Ото Варбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ото Варбург
Otto Heinrich Warburg
германски биохимик
През 1931 година
През 1931 година

Роден
Починал
1 август 1970 г. (86 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Биохимия
Образование Берлинския университет
Хайделбергски университет
Учил при Емил Фишер
Награди Нобелова награда за физиология или медицина (1931)
Ото Варбург в Общомедия

Ото Хайнрих Варбург (на немски: Otto Heinrich Warburg) е германски биохимик и носител на Нобелова награда за физиология или медицина през 1931 г. Той е сред водещите цитолози на 20 век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Варбург е роден във Фрайбург, в семейството на интелектуалци; баща му е професор по физика и музикант, а в приятелското му обкръжение влизат учени като физиците Макс Планк, Алберт Айнщайн, Валтер Нернст, химика Емил Фишер, физиолога Теодор Енгелман, много музиканти, артисти.

Пред 1906 г. Варбург завършва химия в Берлинския университет и продължава с второ висше по медицина в университета в Хайделберг (1911). През 1913 г. постъпва в Института по биология „Кайзер Вилхелм“ (днес Институт по физиология „Макс Планк“), където завежда лаборатория и пет години по-късно е произведен в професор. Научните интереси на Варбург са в областта на фотосинтезата, клетъчното дишане и обмяната на въглехидратите. Между 1923 и 1925 г. изучава обмяната на туморните тъкани, като открива, че характерен неин признак е интензивната аеробна гликолиза. Показва също, че туморните клетки могат да живеят и да се развиват и при отсъствието на кислород. За приносите си в тази насока през 1926 г. е предложен за Нобелова награда за физиология или медицина, но тя е отредена на Йоханес Фибигер. Получава този приз пет години по-късно, когато е номиниран за откритията си свързани с дихателните ензими.

Изследванията на Варбург върху ензимите продължават още по-усилено след Нобеловата награда. През 1932 г. той изолира и получава в кристален вид общо девет ензима, участващи в метаболизма на гликолизата, два коензима, както и серия „жълти“ ензими (флавопротеини), с което изяснява коензимната функция на витамините.

По време на Втората световна война Варбург остава в Германия, въпреки еврейския си произход, и продължава да изучава биохимичните процеси, настъпващи при гликолиза и ферментация. След края на войната събира и отпечатва резултатите си.

Умира на 87-годишна възраст от белодробна емболия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Krebs, HA. Otto Heinrich Warburg. 1883 – 1970. // Biographical Memoirs of Fellows of the Royal Society 18. The Royal Society, Nov., 1972. DOI:10.1098/rsbm.1972.0023. с. 628 – 699.
  • „Нобелови лауреати“. Еднотомна енциклопедия, БАН, Фондация „Отворено общество“, София, 1994, ISBN 954-8104-03-2, ISBN 954-520-030-8

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]