през 1964 г. е отпечатан и първият том на годишника „Трудове на Висшия педагогически институт“. Университета се разраства, структурират се първите факултети, изгражда се и се модернизира материално-техническата база. Появяват се първите научни публикации, учебници и монографии, първите защити на дисертационни трудове, първите хабилитации на младите великотърновски преподаватели.

С указ на Държавния съвет на НРБ №586 от 13 октомври 1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет. На 14 октомври 1971 г. тогавашният държавен глава – Тодор Живков издава указа за създаването на Великотърновския университет на многолюдно тържество и връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Това знаменито събитие съвпада с международния научен симпозиум в чест на 600-годишнината на Търновската книжовна школа, чийто законен и достоен наследник е Великотърновският университет / ВТУ.

Университетът създава връзки със сродни университети: Лвов, Ленинград, Минск, Харков (СССР), Брешов, Нитра, Пилзен (Чехословакия), Хале, Берлин, Грайфсвал (ГДР), Краков, Катовице (Полша).

Днес Великотърновският университет разполага с девет факултета, четиресет и две катедри, шейсет и осем специалности, два педагогически колежа в Плевен и Враца, центрове в София, Пловдив и Добрич и над 18 хиляди студенти от България и чужбина. Обучава бакалаври, магистри и докторанти. Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий“ е първото от големите български държавни висши училища. Всяка година Академичният съвет номинира един дипломиран възпитаник на Университета за присъждане на академична награда на Община Велико Търново в размер на 5000 евро.[1]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Великотърновския университет"Св. Св. Кирил и Методий" е структуриран в 9 факултета.

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

Факултет „Изобразително изкуство“

Филиали[редактиране | редактиране на кода]

  • Филиал Враца
  • Педагогически колеж Плевен
  • Департамент за езиково обучение

Корпуси на ВТУ[редактиране | редактиране на кода]

  • Великотърновски университет – Ректорат
  • Великотърновски университет – Факултет по изобразително изкувство
  • Великотърновски университет – Корпус 2 – Славистичен комплекс
  • Великотърновски университет – Корпус 3 – Факултет по математика и информатика
  • Великотърновски университет – Корпус 4 – Стопански факултет
  • Великотърновски университет – Корпус 5 – Педагогически факултет, Юридически факултет, Философски факултет, Център за квалификация
  • Великотърновски университет – Спортен комплекс
  • Великотърновски университет – Корпус Скулптура

Ректори на Университета през годините[редактиране | редактиране на кода]

Име[2][3][4] Период Забележки
1. чл. кор. проф. Александър Бурмов 1963 – 1965 Основател и пръв ректор на университета
2. проф. д.ф.н. Пеньо Русев 1965 – 1966
3. проф.д.и.н. Станчо Ваклинов 1966 – 1968
4. проф. д.ф.н. Георги Димов 1968 – 1970
5. проф. д.ф.н. Жельо Авджиев 1970 – 1971
6. проф. д.ик.н. Димитър Филипов 1971 – 1976; 1976 – 1979 два мандата
7. проф. д-р. Ангел Давидов 1979 – 1983; 1983 – 1984 два мандата
8. проф. д.ф.н. Станьо Георгиев 1984 – 1987
9. проф. д.ф.н. Георги Данчев 1987 – 1991
10. доц. д-р Владимир Попов 1991 – 1995
11. проф. д.и.н. Иван Стоянов [5] 1995 – 1999
12. проф. д.ф.н. Иван Харалампиев 1999 – 2003; 2003 – 2007 два мандата
13. проф. д.п.н. Пламен Легкоступ 2007 – 2011; 2011 – 2015 два мандата
14. проф. д-р Христо Бонджолов 2015 – понастоящем
ВТУ Корпус номер 5

Университетска библиотека[редактиране | редактиране на кода]

Университетска библиотека отваря врати за своите читатели едновременно с откриването на Висшия Педагогически Институт във В. Търново на 15 септември 1963 г. Първоначалният фонд е изграден със съдействието на нашите първи дарители: Университетска библиотека към СУ „Св. Климент Охридски“, Народна библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Първа гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ – гр. В. Търново, Окръжен държавен архив, Читалище „Надежда“ – гр. В. Търново, проф. Александър Бурмов, акад. Петър Динеков, проф. Николай Кожухаров, ст. преп. Димо Минев, Йордан Кулелиев.

