Иван Харалампиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Харалампиев
български езиковед медиевист
Роден
11 ноември 1946 г. (77 г.)
Националност България
Учил въвВеликотърновски университет
Научна дейност
ОбластФилология
Работил вВеликотърновски университет

Иван Харалампиев Иванов е български езиковед медиевист, професор във Великотърновския университет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 11 ноември 1946 г. в гр. Кюстендил. Завършва специалност „Българска филология“ във Великотърновския университет през 1973 г. и през следващата година започва там работа като аспирант. През 1999 г. защитава професура. Чете лекции по историческа граматика на българския език, по история на българския книжовен език до Възраждането и по развойни процеси в съвременния български език. Лектор по български език и култура в Университета „Лоранд Йотвьош“ на гр. Сегед, Унгария (1980 – 1983).

Зам.-директор на Великотърновския международен летен семинар (1983 – 1986). Директор на Семинара (1987). Ръководител на катедра „Старобългарски език, общо и славянско езикознание“ (1988 – 1999). Зам.-декан на Филологическия факултет (1986 – 1989). Зам.-ректор по учебните въпроси (1989 – 1995). Ректор на Великотърновския университет (1999 – 2007). Председател на Общото събрание на Великотърновския университет (от 2007).

Председател на великотърновския клон на Съюза на учените в България (от 1990). Член на Изпълнителното бюро на Съюза на учените в България (1994 – 1999). Член на Общото събрание на пълномощниците и на Управителния съвет на Съюза (от 2005).

Член на различни други обществени организации – Лайънс клуб, Българо-чешко и словашко дружество, Комитет „Васил Левски“, „Отворено общество“ и др.

Кандидат на филологическите науки с дисертация на тема „Наречията в книжовния български език през втората половина на 16 век (Евтимий Търновски)“ (1977). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Бъдещето на българския език от историческо гледище (Към проблематиката на езиковото прогнозиране)“ (1997).

Публикации – над 150, от които 12 книги, учебници и учебни помагала.

Агент на Държавна сигурност с псевдоним Благовест от 1979 г. [1]

Научни интереси[редактиране | редактиране на кода]

Историческа морфология на българския език, развойни процеси в съвременния български език, езиково прогнозиране, история на българския книжовен език до Възраждането, езиковата реформа и езикът на търновските книжовници от втората половина на 16 век.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетен знак и Почетен член на Съюза на учените в България;[2]
  • Сребърен плакет на Министерството на външните работи на Словашката република;
  • Професор на Тверския държавен университет (Русия);
  • Doctor honoris causa на Башкирския държавен университет (Руска федерация) (2005);[3]
  • Действителен член и редовен професор на Обществената Академия по проблемите на безопасността, отбраната и правовия ред (Москва);
  • Орден „Ломоносов“ на Обществената Академия по проблемите на безопасността, отбраната и правовия ред (Москва) за заслуги и голям личен вклад в укрепването на дружбата между народите на Русия и България – 2005 г.;[4]
  • Почетна диплома на Международния фонд за славянска писменост и култура (Москва) – 2006 г.;[5]
  • Почетен знак на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ за изключителни заслуги за развитието на Университета и за високи постижения в областта на лингвистичната българистика – 2006;
  • Георгиевски медал ІІІ степен на Международната академия за рейтинг на технологии и социология за популярност „Златна фортуна“ към Украинската академия на науките – 2006 г.;[6]
  • Почетно звание Академик на Българската академия на науката и изкуствата (БАНИ);[7]
  • Почетен гражданин на Велико Търново – 2006.[8]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • История на българския език. Увод, фонетика и морфология. Велико Търново, 1989, 292 с.
  • Езикът и езиковата реформа на Евтимий Търновски. София: Наука и изкуство, 1990, 156 с.
  • История на българския език. Велико Търново: Университетско издателство, 1992, 342 с.
  • Строители на стария български книжовен език. Търновска книжовна школа. Велико Търново: Абагар, 1995, 101 с.
  • Бъдещето на българския език от историческо гледище (Върху морфологичен материал). Велико Търново: Университетско издателство, библиотека „Филология“, 1997, кн. 7, 267 с.
  • История на българския език. Велико Търново: Фабер, 1999, 384 с. (в съавторство с Дора Иванова-Мирчева).
  • Бъдещето на българския език от историческо гледище, ІІ издание. Велико Търново: Фабер, 2000, 284 с.
  • Историческа граматика на българския език. Велико Търново: Фабер, 2001, 243 с.
  • По вековните пътеки на българския език. Избрани приноси. Велико Търново: Фабер, 2006, 558 с.
  • Бъдещето на българския език от историческо гледище, ІІІ допълнено издание, Велико Търново: Фабер, 2006, 343 с.
  • Записки по история на българския книжовен език до Възраждането. Велико Търново: Фабер, 2007, 128 с.

