Великотърновски университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Великотърновски университет
„Св. св. Кирил и Методий“
Основаване 1963
Вид държавен
Ректор проф. д-р Христо Бонджолов
Студенти 14 200
Местоположение Велико Търново, България
Сайт www.uni-vt.bg
Map of Veliko Tarnovo.png
43.0758° с. ш. 25.6497° и. д.
Местоположение във Велико Търново
Великотърновски университет
„Св. св. Кирил и Методий“
в Общомедия

Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ е създаден през 1963 г. като Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“ във Велико Търново.

История[редактиране | редактиране на кода]

Основатели на Великотърновския университет са проф. Александър Бурмов и проф. д-р Пеньо Русев, които са съмишленици и приятели. Те са авторитетни учени и администратори, ревностни привърженици на всяка нова, градивна и перспективна идея, които подбират първите университетски преподаватели, като привличат свои колеги от София за Търновската кауза. Първостроители на великотърновското висше училище са още професорите Георги Димов, Иван Гълъбов, Иван Дуриданов, Станчо Ваклинов, Христо Данов, Велизар Велков, Страшимир Димитров, Никола Кожухаров, Васил Стоилов, доцентите Галина Тагамлицка, Михаил Кац и ст. преп. Димо Минев.

Преустройват се старите казармени помещения, разположени в местността Света гора, на аудитории, семинарни зали и кабинети, комплектуват се първите катедри и така през есента на 15 септември 1963 г. отваря врати вторият университет в България, с името Висш педагогически институт „Братя Кирил и Методий“.[1]

Първите 340 студенти се обучават в 4 специалности: „Българска филология“, „Руска филология“, „История“ и „Изобразителни изкуства“. През първата година обучението се осъществява от около 25 редовни щатни преподаватели и асистенти и 10 – 15 хонорувани професори и доценти от висши училища и научни институти на БАН.

От първите години на университета студентите вземат участие в национални и международни научни изяви – конференции, симпозиуми, семинари, научни експедиции. Още в самото начало започва издаването на в. „Наука и труд“, а през 1964 г. е отпечатан и първият том на годишника „Трудове на Висшия педагогически институт“. Университетът се разраства, структурират се първите факултети, изгражда се и се модернизира материално-техническата база. Появяват се първите научни публикации, учебници и монографии, първите защити на дисертационни трудове, първите хабилитации на младите великотърновски преподаватели.

С указ на Държавния съвет на НРБ № 586 от 13 октомври 1971 г. Висшият педагогически институт във Велико Търново е преобразуван в университет. На 14 октомври 1971 г. излиза указът на тогавашния държавен глава Тодор Живков за създаването на Великотърновския университет на многолюдно тържество и той връчва символичния ключ на ректора проф. Жельо Авджиев. Това знаменито събитие съвпада с международния научен симпозиум в чест на 600-годишнината на Търновската книжовна школа, за чийто наследник е обявен Великотърновският университет.

Университетът създава връзки със сродни университети: Лвов, Ленинград, Минск, Харков (СССР), Брешов, Нитра, Пилзен (Чехословакия), Хале, Берлин, Грайфсвал (ГДР), Краков, Катовице (Полша).

Днес Великотърновският университет разполага с 9 факултета, 42 катедри, 68 специалности, 2 педагогически колежа в Плевен и Враца, центрове в София, Пловдив и Добрич и над 18 хиляди студенти от България и чужбина. Обучава бакалаври, магистри и докторанти.

Всяка година Академичният съвет номинира дипломиран възпитаник на университета за присъждане на академична награда на община Велико Търново в размер на 5000 евро.[2]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ е структуриран в 9 факултета.

Факултети[редактиране | редактиране на кода]

Факултет „Изобразително изкуство“
ВТУ Корпус номер 5

Филиали[редактиране | редактиране на кода]

  • Филиал Враца
  • Педагогически колеж Плевен
  • Департамент за езиково обучение

Корпуси на ВТУ[редактиране | редактиране на кода]

  • Ректорат
  • Факултет по изобразително изкувство
  • Корпус 2 – Славистичен комплекс
  • Корпус 3 – Факултет по математика и информатика
  • Корпус 4 – Стопански факултет
  • Корпус 5 – Педагогически, Юридически, Философски факултети, Център за квалификация
  • Корпус „Скулптура“
  • Спортен комплекс

Университетска библиотека[редактиране | редактиране на кода]

Университетска библиотека отваря врати за своите читатели едновременно с откриването на Висшия Педагогически Институт във В. Търново на 15 септември 1963 г. Първоначалният фонд е изграден със съдействието на нашите първи дарители: Университетска библиотека към СУ „Св. Климент Охридски“, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Първа гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – гр. В. Търново, Окръжен държавен архив, Читалище „Надежда“ – гр. В. Търново, проф. Александър Бурмов, акад. Петър Динеков, проф. Николай Кожухаров, ст. преп. Димо Минев, Йордан Кулелиев.

