Вилма Ковач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилма Ковач
Kovács-Prosznitz Vilma
унгарски психолог
Родена
Починала
май 1940 г. (56 г.)

Националност Флаг на Унгария Унгария
Научна дейност
Област Психология
Повлияна Шандор Ференци
Семейство
Деца Алис Балинт

Вилма Ковач (на унгарски: Kovács-Prosznitz Vilma) е унгарски психоаналитик, пионер в психоанализата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 13 октомври 1883 година в Сегед, Унгария. Тя е третата дъщеря на провинциално буржоазно семейство. Баща и умира, когато е много малка, ненавършила 6 години. Семейството започва да мизерства и Вилма се омъжва на 15 години, против волята си, за братовчед си Зигмонд Шекели, който е двадесет години по-възрастен от нея. На 19 години тя вече е майка на три деца. Най-възрастната дъщеря Алис, по-късно се омъжва за Майкъл Балинт.

Вилма страда от туберкулоза и прекарва големи периоди в санаториум. Там среща Фредерик Ковач, архитект, за когото се омъжва след труден развод, който я разделя от децата ѝ за няколко години. Децата се присъединяват към Вилма и съпруга ѝ малко преди Първата световна война и са осиновени от Фредерик Ковач след смъртта на баща им. Сериозен случай на агорафобия довежда Вилма до анализа с Шандор Ференци. Той бързо забелязва талантите на пациентката си и през 20-те години я обучава като психоаналитик, правейки я една от най-близките си сътрудници.

Умира през 1940 година в Будапеща на 56-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Kovács, Vilma. (1925) Ein Fall von „tic convulsif“. Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 11 (3), 318 – 324.
  • Kovács, Vilma. (1926) Das Erbe des Fortunatus. Imago, 12, (2 – 3), 321 – 327.
  • Kovács, Vilma. (1928) Beispiele zur aktiven Technik. Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 16 (3), 405 – 408.
  • Kovács, Vilma. (1931) Wiederholungstendenz und Charakterbildung. Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 17 (4), 449 – 463.
  • Kovács, Vilma. (1935) Lehranalyse und Kontrollanalyse. Internationale Zeitschrift für Psychoanalyse, 21 (4), 515 – 524.
  • Kovács, Vilma. (1936). Training and control-analysis. International Journal of Psycho-Analysis, 17 (3), 346 – 354.

Източници[редактиране | редактиране на кода]