Направо към съдържанието

Майкъл Балинт

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Майкъл Балинт
Bálint Mihály
унгарски психоаналитик
Роден
Починал

Националност Унгария
Учил вБудапещенски университет
Хумболтов университет на Берлин
Единбургски университет
Научна дейност
ОбластПсихология
Учил приШандор Ференци
ПовлиянЗигмунд Фройд
Семейство
СъпругаАлис Балинт
Енид Балинт

Уебсайтbalint.co.uk
Майкъл Балинт в Общомедия

Майкъл Балинт (на английски: Michael Balint; на унгарски: Bálint Mihály, Михай Балинт) е унгарски психоаналитик и поддръжник на школата на обектните отношения.

Роден е на 3 декември 1896 година в Будапеща, Унгария, като Михай Морис Бергман, син на практикуващ лекар. Против волята на баща си сменя името си на Михай Балинт. Той сменя и религията си от юдаизъм на унитарно християнство.

По време на Първата световна война Балинт е на фронта, първо в Русия, след това в Доломитите. Завършва медицинското си образование в Будапеща през 1918 г. По препоръка на бъдещата си съпруга, Алис Секей-Ковач, Балинт чете книгите на Зигмунд ФройдТри есета за сексуалността“ (Drei Abhandlungen zur Sexualtheorie, 1905) и „Тотем и табу“. Започва също да посещава лекции при Шандор Ференци, който през 1919 става първият университетски професор по психоанализа. Балинт се жени за Алис Секей-Ковач и заедно се преместват в Берлин през 1920 г., където той работи в биохимичната лаборатория на Ото Хайнрих Варбург (1883 – 1970), по-късно носител на Нобелова награда. Жена му работи във фолклорен музей. Там Балинт работи върху доктората си по биохимия и в същото време за Берлинския психоаналитичен институт. Той и съпругата му се обучават на психоанализа.

Балинт дължи известността си преди всичко на организираните от него семинари за обучение на социалните работници и практикуващите лекари. „Балинтовите групи“ включват малък брой участници и работят без предварително установена тема. Всеки може да представи на групата даден „случай“, който го интересува. Ролята на водещия е да доведе членовете на групата до осъзнаването на собствените им нагласи и чувства, а също и на психичните процеси, които повлияват върху отношенията им с пациентите. Теоретичните работи на Балинт са насочени към проблемите на регресията и върху това, което той нарича „първична любов“, много ранна фаза в процеса на междуличностните отношения, върху „фундаменталния дефект“, причинен елемент на психичните разстройства.

Умира на 31 декември 1970 година в Бристъл, Англия, на 74-годишна възраст.

На български език
  • Лекарят, неговият пациент и болестта, Фондация „Невронауки и поведение“, НЦКИЧ, 1997
На други езици
  • Individual Differences of Behaviour in Early Infancy. Dissertation for Master of Science in Psychology. London, 1945.
  • Primary Love and Psycho-Analytic Technique. 1956.
  • The Doctor, His Patient and the Illness. London: Churchill Livingstone, 1957.
    • German translation: Der Arzt, sein Patient und die Krankheit. Stuttgart, Klett, 1966.
  • Thrills and Regressions. 1959.
    • German translation: Angslust und Regression. Stuttgart: Klett-Cotta, 1991.
  • Basic Fault. 1967.
  • The Clinical Diary of Sándor Ferenczi. Edited by Judith Dupont. Translated by Michael Balint and Nicola Zarday Jackson. First cloth edition, 1988.
  • Franz Sedlak und Gisela Gerber: Beziehung als Therapie Therapie als Beziehung. Michael Balints Beitrag zur heilenden Begegnung. München: Ernst Reinhardt Verlag, 1992, ISBN 3-497-01257-2.
  • Harold Stewart et al: Michael Balint: Object Relations Pure and Replied. London: Routledge, 1996.

Тази статия се основава на частичен материал от bulgarian-psychology.com, използван с разрешение.

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Michael Balint в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​