Учебници, учебни помагала, христоматии, речници[редактиране | редактиране на кода]

  • История на българския език (Анотирани текстове, анализи и речник). Велико Търново, 1978, 143 с. (съавтор).
  • Христоматия по история на българския език. София: Наука и изкуство, 1983, 317 с. (съавтор).
  • Избрани тестове за проверка по езикова култура. Велико Търново, 1997 (в съавторство с К. Цанков). Второ издание – 1998.
  • Малък етимологичен речник на българския език. Велико Търново: Слово, 1998, 133 с.

Избрани статии[редактиране | редактиране на кода]

  • „Евтимий Търновски и членните форми в среднобългарските писмени паметници“. – В: Търновска книжовна школа, т. ІІ. София, 1980, с. 398 – 404.
  • „Някои основни промени в българския език, отразени в писмените паметници до ХІV-ХV век, и отношението на книжовниците от школата на Евтимий Търновски към тях“. – В: Развитие на българския език от ІХ до ХХ век. 1981, София, с. 8 – 20.
  • „Константин Костенечки и Григорий Цамблак за делото на Кирил Философ“. – В: Константин-Кирил Философ. 1981, София, с. 188 – 197.
  • „Из историята на звателните форми в българския език“. – В: Слависитични проучвания. София, 1983, с. 69 – 76.
  • „Основните принципи на Евтимиевата реформа и езикът на Григорий Цамблак“. – В: Търновска книжовна школа, т. ІІІ. София, 1984, с. 220 – 233.
  • „За някои специфични особености в произведенията на писателите от Търновската книжовна школа във връзка с преводите им на съвременен български език“. – В: Търновска книжовна школа, т. ІV. София, 1985, с. 187 – 197.
  • „Основни синтактични черти в езика на Евтимий Търновски (Към въпроса за същността на Евтимиевата езикова реформа)“. – Трудове на ВТУ „Кирил и Методий“, т. ХХ, кн. 2, София, 1986, с. 96 – 119.
  • „Днешните задачи на българската езикова история“. – В: Съвременни проблеми на българската езикова история. Велико Търново, 1992, с. 14 – 25.
  • „Книжовните занимания на Евтимий Търновски според Григорий Цамблак“. – В: Славистични проучвания. Велико Търново, 1998, с. 87 – 99.
  • „За периодизацията на довъзрожденския български книжовен език“. – В: Българистични проучвания. Международен семинар по български език и култура. Велико Търново, 1998, с. 7 – 17.
  • „За първия новобългарски превод на книгата „Абагар“. – В: Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев. Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, Велико Търново, 2005, с. 459 – 468.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

  • „Азбучна молитва“ (превод от старобългарски Иван Харалампиев). – Издател. Научно списание за книгата. Велико Търново – София, 2005, кн. 2, с. 2.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Решение №2 – 16/ 14.06.2012 г.
  2. ↑ Мариета Стоянова, „Отличиха осем търновски учени за Деня на будителите“, Дарик Нюз Велико Търново, 28 октомври 2011.
  3. ↑ ((ru)) „Почетные профессора и доктора БашГУ“ на сайта на Башкирския държавен университет.
  4. ↑ „Ректорът на ВТУ, владиката и кметът на В. Търново – с медали от руската Академия по сигурността“, Econ.bg по в. „Борба“, 17 март 2005.
  5. ↑ ((ru)) Награждены почетными дипломами Международного фонда славянской письменности и культуры Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. на сайта на Мемориален дом музей на Сергей Аксаков.
  6. ↑ ((ru)) „Иван Харалампиев“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. на сайта на Международната академия за рейтинг на технологии и социология.
  7. ↑ Управителен съвет на БАНИ Архив на оригинала от 2014-09-10 в Wayback Machine. на сайта на БАНИ.
  8. ↑ „Скандалният ректор на ВТУ стана почетен гражданин“, в. „Сега“, 23 март 2006.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Харалампиев&oldid=12202571“.