Сегед

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сегед
Szeged
— град —
    Герб
Hungary-szeged-szabadteri.jpg
Hungary physical map.svg
46.25° с. ш. 20.1667° и. д.
Сегед
Страна Флаг на Унгария Унгария
Област Чонград
Площ 280,84 km²
Население (2014) 161 921 души
577 души/km²
Основаване преди 1183 г.
Пощенски код 6700
Телефонен код (+36)62
Официален сайт szeged.hu
Сегед в Общомедия

Сегед (на унгарски: Szeged) е град в Южна Унгария, административен център на област Чонград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Разположен е на река Тиса, южно от вливането в нея на р. Муреш. С население около 161 000 души (2014) той е трети по големина в страната след Будапеща и Дебрецен. В близост на Сегед преминава главната шосейна магистрала E75, свързваща Западна и Централна Европа с Балканския полуостров и Близкия Изток. Сегед има стратегическо местоположение, тъй като се намира еднакво близо както до сръбската, така и до румънската граница. Това единият от петте най-големи града на Унгария.

Климатът на Сегед е умереноконтинентален, със студени зими, горещи лета и сравнително малко дъждове.

Сегед
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек
Средни максимални температури (°C) 1,7 5,1 11,2 17,1 22,3 25,3 27,4 27,0 23,4 17,6 9,5 3,8
Средни температури (°C) −1,8 0,9 5,6 11,1 16,2 19,2 20,8 20,2 16,5 11,0 5,1 0,6
Средни минимални температури (°C) −4,8 −2,5 0,9 5,5 10,3 13,4 14,4 13,9 10,4 5,6 1,7 −2,1
Средни месечни валежи (mm) 29 25 29 41 51 72 50 57 34 26 41 40
Източник: Hong Kong Observatory [1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Сегед и районът около него са населявани от доста стари времена. По времето на Птолемеите се появвява и старото име на града — Партискум. Названието Сегед се появява за пръв път през 1183 г., в документ от крал Бела III.

По време на монголското нашествие градчето е разушено от тях, а жителите му избягват в близките блата. Не след дълго се завръщат и възстановяват града. През 14 в. при управлението на крал Лайош I Велики, Сегед става най-значимият град в Южна Унгария, с приближаването на османските войски стратегическата му важност продължава да нараства. При крал Сигизмунд Люксембургски градът разполага с крепостни стени. През 1498 г. получава и статут на независим имперски град.

Пощеска картичка с изглед от Сегед през 1910 г.

На 28 септември 1526 г. османците достигат до града и го плячкосват, но успяват да го овладеят едва през 1543 г., като го превръщат в административен център в завладяна Унгария. Главен град е на санджак първо в Будимския пашалък (1543–1596), след това и в Егерския пашалък. Сегед е освободен от османско иго на 23 октомври 1686 г. и отново полуава статут на независим имперски град през 1715 г. От 1719 г. градът има и собствен герб (използван и до днес) даден му от Карл VI, император на Свещената Римска империя.

Сегед е известен като дом на червения пипер (паприката). Червеният пипер се появява в Унгария през втората половина на 16 в. първоначално като декоративно растение. Около 100 години по-късно растението започва да се отглежда и като подправка.[2]

Жителите на Сегед вземат дейно участие и изиграват важна роля в Унгарската революция от 1848-1849. Лайош Кошут произнася прочутата си реч тук. Сегед е и последното седалище на революционното правителство през юли 1849 г. Следват тежки дни за града и първенците му, които са наказани от управляващите Хабсбурги, но скоро отново започва период на разцвет, железопътна линия достига до града (1854 г.), издигнати са нови производствени мощности, развива се търговията.

Днешният облик на старата част на Сегед с красивите здания и широките улици се дължат главно на широкото обновяване на града след голямото наводнение през 1879 г., което помита огромната част от града (само 265 от 5723 домакинства остават незасегнати, а 165 човека намират смъртта). Император Франц Йосиф посещава града и обещава, че „Сегед ще бъде по-красив, отколкото обикновено е“ и още на следващата година градът е обновен.

Дворецът „Рейок“

След Първата световна война Унгария губи голяма част от южните си територии разпределени между Румъния и Сърбия, така Сегед се оказва изключително близо до новата граница, което въздейства негативно върху значимостта на града. Коложварският университет (Коложвар е унгарското име на днешният град Клуж-Напока, Румъния) е преместен в Сегед през 1921 г. (Сегедски университет). През 1923 г. Сегед става и епископско седалище, преместено тук от Темесвар (днес град Тимишоара, Румъния). За кратко е овладян от Румънската армия по време на унгарско-румънската война от 1919 г.

Сегед претърпява тежки загуби през Втората световна война, 6 000 жители на града са убити, еврейското население е затворено в гета, а после и изпратено в смъртни лагери, Съветската армия отвоюва града през 1944 г. През комунистическата ера градът става център на лека и хранително-вкусова промишленост. През 1965 г. е открит петрол в околностите, които в определен момент успяват да задоволят до 67% петролните нужди на цяла Унгария.

През 1962 г. Сегед става административен център на областта Чонград. Градът се разраства добре, построени са нови жилищни райони, а някой близки села са присъединени.

Днес Сегед е важен университетски град и харесвана туристическа дестинация.

Празникът на града се празнува ежегодно на 7 август.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

В Сегед има големият мултидисиплинарен Сегедски университет (Szegedi Tudományegyetem).

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Сегед
Други
  • Бела Керекярто (1898-1946), математик, преподава в университета през 1935-1938 година

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Climatological Normals of Szeged. // Hong Kong SAR Government. Посетен на 2011-01-06.
  2. Паприка