Мисията на Университетска библиотека е осигуряване на библиотечното и информационното обслужване на образователния процес и научноизследователската дейност във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Целите, към които библиотеката се стреми, са свързани с постигане на оперативност, адекватност и пълнота при задоволяване на информационните потребности на читателите.

За постигане на тези цели Университетска библиотека изгражда многоотраслов библиотечен фонд по профила на изучаваните във Великотърновския университет специалности. Фондът наброява над 380 000 библиотечни единици научна и учебна литература на български и чужди езици, включително над 42 000 тома периодични, редки и ценни издания, електронни носители на информация и други материали.[2]

Университетско издателство[редактиране | редактиране на кода]

Великотърновският университет разполага с издателство, което носи името „Св. св. Кирил и Методий“, наследник на основаната през 1971 г. Печатна база, превърнала се през годините в основно университетско звено. Издателството е регистрирано в Националната ISBN агенция – София, с международен стандартен книжен номер 524 от 20 април 1992 г. Изпълнява програмата на университета за книгоиздаване и книгоразпространение, включва се в националния книжен пазар и съвременната българска книжнина. Издателството обезпечава текущия учебен процес на университета.

Появило се на книжния пазар през 1992 г., издателството се специализира в издаването на литература, профилирана за висшите учебни заведения. Годишно издава 70 заглавия: научна, научнопопулярна, учебна, учебно-помощна литература, списания и годишници. Изданията са насочени както към специализираната аудитория, така и към студентите, кандидат-студентите, учениците и всички ценители на българската книга.

Предимство е внедрената издателска система за малки тиражи при издаването на тясноспециализираните издания, за тестване на пазара чрез пилотни тиражи, както и възможността да се реализира печат при поискване.[2]

Университетът издава студентски вестник „Университет“.

Ректори на Университета[редактиране | редактиране на кода]

Име[3][4][5] Период Забележки
1. чл.-кор. проф. Александър Бурмов 1963 – 1965 основател и пръв ректор
2. проф. д.ф.н. Пеньо Русев 1965 – 1966
3. проф. д.и.н. Станчо Ваклинов 1966 – 1968
4. проф. д.ф.н. Георги Димов 1968 – 1970
5. проф. д.ф.н. Жельо Авджиев 1970 – 1971
6. проф. д.ик.н. Димитър Филипов 1971 – 1976; 1976 – 1979 2 мандата
7. проф. д-р Ангел Давидов 1979 – 1983; 1983 – 1984 2 мандата
8. проф. д.ф.н. Станьо Георгиев 1984 – 1987
9. проф. д.ф.н. Георги Данчев 1987 – 1991
10. доц. д-р Владимир Попов 1991 – 1995
11. проф. д.и.н. Иван Стоянов [6] 1995 – 1999
12. проф. д.ф.н. Иван Харалампиев 1999 – 2003; 2003 – 2007 2 мандата
13. проф. д.п.н. Пламен Легкоступ 2007 – 2011; 2011 – 2015 2 мандата
14. проф. д-р Христо Бонджолов 2015 – понастоящем

Известни преподаватели[редактиране | редактиране на кода]

  • Йордан Андреев (историк)
  • Петър Иванов (преподавател по психология)
  • Иван Радев (академик, литературен историк и критик)
  • Анчо Калоянов (фолклорист и етнолог, писател)
  • Пламен Павлов (историк)
  • Казимир Попконстантинов (археолог)
  • Красимир Петров (специалист по френска литература, преводач)
  • Георги Плетньов (историк)
  • Мариян Стоядинов (доцент, богослов)
  • Милко Палангурски (историк)
  • Петко Савов (преподавател по класическа китара)
  • Пламен Легкоступ
  • Станчо Ваклинов (археолог)
  • Спас Николов (преподавател по английска литература, преводач)
  • Саркис Асланян (преподавател по английски, преводач)
  • Пенка Ангелова (преподавателка по немска литература и език)
  • Гочо Гочев (преподавател по руски език, преводач)
  • Иван Станков (преподавател по българска литература, писател, преводач)
  • Иван Лазаров (историк)
  • Иван Тютюнджиев (историк)
  • Борислав Примов (историк)
  • Виолета Русева (преподавателка по българска литература)
  • Мария Спасова (преподавателка по старобългарски ез.)
  • Димитър Кенанов (преподавател по старобългарска литература)
  • Людмила Костова (преподавателка по английски, преводач)
  • Росина Костова (археолог)
  • Красимира Мутафова (историчка)
  • Петър Тодоров (историк)
  • Сава Василев (преподавател по българска литература, писател)

Известни възпитаници[редактиране | редактиране на кода]

Почетни доктори[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]