Мисията на Университетска библиотека е осигуряване на библиотечното и информационното обслужване на образователния процес и научноизследователската дейност във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Целите, към които библиотеката се стреми, са свързани с постигане на оперативност, адекватност и пълнота при задоволяване на информационните потребности на нашите читатели.

За постигане на тези цели Университетска библиотека изгражда многоотраслов библиотечен фонд по профила на изучаваните във Великотърновския университет специалности.

Към момента той наброява над 380 000 библиотечни единици научна и учебна литература на български и чужди езици, включително над 42 000 тома периодични, редки и ценни издания, електронни носители на информация и други материали.[1]

Университетско издателство[редактиране | редактиране на кода]

Великотърновският университет разполага с издателство, което носи името „Св. Св. Кирил и Методий“, наследник на основаната през 1971 г. Печатна база, превърнала се през годините в основно университетско звено. Издателството е регистрирано в Националната ISBN агенция – София, с международен стандартен книжен номер 524 от 20. 04. 1992 г. Изпълнява програмата на университета за книгоиздаване и книгоразпространение, включва се в националния книжен пазар и съвременната българска книжнина. Издателството обезпечава текущия учебен процес на университета.

Появило се на книжния пазар преди повече от 15 г., през 1992 г., издателството се специализира в издаването на литература, профилирана за висшите учебни заведения. Годишно издава 70 заглавия: научна, научнопопулярна, учебна, учебно-помощна литература, списания и годишници. Изданията са насочени както към специализираната аудитория, така и към студентите, кандидат-студентите, учениците и всички ценители на българската книга.

Предимство е внедрената издателска система за малки тиражи при издаването на тясноспециализираните издания, за тестване на пазара чрез пилотни тиражи, както и възможността да се реализира печат при поискване.[1]

Университетът издава студентски вестник „Университет“.

Известни личности възпитаници на университета[редактиране | редактиране на кода]

Известни преподаватели в университета[редактиране | редактиране на кода]

  • Йордан Андреев (историк)
  • Петър Иванов (психолог) (преподавател по психология)
  • Иван Радев(академик, литературен историк и критик)
  • Анчо Калоянов (фолклорист и етнолог, писател)
  • Пламен Павлов (историк)
  • Казимир Попконстантинов (археолог)
  • Красимир Петров (специалист по френска литература, преводач)
  • Георги Плетньов (историк)
  • Мариян Стоядинов (доцент, богослов)
  • Милко Палангурски (историк)
  • Петко Савов (преподавател по класическа китара)
  • Пламен Легкоступ
  • Станчо Ваклинов (археолог)
  • Спас Николов (преподавател по английска литература, преводач)
  • Саркис Асланян (преподавател по английски, преводач)
  • Пенка Ангелова (преподавател по немска литература и език)
  • Гочо Гочев (преподавател по руски език, преводач)
  • Иван Станков (преподавател по българска литература, писател, преводач)
  • Иван Лазаров (историк)
  • Иван Тютюнджиев (историк)
  • Борислав Примов (историк)
  • Виолета Русева (преподавател по българска литература)
  • Мария Спасова (преподавател по старобългарски ез.)
  • Димитър Кенанов (преподавател по старобългарска литература)
  • Людмила Костова (преподавател по английски, преводач)
  • Росина Костова (археолог)
  • Красимира Мутафова (историк)
  • Петър Тодоров (историк)
  • Сава Василев (преподавател по българска литература, писател)

Почетни доктори на университета[редактиране | редактиране на кода]

  • д-р Святослав Рьорих – индийски художник (1979)
  • проф. д-р Сатне Гачиолти – италиански българист и славист (1981)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]