Вилма Ковач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилма Ковач
Kovács-Prosznitz Vilma
унгарски психолог
Родена
Починала
май 1940 г. (56 г.)
Националност Флаг на Унгария Унгария
Научна дейност
Област Психология
Повлияна Шандор Ференци

Вилма Ковач (на унгарски: Kovács-Prosznitz Vilma) е унгарски психоаналитик, пионер в психоанализата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 13 октомври 1883 година в Сегед, Унгария. Тя е третата дъщеря на провинциално буржоазно семейство. Баща и умира, когато е много малка, ненавършила 6 години. Семейството започва да мизерства и Вилма се омъжва на 15 години, против волята си, за братовчед си Зигмонд Шекели, който е двадесет години по-възрастен от нея. На 19 години тя вече е майка на три деца. Най-възрастната дъщеря Алис, по-късно се омъжва за Майкъл Балинт.

Вилма страда от туберкулоза и прекарва големи периоди в санаториум. Там среща Фредерик Ковач, архитект, за когото се омъжва след труден развод, който я разделя от децата ѝ за няколко години. Децата се присъединяват към Вилма и съпруга ѝ малко преди Първата световна война и са осиновени от Фредерик Ковач след смъртта на баща им. Сериозен случай на агорафобия довежда Вилма до анализа с Шандор Ференци. Той бързо забелязва талантите на пациентката си и през 20-те години я обучава като психоаналитик, правейки я една от най-близките си сътрудници.

Умира през 1940 година в Будапеща на 56-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Kovács, Vilma. (1925) Ein Fall von „tic convulsif“. Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 11 (3), 318 – 324.
  • Kovács, Vilma. (1926) Das Erbe des Fortunatus. Imago, 12, (2 – 3), 321 – 327.
  • Kovács, Vilma. (1928) Beispiele zur aktiven Technik. Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 16 (3), 405 – 408.
  • Kovács, Vilma. (1931) Wiederholungstendenz und Charakterbildung. Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 17 (4), 449 – 463.
  • Kovács, Vilma. (1935) Lehranalyse und Kontrollanalyse. Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 21 (4), 515 – 524.
  • Kovács, Vilma. (1936). Training and control-analysis. International Journal of Psycho-Analysis, 17 (3), 346 – 354.

Източници[редактиране | редактиране на кода]